Морфема
Морфемата (от старогръцки: Μορφήμ – „форма“, в смисъл на оформям, давам значение) е най-малката смислова единица в езика.
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
Понятие
В българското езикознание морфемите се делят на корен, представка, наставка, окончание, съединителна морфема и определителен член.
Главната морфема в думата е коренът, тъй като той е носител на основното лексикално значение. Представката (префикс) стои пред корена или пред друга представка. Наставката стои след корена или след друга наставка. Съединителната морфема има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена. Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Членната морфема стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.
Видове
Морфемите са два вида: лексикални и граматически. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. Морфологията изучава именно граматическите морфеми.
Лексикални морфеми (словообразуващи)
Лексикалните морфеми носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Тези морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на словообразуването:
Граматически морфеми (формообразуващи)
В българския език
Освен двата основни вида морфеми, при образуването на сложни думи в българския език се използва и една особена морфема, която няма нито лексикално, нито граматическо значение. Тя се нарича съединителна морфема. В българския език съединителната морфема винаги е гласна, затова се нарича още съединителна гласна. Има формално-съединителна функция.
Примери: водоскок, зъболекар; кравеферма, земевладелец; петилетка.
Класификация според самостойност и изменяемост
- свободни морфеми – могат да стоят самостоятелно
- свързани морфеми – не могат да бъдат самостоятелни, трябват да бъдат прикрепени
- променящи се морфеми (allomorphs) – не винаги имат една-единствена форма, напр. в англ. like/s/, teach/es/
Езици според морфологията им
- просто морфологично образувани
- образувани чрез съчетаване на много морфеми в думите (polysynthetic)
- тр. Namixaridand – „те не купуваха“
Вижте също
Източници
This article uses material from the Wikipedia Български article Морфема, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.