Персийски Език

Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.

Персийски език
فارسی
/[fɒːɾˈsiː]/
СтранаИран, Афганистан и др.
РегионБлизък изток, Средна Азия
Говорещинад 63 700 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Западноирански
....-Югозападноирански
.....→Персийски
Официално положение
Официален вПерсийски Език Иран
Персийски Език Афганистан
Персийски Език Таджикистан
РегулаторФарси: Академия за персийски език и литература
Дари: Афганистанска академия на науките
Таджикски: —
Кодове
ISO 639-1fa
ISO 639-2per
ISO 639-3fas
Персийски Език
Персийски език в Общомедия

Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:

Парси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици. В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.

Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език в Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите. В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.

История

Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.н.е. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.

Фонетика

Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ – кратки.

Сравнение с други индоевропейски езици

Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.

староперсийски средноперсийски новоперсийски старогръцки латински немски български
pitar pidar pedar پدر‎ patēr πατήρ pater Vater баща
mātar mād(ar) mādar مادر‎ mētēr μήτηρ mater Mutter майка
brātar brād(ar) barādar برادر‎ adelphos ἀδελφός frater Bruder брат
? ducht(ar) dohtar دختر‎ thygatēr θυγατήρ filia Tochter дъщеря
nāman nām nām نام‎ onoma ὄνομα nomen Name име
martiya mard mard مرد‎ anēr ἀνήρ vir Mann мъж
dadā-tanaiy dādan dādan دادن‎ didōmi δίδωμι dare geben давам
hischta-tanaiy awischtadan istādan ايستادن‎ histēmi ἵστημι sistere sich stellen стоя
mām man man من‎ eme ἐμέ me mich мен
pandsch pandsch pandj پنج‎ pente πέντε quinque fünf пет
hafta haft haft هفت‎ hepta ἑπτά septem sieben седем
utā ud va / o و‎ kai καί et und и
rāsta rāst rāst راست‎ orthos ὀρθός rectus recht десен
yaug dschog djok جوک skōmma σκῶμμα iocus Witz шега

Граматика

В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог – обстоятелствено пояснение – допълнение – глагол“. Тъй като частите на речта се различават строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).

Речник

Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.

От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра.

Литература

На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, Джелаледин Руми, които са превеждани по цял свят.

Бележки

    Цитирани източници

Външни препратки

Tags:

Персийски Език ИсторияПерсийски Език ФонетикаПерсийски Език Сравнение с други индоевропейски езициПерсийски Език ГраматикаПерсийски Език РечникПерсийски Език ЛитератураПерсийски Език БележкиПерсийски Език Външни препраткиПерсийски ЕзикАфганистанИндоевропейски езициИракИранИрански езициОфициален езикПакистанТаджикистанУзбекистан

🔥 Trending searches on Wiki Български:

ТайландЛитваЕлисавета БагрянаЕмпатияРеволюция ХЦиганиДишанеП. Г. УдхаусАлфСалма ХайекСложно съчинено изречениеЛондонШарл ПероПионер 10ИскърВълко ЧервенковНаполеон IДирЕленски бутСтрасбургПФК „Левски“ (София)Цветелина ЯневаДжон ГотиВаксина срещу дифтерия, тетанус и коклюшФутболВтора световна войнаСингапурПортугалияРибаСтив ДжобсПриятелиАнглийска висша лигаРезонансАприлско въстаниеГеорги Иванов (космонавт)МедОрлин ПавловБелгияВодолей (зодия)ДимитровградБиполярно разстройствоДекамеронКиселинен дъждПиСтара планинаМиланоЩатски доларСтефан СтамболовАтанас ДалчевБургас24 майГКотелЛюксембургРилски манастирЗавоюване на България от османските турциКарсМусалаРавностранен триъгълникЧаст на речтаРеволюция на карамфилитеВъстание на СпартакЛазерСъединение на Източна Румелия с Княжество БългарияУилям ШекспирТутраканДоматПървомайКонтинентСъюз (част на речта)Обсесивно-компулсивно разстройствоЕконт ЕкспресАлкохолМенингитПомациБелоградчишки скалиСписък на африканските държави и зависими територииМария-Антоанета🡆 More