Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България.
Обектът е включен в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който е обявен за исторически и архитектурен резерват (ДВ, бр. 97, 1978).
Паметник на Бузлуджа | |
Автор | Георги Стоилов |
---|---|
Година | 1974 – 1981 г. |
Материал | бетон, стомана, стъкло |
Размери | 70 m (височина) |
Местоположение | Бузлуджа, България |
Паметник на Бузлуджа в Общомедия |
Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото си име връх Бузлуджа (до 1942 г.), в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. На конгреса е учредена Българската социалдемократическа партия, за чийто наследнички се считат БКП и нейната приемничка БСП. Връх Бузлуджа и Паметникът са светиня за българските комунисти до 1989 г.
Монументът на връх Хаджи Димитър се изгражда близо до местността Вътро поле (Узана), считана за географския център на страната. В петолъчката на върха на пилона са монтирани осветителни тела с мощност 150 КW, като по проект светлината от тях може да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия.
До паметника са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора – Русе в отсечката след Казанлък. Край отбивката за паметника е издигнат висок паметник в цял ръст на Димитър Благоев.
Решение за изграждане на Дом паметника на БКП се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971 г. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв.
В строежа участват тогавашните Строителни войски и доброволци-бригадири, организирани от ДКМС. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев.
Паметникът е открит на 23 август 1981 г. лично от партийния и държавен лидер Тодор Живков.
Архитектурата на паметника е описвана като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия.
Архитектурният проект е дело на колектив, ръководен от арх. Георги Стоилов. Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт за Гръцката православна църква в щата Уисконсин, САЩ.
Дом паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки (външно изглеждащи като обща петолъчка) с размери 6,5 х 12 м. Тържествената зала в сградата е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 м². Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд.
Художественото оформление на Дом паметника отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци. По-значителни произведения на монументалното и декоративно изкуство:
В дома има 3 стълбища, които са украсени с композиции от бяло кристално стъкло, изработени от чешкия скулптор Станислав Либенски.
Всяка година в първата неделя на август (с редки изключения в края на юли) Българската социалистическа партия организира в местността Историческа поляна партиен събор, на който присъстват нейни симпатизанти. Празненствата включват младежка дискотека вечерта преди официалните тържества, официален митинг на социалистите с празнична програма на следващия ден. Митингът винаги започва с изпълнение на Химна на Република България и „Интернационалът“.
След политическите промени в България от 10 ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и е запечатан. Въпреки затварянето му злосторници често влизат в дома и го повреждат. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.
Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.
По решение на правителството от 30 септември 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия. Промени в Закона за държавната собственост, влезли в сила през февруари 2017 г., правят невъзможно прилагането на решението от 2011 г.
Проект за отмяна на решение № 731 на МС от 2011 г. е в дневния ред на заседанието на 26 април 2017 г. на служебното правителство на Огнян Герджиков; според проекта паметникът на Бузлуджа и други имоти в частна държавна собственост, използвани от БСП, преминават отново във владение на държавата. Въпросът за обсъждане обаче е оттеглен от служебния регионален министър Спас Попниколов.
В писмо до следващия премиер Бойко Борисов от 18 юни 2017 г. лидерката на социалистите Корнелия Нинова пише, че партията има готовност да започне процедура за сключване на договор за безвъзмездно прехвърляне на обекта от държавата. БСП обаче не може да получи Паметника на Бузлуджа безплатно, защото безвъзмездното прехвърляне на държавна собственост е забранено. Затова на 12 юли 2017 г. правителството отхвърля искането на БСП да получи безвъзмездно право на ползване на паметника.
This article uses material from the Wikipedia Български article Паметник на Бузлуджа, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.