Великото херцогство Люксембург (на френски: Luxembourg; на немски: Luxemburg, на люксембургски: Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург.
На запад и север граничи с Белгия (дължина на границата 148 km, на изток с Германия (135 km) и на юг с Франция (73 km).
Велико херцогство Люксембург на официалните езици:
| |
Девиз: Mir wëlle bleiwe wat mir sinn „Искаме да си останем такива, каквито сме“ | |
Химн: Ons Heemecht | |
Местоположение на Люксембург | |
География и население | |
---|---|
Площ | 2586,4 km² (на 167-о място) |
Води | 0,23% |
Климат | умерен |
Столица | Люксембург |
Най-голям град | Люксембург |
Официален език | |
Религия | 73,2% християнство 23,4% нерелигиозност 3,2% други |
Демоним | люксембуржец |
Население (март 2021) | 645 397 (на 168-о място) |
Население (2020) | 626 108 |
Гъстота на нас. | 260 души/km² (на 58-о място) |
Градско нас. | 91,5% (на 16-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
Велик херцог | Анри |
Министър-председател | Люк Фриден |
Организации | ООН, ЕС, НАТО |
Законодат. власт | Камара на депутатите |
История | |
Независимост | |
от Френската империя | 15 март 1815 г. |
от Третия райх | 1944/1945 г. |
Членство в ООН | 24 октомври 1945 г. |
Влизане в ЕС | 1 януари 1958 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2020) | 66,848 млрд. щ.д. (на 99-о място) |
БВП на човек (ППС) | 112 045 щ.д. (на 2-ро място) |
БВП (ном., 2019) | 69,453 млрд. щ.д. (на 69-о място) |
БВП на човек (ном.) | 113 196 щ.д. (на 1-во място) |
ИЧР (2019) | 0,916 (много висок) (на 23-то място) |
Джини (2019) | 32,3 (среден) |
Прод. на живота | 82,1 години (на 16-о място) |
Детска смъртност | 2,4/1000 (на 101-во място) |
Грамотност | 99% (на 18-о място) |
Валута | Евро (EUR) |
Други данни | |
Часова зона | CET (UTC+1) |
Лятно време | CEST (UTC+2) |
Формат на датата | дд.мм.гггг |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | LU |
Интернет домейн | .lu |
Телефонен код | +352 |
ITU префикс | LXA-LXZ |
Официален сайт | luxembourg.public.lu |
Люксембург в Общомедия |
Територията на Люксембург се простира между 49°27′ и 50°11′ с.ш. и между 5°44′ и 6°32′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
С население от 626 108 души и обща площ от 2586 km², Люксембург е сред най-малките суверенни държави в Европа.
Люксембург е конституционна монархия. Страната е член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, НАТО и Бенелюкс.
През 1. век римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – „Малка крепост“).
Страната е разделена на 3 окръга: (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх) с 12 кантона. Планира се реформа, която да раздели страната на 6 области.
Люксембург е наследствена конституционна монархия. Според конституцията от 1868 г. изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.
Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран директно на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.
Великото херцогство Люксембург е с представителна демокрация, формата на управление е конституционна монархия. Ръководи се от министър-председател и от Камара на депутатите, в която се обсъждат и гласуват законите. Съществува Държавен съвет.
На север релефът на Люксембург е хълмист с височина 400 – 500 m, наситен с гористи местности, и се нарича Ослинг. Там се намират части от Ардените и Рейнските шистови планини с най-висок връх Бургплац (565 m). Те са изградени предимно от глиненсти шисти и пясъчници. На юг е разположена плодородната равнина Гутланд (височина 300 – 400 m), явяваща се североизточно продължание на Парижкия басейн и се характеризира с наличието на ниски ридове изградени от пясъчници, с които са свързани находищата на желязна руда (северно продължание на Лотарингския железноруден басейн), шисти, варовици и минерални извори. Климатът на страната е умерен, преходен от морски към континентален, със средна януарска температура 0 – 2 °С, средна юлска – около 17 °С и годишна сума на валежите 700 – 850 mm. Речната мрежа е гъста и силно разклонена и се отнася предимно към водосборния басейн на река Мозел (ляв приток на Рейн), която на голямо протежение тече по границата на Люксембург с Германия. Други по-големи реки са Зауер (Сюр, ляв приток на Мозел) и нейните притоци Ур и Алзет. В страната преобладават кафявите горски и ливадно-подзолистите почви. Горите, съставени предимно от бук, дъб, смърч, ела и бор, заемат около 30% от територията на Люксембург и са разположени предимно на север.
температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
минимална | -1 °C | -1 °C | 2 °C | 4 °C | 8 °C | 11 °C | 13 °C | 13 °C | 10 °C | 7 °C | 2 °C | 0 °C |
максимална | 3 °C | 4 °C | 9 °C | 13 °C | 18 °C | 20 °C | 23 °C | 23 °C | 18 °C | 13 °C | 7 °C | 4 °C |
БВП е в размер на 18,2 млрд. щ.д. (2007): селско стопанство 1%, промишленост 30%, услуги 69%. Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%, 2000 г.), както и ниска инфлация. До 70-те години на 20 век просперитетът на страната се дължи основно на залежите на желязна руда и производството на стомана, но впоследствие те биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.
Селското стопанство се основава на малки семейни стопанства. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.
Люксембург има близки икономически връзки с Нидерландия и Белгия, а като член на ЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на Единния европейски пазар.
Износ: 7,6 млрд. щ.д. (2000) – стоманени изделия, химикали, каучукови произведения, стъкло, алуминий, промишлени продукти (Германия, Франция, Белгия, Великобритания, САЩ, Нидерландия).
Внос: 10 млрд. щ.д. (2000) – минерали, метали, хранителни стоки, луксозни стоки за бита (Белгия, Германия, Франция, Нидерландия, САЩ).
На 29 февруари 2020 г. Люксембург стана първата държава, която направи обществения транспорт безплатен.
Люксембург е многоезична страна. В ежедневието се говори на люксембургски език, по произход немски (франконски) диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски. За делови и административни цели се използва основно френски. И трите езика са официални.
Добрият жизнен стандарт (първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привличат много чужденци, които наброяват над 35% от населението. Най-многобройни са:
Над 87% от населението са римокатолици.
През 2015 г. Люксембург е на 19-о място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници (-15 места спрямо предходната година).
Люксембург е неголяма страна, но за разлика от други малки държави, тя граничи с три държави:
Зареди членството си в ШЕНГЕН, както и на съседните ѝ държави, държавата позволява свободно преминаване на границата без изискване на паспорт или други лични данни. Въпреки това вносът на стоки от съседните държави се проверява от люксембурската полиция.
This article uses material from the Wikipedia Български article Люксембург, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.