Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Персийски език فارسی | |
/[fɒːɾˈsiː]/ | |
Страна | Иран, Афганистан и др. |
---|---|
Регион | Близък изток, Средна Азия |
Говорещи | над 63 700 000 |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индоирански Ирански Западноирански Югозападноирански Персийски | |
Официално положение | |
Официален в | Иран Афганистан Таджикистан |
Регулатор | Фарси: Академия за персийски език и литература Дари: Афганистанска академия на науките Таджикски: — |
Кодове | |
ISO 639-1 | fa |
ISO 639-2 | per |
ISO 639-3 | fas |
Персийски език в Общомедия |
Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:
Парси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици. В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.
Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език в Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите. В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.
Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.н.е. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.
Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ – кратки.
Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.
староперсийски | средноперсийски | новоперсийски | старогръцки | латински | немски | български |
pitar | pidar | pedar پدر | patēr πατήρ | pater | Vater | баща |
mātar | mād(ar) | mādar مادر | mētēr μήτηρ | mater | Mutter | майка |
brātar | brād(ar) | barādar برادر | adelphos ἀδελφός | frater | Bruder | брат |
? | ducht(ar) | dohtar دختر | thygatēr θυγατήρ | filia | Tochter | дъщеря |
nāman | nām | nām نام | onoma ὄνομα | nomen | Name | име |
martiya | mard | mard مرد | anēr ἀνήρ | vir | Mann | мъж |
dadā-tanaiy | dādan | dādan دادن | didōmi δίδωμι | dare | geben | давам |
hischta-tanaiy | awischtadan | istādan ايستادن | histēmi ἵστημι | sistere | sich stellen | стоя |
mām | man | man من | eme ἐμέ | me | mich | мен |
pandsch | pandsch | pandj پنج | pente πέντε | quinque | fünf | пет |
hafta | haft | haft هفت | hepta ἑπτά | septem | sieben | седем |
utā | ud | va / o و | kai καί | et | und | и |
rāsta | rāst | rāst راست | orthos ὀρθός | rectus | recht | десен |
yaug | dschog | djok جوک | skōmma σκῶμμα | iocus | Witz | шега |
В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог – обстоятелствено пояснение – допълнение – глагол“. Тъй като частите на речта се различават строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).
Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.
От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра.
На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, Джелаледин Руми, които са превеждани по цял свят.
This article uses material from the Wikipedia Български article Персийски език, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.