Елизабет Ii

до смъртта си на 8 септември 2022 г. Като британски монарх през този период тя е върховен управител на Църквата на Англия, главнокомандващ британските въоръжени сили и лорд на Ман.

Елизабет II Elizabeth II
кралица на Обединеното кралство и на кралствата от Общността на нациите
Официален портрет на Елизабет II от 1959 година
Родена	принцеса Елизабет Йоркска 21 април 1926 г. Лондон, Великобритания
Починала	8 септември 2022 г. (96 г.) Балморал, Великобритания
Погребана	Мемориален параклис „Крал Джордж VI“ в Параклис „Сейнт Джордж“, Уиндзорски замък
Религия	Англиканство
Управление
Период	6 февруари 1952 – 8 септември 2022
Коронация	2 юни 1953 г.
Предшественик	Джордж VI
Наследник	Чарлз III
Други титли	Монарх на Австралия Монарх на Канада Монарх на Нова Зеландия Лорд на Ман Глава на Църквата на Англия Лорд-върховен адмирал на Обединеното кралство Херцог на Ланкастър
Герб
Семейство
Род	Уиндзор
Баща	Джордж VI
Майка	Елизабет Боуз-Лайън
Братя/сестри	принцеса Маргарет
Съпруг	Филип, херцог на Единбург (20 ноември 1947 – 9 април 2021)
Деца	Чарлз III Ан, кралска принцеса Принц Андрю, херцог на Йорк Принц Едуард, херцог на Единбург
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Елизабет II в Общомедия

Тя е кралица, управлявала 32 суверенни държави приживе и 15 при смъртта си. Нейното управление от 70 години и 214 дни е най-дългото от всеки британски монарх и най-дългото регистрирано на която и да е жена държавен глава в историята.

Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън – херцог и херцогиня на Йорк. Баща ѝ се възкачва на трона през 1936 г. след абдикацията на брат си, крал Едуард VIII, което прави Елизабет предполагаема престолонаследничка. Тя получава частно образование у дома и започва да изпълнява обществени задължения по време на Втората световна война, като служи в Помощната териториална служба. През ноември 1947 г. се жени за далечния си братовчед Филип Маунтбатън и бракът им просъществува 73 г. до смъртта на съпруга ѝ през 2021 г. Имат 4 деца: Чарлз, Ан, Андрю и Едуард. Елизабет управлява от 1952 г. до смъртта си на 8 септември 2022 г.

След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. Неделимостта на короната е изоставена през 1953 г. и титлата „глава на общността“ е прибавена към многобройните титли на кралицата.

Пътуванията на Елизабет ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и ентусиазъм при всяко свое посещение извън Кралството.

Елизабет II успява да държи обществеността на разстояние от личния си живот. Тя е първият монарх, който изпраща децата си в интернати, за да ги спаси от вечно дебнещите медии. Има силно развито чувство за дълг и прилежност и ръководи умело и ефективно кралските дела. Нейните познания относно световната обстановка са толкова големи, че Уинстън Чърчил заявява при оттеглянето си: „Аз несъмнено ще съветвам моя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата“. Чърчил е министър и премиер при 4 монарси и е впечатлен и възхитен от знанията и остроумието на Елизабет. Тя притежава чувство за хумор, което ѝ помага да се държи достойно в обществото.

Значимите събития включват коронацията на Елизабет през 1953 г. и честванията на нейните Сребърен, Златен, Диамантен и Платинен юбилей съответно през 1977, 2002, 2012 и 2022 г. Елизабет II е най-дълго живелият британски монарх и вторият най-дълго управлявал суверен в световната история, само след Луи XIV от Франция. От време на време се сблъсква с републикански настроения и медийна критика към семейството ѝ, особено след разпадането на браковете на децата ѝ, нейната „ужасна година“ през 1992 г. и смъртта на бившата ѝ снаха Даяна, принцеса на Уелс, през 1997 г. Подкрепата за монархията в Обединеното кралство обаче остава постоянно висока, както и нейната лична популярност. Елизабет умира на 96 г. в замъка Балморал, Абърдийншър, Шотландия и е наследена от най-големия си син Чарлз III.

Елизабет е родена в 2:40 сутринта (британско лятно часово време) на 21 април 1926 г. по време на управлението на нейния дядо по бащина линия, крал Джордж V. Баща ѝ, херцогът на Йорк (бъдещ крал Джордж VI), е вторият син на краля. Майка ѝ, херцогинята на Йорк (бъдеща кралица Елизабет), е най-малката дъщеря на шотландския аристократ Клод Джордж Боус-Лайън, граф на Стратмор и Кингхорн.

Елизабет се ражда чрез цезарово сечение в къщата на дядо си по майчина линия, лорд Стратмор, на ул. „Брутън“ 17 в Мейфеър, Лондон. Кръстена е от англиканския архиепископ на Йорк Космо Гордън Ланг в частен параклис на Бъкингамския дворец на 29 май. Наречена е Елизабет в чест на майка си, Александра на прабаба си по бащина линия Александра Датска, починала 6 месеца по-рано, и Мери на баба си по бащина линия Мери Тек. Позната като „Лилибет“ в тесен семеен кръг, както тя самата се нарича като малка, тя се радва на вниманието на дядо си Джордж V, когото нарича „Дядо Англия“; по време на тежкото му боледуване през 1929 г. нейните чести посещения се отразяват в пресата и от по-късните биографи като повдигащи духа на дядо ѝ и помагащи за бързото му оздравяване.

Сестрата на Елизабет, принцеса Маргарет Роуз Йоркска, се ражда през 1930 г. Двете принцеси се образоват у дома под надзора на майка си и гувернантката си Марион Крофорд. Уроците им се фокусират върху историята, езиците, литературата и музиката. През 1950 г. Крофорд публикува биография на детските години на Елизабет и Маргарет, озаглавена Малките принцеси. Книгата описва любовта на Елизабет към конете и кучетата, нейната подреденост и нагласа към отговорност. Други хора потвърждават тези наблюдения: Уинстън Чърчил описва Елизабет като „имаща израз на авторитет, удивителен за дете“, когато е на две годинки. Братовчедка ѝ, Маргарет Роудс, я описва като „весело малко момиченце, но в корените си разумно и с добро поведение“.

•  
  Елизабет на корицата на сп. „Тайм“, април 1929 г.
•  
  Бащата на Елизабет, крал Джордж VI (1895 – 1952)
•  
  Майката на Елизабет, кралица Елизабет Боуз-Лайън (1900 – 2002)
•  
  Сестрата на Елизабет, принцеса Маргарет (1930 – 2002)
•  
  Дядото на Елизабет по бащина линия, крал Джордж V (1865 – 1935)
•  
  Бабата на Елизабет по бащина линия, кралица Мери Тек (1867 – 1953)
•  
  Дядото на Елизабет по майчина линия, Клод Боус-Лайън (1855 – 1944)
•  
  Бабата на Елизабет по майчина линия, Сесилия Кавендиш-Бентинк (1862 – 1938)

 

През управлението на дядо си Елизабет е трета на наследствената линия на трона след чичо си, принца на Уелс Едуард VIII, и баща си, херцога на Йорк. Въпреки че раждането ѝ създава обществен интерес, не се очаква тя да стане кралица, тъй като принцът на Уелс е все още млад. Много хора вярват, че той ще се ожени и ще има собствени деца. Когато дядо ѝ умира през 1936 г. и чичо ѝ наследява трона, тя става втори кандидат за трона след баща си. По-късно същата година Едуард VIII абдикира, след като предлага брак на разведената Уолис Симпсън, като така предизвиква конституционна криза. Впоследствие бащата на Елизабет става крал , а тя - предполагаема престолонаследничка. Ако родителите ѝ впоследствие бяха имали син, той щеше да бъде престолонаследник и да е над нея в наследствената линия, която тогава се определя от мъжкото първородство.

Елизабет получава частно образование по конституционна история от Хенри Мартен, заместник-ректор на Итън Колидж и научава френски език от поредица гувернантки, говорещи го като роден. Създадена е група от момичета скаути специално, за да може тя да се социализира със свои връстнички. По-късно тя става рейнджърка.

През 1939 г. родителите на Елизабет пътуват из Канада и САЩ. Както и през 1927 г., когато те посещават Австралия и Нова Зеландия, Елизабет остава във Великобритания, тъй като баща ѝ смята, че е твърде малка за да предприема публични обиколки. Елизабет е натъжена, когато родителите и заминават. Те водят редовна кореспонденция и тя и родителите ѝ осъществяват първото кралско трансатлантическо телефонно обаждане на 18 май.

Втора световна война

През септември 1939 г. Великобритания се включва във Втората световна война. Лорд Хейлшам (Дъглас Хог) предлага двете принцеси да бъдат евакуирани в Канада, за да не бъдат застрашени от честите въздушни бомбардировки. Идеята е отхвърлена от майката на Елизабет, която заявява: „Децата няма да си тръгнат без мен. Аз няма да си тръгна без краля. А кралят никога няма да си тръгне“. Елизабет и Маргарет остават в замъка Балморал в Шотландия до Коледа през 1939 г., когато са преместени в Сандрингам Хаус в Норфолк. От февруари до май 1940 г. те живеят в Бъркшър, след което се местят в Уиндзорския замък, където живеят през по-голямата част от следващите пет години. В Уиндзор принцесите правят пантомими на Коледа в подкрепа на вълнения фонд на кралицата, който изкупува прежда за предене на военно облекло. През 1940 г. 14-годишната Елизабет прави първото си изявление по радиото в детско предаване на Би Би Си, обръщайки се към другите деца, евакуирани от градовете. Тя заявява: „Опитваме се да правим всичко по силите си, за да помагаме на нашите храбри моряци, войници и летци, както и се опитваме да носим своя дял от опасността и тъгата на войната. Всички ние знам, че накрая всичко ще бъде наред“.

 

През 1943 г. Елизабет предприема първата си самостоятелна публична поява по време на посещение на Гренадирската гвардия, към която е назначена за полковник в предходната година. Докато тя наближава 18-ия си рожден ден, парламентът променя закона, така че тя да може да заеме длъжност като един от петте държавни съветници, в случай че баща ѝ не е способен на това или отсъства, като напр. когато посещава Италия през юни 1944 г. През февруари 1945 г. е назначена за почетен втори субалтерн-офицер в редиците на Женския помощен териториален корпус. Тя се обучава за шофьор и механик и достига ранг на почетен младши командир (тогавашен женски еквивалент на капитан) пет месеца по-късно.

В края на войната в Европа, на Деня на победата, принцесите Елизабет и Маргарет се смесват анонимно с празнуващите тълпи по лондонските улици. По-късно Елизабет казва в рядко интервю: „Попитахме родителите ми дали можем да излезем и да видим сами. Спомням си, че бяхме ужасени да не ни разпознаят... Спомням си редици от непознати хора, които хванати за ръце вървяха по Уайтхол, всички ние просто понесени от вълна от щастие и облекчение."

По време на войната се изготвят планове за потискане на уелския национализъм чрез по-тясно сближаване на Елизабет с Уелс. Предложения, като назначаването ѝ за патрон на замъка Карнарвън или за шеф на Уелската младежка лига, са изоставени по няколко причини, включително опасения от асоциирането на Елизабет с движението за отказване от военна служба по съвест по време, когато Великобритания е във война. Уелските политици предлагат тя да бъде провъзгласена за принцеса на Уелс на 18-ия ѝ рожден ден. Министърът на вътрешните работи Хърбърт Морисън подкрепя идеята, но кралят я отхвърля, тъй като счита, че тази титла принадлежи единствено на съпругата на Принца на Уелс, а той винаги е престолонаследникът. През 1946 г. тя е обявена за член на Дружеството на бардовете на Националния фестивал на Уелс.

През 1947 г. принцеса Елизабет потегля на първото си отвъдморско пътешествие, придружавайки родителите си в Южна Африка. По време на пътуването, в обръщение към Британската общност по повод на нейния 21-ви рожден ден, тя прави следното обещание: „Аз заявявам пред всички вас, че целият си живот, бил той дълъг или кратък, ще посветя в услуга на вас и в услуга на нашето велико имперско семейство, към което всички ние принадлежим“. Речта е написана от Дермът Мора – журналист на в. „Таймс“.

Брак

  Основна статия: Брак на Принцеса Елизабет с Филип Маунтбатън

Елизабет среща бъдещия си съпруг, Филип Гръцки и Датски, през 1934 г. и отново през 1937 г. Те са втори братовчеди по линия на Кристиан IX Датски и трети братовчеди по линия на кралица Виктория. След още една среща в Кралския военноморски колеж в Дартмут през юли 1939 г., Елизабет, тогава още на 13 г., казва, че се е влюбила във Филип и двамата започват да си разменят писма.

Тя е на 21 г., когато годежът им е официално обявен на 9 юли 1947 г. Това не минава без противоречия – Филип не е финансово подсигурен, роден е в чужбина (макар и британец от редиците на Кралските ВМС по време на войната) и има сестри, които са се омъжили за немски благородници с връзки с нацизма. Бившата ѝ гувернантка Марион Крофорд пише: „Някои от съветниците на краля мислеха, че той не е достатъчно добър за нея. Той беше принц без дом или кралство“. По-късните биографии докладват, че майката на Елизабет първоначално не одобрява съюза, наричайки Филип „Хун“. Впоследствие обаче майка ѝ казва на биографа Тим Хийлд, че Филип е „английски джентълмен“.

Преди сватбата Филип се отказва от своите гръцки и датски титли, официално преминава от гръцко православие към англиканство и приема обръщението Лейтенант Филип Маунтбатън, приемайки фамилното име на британското семейство на майка си. Малко преди да се ожени, той е направен херцог на Единбург и получава обръщението Негово кралско височество. Елизабет и Филип сключват брак на 20 ноември 1947 г. в Уестминстърското абатство. Получават 2500 сватбени подаръка от различни части на света. Тъй като Великобритания все още не е напълно възстановена от унищожението на войната, Елизабет се нуждае от купони, за да закупи материали за булчинската си рокля, чийто дизайнер е Норман Хартнел. В следвоенна Великобритания не е прието близките на херцога на Единбург, включително трите му сестри, да са поканени на сватбата. Херцогът на Уиндзор, бившият крал Едуард VIII, също не е поканен.

Елизабет ражда първото си дете, Чарлз, на 14 ноември 1948 г. Месец по-рано кралят издава патентно писмо, позволяващ на децата ѝ да използват обръщението и титлата на принц или принцеса, от които иначе биха били лишени, тъй като баща им не е кралски принц. През 1950 г. се ражда второ дете на Елизабет – Ан.

След сватбата си двойката наема дом Уиндълшам Мур близо до Уиндзорския замък до юли 1949 г., когато се нанася в Кларънс Хаус в Лондон. През различни периоди между 1949 и 1951 г. херцогът на Единбург е стациониран в Малта, тогава колония на Великобритания, служейки като офицер от Кралските ВМС. Той и Елизабет живеят с прекъсвания в Малта в продължение на няколко месеца, по-точно във Вила „Гуадаманджа“ – къщата под наем на чичото на Филип, лорд Маунтбатън, в селище Гуадаманда в градчето Пиетà. Децата им остават във Великобритания.

Наследяване и коронация

  Основна статия: Коронация на Елизабет II

 

През 1951 г. здравето на Джордж VI се влошава и Елизабет често го замества на публични мероприятия. Когато посещава Канада и президента Труман във Вашингтон през октомври 1951 г., нейният личен секретар, Мартин Чартърис, изготвя чернова на декларация за наследяване в случай, че кралят умре по време на обиколката ѝ. В началото на 1952 г. Елизабет и Филип тръгват на визита в Австралия и Нова Зеландия през Кения. На 6 февруари 1952 г. те тъкмо са се прибрали в кенийската си резиденция, когато пристига вестта за смъртта на краля и следователно за възкачването на Елизабет на трона. Филип съобщава новините на новата кралица. Мартин Чартърис я моли да си избере тронно име, но тя избира да си остане „Елизабет“, така че е наречена Елизабет II, което обижда много шотландци, понеже тя е първата Елизабет, която ги управлява. Тя е обявена за кралица във владенията ѝ и кралската свита бързо се прибира във Великобритания. След това тя и херцогът на Единбург се преместват в Бъкингамския дворец.

 

С възкачването на Елизабет на престола изглежда сякаш кралската династия ще започне да използва името на мъжа ѝ, ставайки Маунтбатън, в съответствие с обичая след брак жената да приема фамилията на мъжа си. Филип предлага Дом Единбург по неговата херцогска титла. Британският министър-председател Уинстън Чърчил и бабата на Елизабет, кралица Мери, поддържат запазването на династията Уиндзор и така на 9 април 1952 г. Елизабет издава указ, гласящ, че името на кралската династия ще продължи да бъде Уиндзор. Херцогът се оплаква: „Аз съм единственият мъж в страната, на който не е позволено да даде името си на децата си“. През 1960 г., след смъртта на кралица Мери през 1953 г. и пенсионирането на Чърчил през 1955 г., за наследниците от мъжки пол на Филип и Елизабет е приета фамилията Маунтбатън-Уиндзор.

По време на подготовката за коронацията принцеса Маргарет казва на сестра си, че желае да се омъжи за Питър Таунзенд, разведен мъж, 16 години по-голям от Маргарет и с две деца от предишния си брак. Кралицата ги моли да изчакат още една година. По думите на Мартин Чартърис „Кралицата естествено симпатизираше на принцесата, но мисля, че се надяваше по някое време любовната история да се изчерпи“. Високопоставените политици са против двойката, а Английската църква не позволява повторна женитба след развод. Ако Маргарет сключи граждански брак, от нея се очаква да се откаже от правото си на наследяване. В края на краищата тя изоставя плановете си с Таунзенд. През 1960 г. тя се омъжва за Антъни Армстронг-Джоунс, който става граф на Сноудън на следващата година. Развеждат се през 1978 г., а тя не се жени повторно.

Въпреки смъртта на кралица Мери на 24 март, коронацията на 2 юни 1953 г. върви по план, каквото е и желанието на Мери преди да умре. Церемонията в Уестминстърското абатство, с изключение на миропомазването и евхаристията, се излъчва за първи път по телевизията. Роклята на Елизабет е избродирана по нейни инструкции с цветните емблеми на страните от Британската общност.

Продължаване на еволюцията на Британската общност

 

След раждането на Елизабет Британската империя продължава преобразуването си в Общност на нациите. Когато се качва на престола през 1952 г., нейната роля като глава на множество независими държави вече е установена. През 1953 г. кралицата и съпругът ѝ потеглят на 7-месечно пътешествие по света, посещавайки 13 държави и покривайки над 64 000 km по суша, море и въздух. Тя става първият управляващ монарх на Австралия и Нова Зеландия, посетил тези страни. По време на обиколката ѝ се събират огромни тълпи от хора. Изчислено е, че близо 3/4 от населението на Австралия я е видяло. По време на управлението ѝ кралицата прави стотици държавни визити и обиколки на Общността от нациите. Тя е държавният глава, посетил най-много държави.

През 1956 г. британският премиер Антъни Идън и френският премиер Ги Моле дискутират възможността за включване на Франция в Общността на анциите. Предложението не е прието и на следващата година Франция подписва Римския договор, който полага основите на Европейската общност, предшественичка на Европейския съюз. През ноември 1956 г. Великобритания и Франция нахлуват в Египет в неуспешен опит за завладяване на Суецкия канал. Лорд Маунтбатън твърди, че кралицата се е обявила против нахлуването, но Идън го отрича. Два месеца по-късно Идън подава оставка.

Липсата на формален механизъм в Консервативната партия за избиране на лидер означава, че след оставката на Идън правото да реши кой ще състави следващото правителство се пада на кралицата. Идън препоръчва тя да се консултира с лорд Солсбъри, лорд-президентът на съвета. Лорд Солсбъри и лорд Килмуир, лорд-канцлерът, се консултират с британския кабинет, Уинстън Чърчил и председателя на Комитет 1922 (парламентарната група на Консервативната партия), което води до това, че кралицата назначава техния препоръчан кандидат Харолд Макмилан.

 

Суецката криза и изборът на наследник на Идън водят през 1957 г. до първите по-големи критики срещу кралицата. В списание, което притежава и редактира, писателят и политик лорд Алтринчам я обвинява, че е „недостъпна“. Алтринчам е осъден от публични личности и му е зашлевена плесница от член на обществото, ужасен от коментарите му. Шест години по-късно, през 1963 г., Макмилан подава оставка и съветва кралицата да назначи графа на Хюм за министър-председател – съвет, който тя послушва. Кралицата отново търпи критики за това, че е назначила министър-председател по съвет на малък брой министри или един-единствен такъв. През 1965 г. консерваторите приемат формален механизъм за избиране на лидер, като така я освобождават от това нейно задължение.

През 1957 г. тя прави държавна визита в САЩ, където се обръща към Общото събрание на ООН от името на Британската общност. По време на същата визита тя открива 23-тия канадски парламент, ставайки първият монарх на Канада, открил парламентарна сесия. Две години по-късно, единствено в качеството си на кралица на Канада, тя посещава отново САЩ и Канада. През 1961 г. тя посещава Кипър, Индия, Пакистан, Непал и Иран. По време на визитата си в Гана през същата година тя отхвърля опасенията за безопасността ѝ, макар домакинът ѝ, президентът Кваме Нкрума, който вече я е заменил като държавен глава, да е мишена на убийци. Преди обиколката ѝ в Квебек през 1964 г. пресата докладва, че екстремисти от Квебекското сепаратистко движение готвят план за убийство на Елизабет. Опит за нейното убийство не е направен, но докато тя е в Монреал, избухват безредици; отбелязано е „спокойствието и смелостта на Елизабет пред лицето на насилието“.

Бременността на Елизабет с Андрю и Едуард през 1959 и 1963 г. съответно бележи единствените пъти, когато тя не присъства на церемонията по откриването на Британския парламент по време на управлението си. Освен че присъства на традиционните церемонии, тя създава и нови обичаи. Първото кралско пътуване, на което се среща с обикновени хора от публиката, се състои по време на обиколка на Австралия и Нова Зеландия през 1970 г.

Ускоряване на деколонизацията

 

През 1960-те и 1970-те години се наблюдава ускоряване на деколонизацията в Африка и Карибския регион. Над 20 държави получават независимост от Великобритания като част от планирания преход към самоуправление. През 1965 г. обаче министър-председателят на Родезия, Иън Смит, противник на мажоритарната система, обявява едностранно независимост от Великобритания, като същевременно изразява лоялност и отдаденост на Елизабет. Въпреки че кралицата го освобождава от поста му с официален указ и международната общност въвежда санкции срещу Родезия, неговият режим просъществува над десетилетие. Докато връзката на Великобритания с бившата ѝ империя отслабва, правителството на страната започва да търси път към Европейската общност, в която влиза през 1973 г.

Елизабет прави обиколка на Югославия през октомври 1972 г., като става първият британски монарх, посетил комунистическа страна. Тя е посрещната на летището от президента Йосип Броз Тито, а многохилядна тълпа я посреща в Белград.

През февруари 1974 г. британският министър-председател Едуард Хийт съветва кралицата да свика парламентарни избори по време на обиколката ѝ из Австронезия, с което се принуждава да отлети обратно към Великобритания. Изборите водят до „висящо“ положение – консерваторите на Хийт не са най-голямата партия, но могат да останат в управлението, ако образуват коалиция с либералите. Хийт подава оставка, когато дискусиите за образуване на коалиция се провалят, след което кралицата поисква от лидера на опозицията Харолд Уилсън от лейбъристите да състави правителство.

Година по-късно, в разгара на Австралийската конституционна криза от 1975 г., австралийският министър-председател Гоф Уитлам е освободен от поста си от генерал-губернатора сър Джон Кър, след като сенатът отхвърля бюджетния план на Уитлам. Тъй като Уитлам има мнозинство в Палатата на представителите на Австралия, председателят на Палатата Гордън Скоулс призовава кралицата да отмени решението на Кър. Тя отказва, заявявайки, че няма да се намесва в решенията, отредени на Генерал-губернатора от Конституцията на Австралия. Кризата разпалва австралийския републиканизъм.

Сребърен юбилей

 

През 1977 г. Елизабет отбелязва 25 години (сребърна годишнина) от възкачването на престола. Из Общността на нациите се провеждат партита и чествания, много от които съвпадат с нейните национални обиколки на страните от общността. Празненствата затвърждават популярността на кралицата въпреки отрицателното отразяване от страна на пресата на разделянето на принцеса Маргарет със съпруга ѝ лорд Сноудън. През 1978 г. кралицата приема държавна визита на Николае и Елена Чаушеску във Великобритания, макар тайно да вярва, че имат „кръв по ръцете“. Следващата година нанася два удара: първият е разкриването на Антъни Блънт, бивш инспектор на картините на кралицата, като комунистически шпионин, а вторият е убийството на родственика ѝ лорд Маунтбатън от ИРА.

Според канадския политик и дипломат Пол Мартин старши към края на 1970-те години кралицата започва да се тревожи, че короната има малко значение за премиера на Канада Пиер Елиът Трюдо. Републиканизмът на Трюдо се потвърждава от неговите лудории, като например плъзгане надолу по перилата на Бъкингамския дворец и правенето на пируети зад гърба на кралицата през 1977 г., както и премахването на различни канадски кралски символи по време на управлението му. През 1980 г. канадски политици, изпратени в Лондон, за да обсъдят приемането на канадската конституция, установяват, че Елизабет е „по-добре информирана... от всеки един от британските политици или бюрократи“. Тя е особено заинтересована от провала на Законопроект C-60, който би повлиял на ролята ѝ на държавен глава.

1980-те г.

 

По време на военния парад Trooping the Colour през 1981 г., шест седмици преди сватбата на принц Чарлз и Даяна Спенсър, са произведени шест изстрела по кралицата от близко разстояние, докато тя пътува по бул. Мол в Лондон на коня си Бирманец. Полицията по-късно разкрива, че изстрелите са били с халосни патрони. 17-годишният нападател, Маркъс Сарджант, е осъден на пет години затвор и е освободен след три. Спокойствието на кралицата и умението ѝ да овладее коня са широко възхвалявани.

Няколко месеца по-късно, през октомври, тя става обект на още едно нападение, докато посещава Дънидин, Нова Зеландия. Документи на новозеландското разузнаване, разсекретени през 2018 г., показват, че 17-годишният Кристофър Джон Луис произвежда изстрел с пушка от петия етаж на сграда с изглед към парада, но пропуска. Луис е арестуван, но не е обвинен в опит за убийство или държавна измяна и осъден на три години затвор за незаконно притежание на оръжие. Две години след присъдата си той се опитва да избяга от психиатрична болница с намерението да убие принц Чарлз, който е на посещение в страната със съпругата си Даяна и сина им принц Уилям.

 

От април до септември 1982 г. кралицата е разтревожена, но и горда за сина си, принц Андрю, който служи в редиците на британските сили по време на Фолкландската война. На 9 юли тя се събужда в спалнята си в Бъкингамския дворец лице в лице с неканен гост, Майкъл Фейган. Поради сериозен пропуск в сигурността помощ пристига едва след две обаждания до полицията на двореца. След като е домакиня на американския президент Роналд Рейгън в Уиндзорския замък през 1982 г. и посещава ранчото му в Калифорния през 1983 г., кралицата се ядосва, когато неговата администрация нарежда нахлуване в Гренада, едно от карибските ѝ владения, без да я уведоми.

Интензивният медиен интерес към мненията и личния живот на кралското семейство през 80-те години довежда до поредица от сензационни истории в британската преса, макар че не всички са верни. Вестникарският редактор Доналд Трелфорд пише във в. „Обзървър“ на 21 септември 1986 г.: „Кралската сапунена опера вече достигна такава степен на обществен интерес, че границата между факти и измислици е изгубена... не става въпрос само за това, че някои вестници не проверяват фактите или не приемат опровержения: те изобщо не се интересуват дали историите са верни или не." Съобщено е, най-вече от „Сънди Таймс“ от 20 юли 1986 г., че Елизабет се тревожи, че икономическата политика на Маргарет Тачър насърчава социалните разделения и е разтревожена от високата безработица, поредицата от бунтове, насилието при миньорската стачка и отказът на Тачър да наложи санкции срещу режима на апартейд в Южна Африка. Източниците на слуховете включват кралския помощник Майкъл Шей и генералния секретар на Британската общност Шридат Рамфал, но Шей твърди, че забележките му са били извадени от контекста и украсени със спекулации. Твърди се, че Тачър била казала, че Елизабет би гласувала за Социалдемократическата партия – политическите опоненти на Тачър. Биографът на Тачър Джон Кембъл твърди, че „докладът е журналистическа пакост". Слуховете за неприязън между Тачър и Елизабет II са преувеличени и Елизабет удостоява Тачър с две отличия като личен подарък – Орден за заслуги, както и Орден на жартиерата след нейната оставка като министър-председател. Браян Мълроуни, министър-председател на Канада между 1984 и 1993 г., казва, че Елизабет е била „задкулисна сила“ в прекратяването на апартейда.

През 1986 г. Елизабет прави шестдневно държавно посещение в Китайската народна република, като става първият британски монарх, посетил страната. Обиколката включва Забранения град, Великата китайска стена и Теракотените воини. На държавен банкет тя се шегува за първия британски пратеник в Китай, изгубен в морето заедно с писмо на кралица Елизабет I до Император Уанли, и отбелязва, „за щастие пощенските услуги са се подобрили от 1602 г. насам“. Посещението на Елизабет също е потвърждение, че суверенитетът над Хонконг ще бъде прехвърлен от Обединеното кралство на Китай през 1997 г.

В края на 80-те години Елизабет става обект на сатира поради участието на някои от по-младите членове на кралското семейство в благотворителното шоу It's a Royal Knockout през 1987 г. В Канада Елизабет публично подкрепя конституционните поправки, предизвикали политически разногласия (т. нар. Meech Lake Accord), което предизвиква критики от противниците на предложените промени, включително от Пиер Трюдо. Същата година избраното правителство на Фиджи е свалено от власт чрез военен преврат. Като монарх на Фиджи Елизабет подкрепя опитите на генерал-губернатора Рату сър Пеная Ганилау да наложи изпълнителната власт и да договори споразумение. Лидерът на преврата Ситивени Рабука сваля Ганилау и обявява Фиджи за република.

1990-те г.

През май 1991 г., след коалиционната победа във Войната в залива, кралицата става първият британски монарх на съвместна среща с Американския конгрес.

 

В реч от 24 ноември 1992 г., отбелязваща 40-ата годишнина от възкачването ѝ на престола (Рубинен юбилей), Елизабет определя 1992 година като нейната ужасна година. Републиканското настроение във Великобритания се е възбудило поради спекулациите на пресата относно личните богатства на кралицата, опровергани от двореца, и доклади за афери и обтегнати бракове в семейството ѝ. През март нейният втори син, принц Андрю, и жена му Сара Фъргюсън се разделят, а Мавриций отстранява Елизабет като държавен глава. През април дъщеря ѝ, принцеса Ан, се развежда с капитан Марк Филипс. По време на посещение в Германия през октомври ядосани демонстранти в Дрезден я замерват с яйца. През ноември избухва голям пожар в Уиндзорския замък, една от официалните ѝ резиденции. Монархията е изправена пред все повече критики и обществено недоволство. В необичайно лична реч кралицата казва, че всяка институция трябва да очаква критики, но предлага това да става с чувство за хумор, умереност и разбиране. Два дни по-късно премиерът Джон Мейджър обявява реформи в кралските финанси, планирани от предходната година, включващи данък общ доход за кралицата след 1993 г. и намаляване на Цивилната листа (индивиди, на които им се заплаща от правителството). През декември принц Чарлз и жена му Даяна официално се разделят. Годината завършва със съдебен процес, с който кралицата дава под съд в. „Сън“ за нарушение на авторско право, тъй като е публикувал текст на нейната годишна коледна реч две дни преди да бъде излъчена. Вестникът е принуден да плати глоба и дарява 200 хил. паунда на благотворителност. Адвокатите на Елизабет се предприели действия срещу вестника пет години по-рано за нарушаване на авторските права, след като е публикувал снимка на нейната снаха херцогинята на Йорк и нейната внучка принцеса Беатрис. Случаят е бил решен с извънсъдебно споразумение, според което вестникът е трябвало да плати 180 хил. долара.

През януари 1994 г. Елизабет чупи кост на лявата си китка, когато конят, който язди в Сандрингам Хаус, се спъва и пада. През октомври 1994 г. тя става първият управляващ британски монарх, стъпил на руска земя. По време на четиридневното посещение, което се смята за едно от най-важните чуждестранни пътувания по време на управлението на Елизабет, тя и Филип присъстват на събития в Москва и Санкт Петербург. През октомври 1995 г. Елизабет е подмамена в измамно обаждане от радиоводещия в Монреал Пиер Брасар, който се представя за канадския министър-председател Жан Кретиен. Елизабет, която вярва, че говори с Кретиен, казва, че подкрепя канадското единство и ще се опита да повлияе на референдума в Квебек относно предложенията за отделяне от Канада.

Въпреки че подкрепата за републиканизма във Великобритания изглежда по-голяма от всякога, той все още е гледна точка на малцинството и кралицата има висок рейтинг. Критиките се фокусират повече върху институцията на монархията като цяло и семейството на кралицата, отколкото върху собствените ѝ действия.

През следващите години продължават публичните разкрития относно състоянието на брака на Чарлз и Даяна. След като се съветва с принц Филип, Джон Мейджър, архиепископа на Кентърбъри Джордж Кери и личния си секретар Робърт Фелоус, в края на декември 1995 г. тя пише на Чарлз и Даяна, че разводът им е за предпочитане и той става факт през август 1996. Година по-късно, през август 1997 г., Даяна загива в автомобилна катастрофа в Париж. По това време кралицата е на семейна почивка в Балморал. Принцовете Уилям и Хари искат да отидат на църква и кралицата и принц Филип ги извеждат тази сутрин. След тази кратка публична проява в продължение на пет дни семейството не откликва на интензивния интерес на медиите и остава в Балморал, където могат да скърбят на спокойствие. Тази липса на изявления и особено пропускът да се свали наполовина знамето над Бъкингамския дворец в знак на траур довежда до публично негодувание. Под напрежение от враждебната реакция кралицата се съгласява да се върне в Лондон и ден преди погребението на Даяна се появява по телевизията. В изявлението си тя изразява уважението си към Даяна и чувствата си на баба към двата принца и така до голяма степен неутрализира публичното недоволство.

През октомври 1997 г. Елизабет и съпругът ѝ принц Филип правят държавно посещение в Индия, което включва противоречиво посещение на мястото на клането от 13 април 1919 г. в историческата градина Jallianwala Bagh вАмритсар, за да му отдадат почит. Протестиращите скандират „Кралица убиец, върви си“ и има искания тя да се извини за действията на британските войски преди 78 години. На мемориала в парка тя и херцогът отдават почитта си, като полагат венец и пазят 30-секундно мълчание. В резултат голяма част от гнева сред обществеността се смекчава и протестите са отменени. През ноември 1997 г. кралицата и съпругът ѝ дават прием в Банкетната къща, отбелязвайки златната годишнина от сватбата си. Тя изнася реч и хвали Филип в ролята му на съпруг, наричайки го „моята сила и опора“.

Златен юбилей

 

В навечерието на новото хилядолетие Елизабет и херцогът на Единбург се качват на кораб от Садърк, пътуващ за Купола на хилядолетието. Преди да мине под Тауър Бридж, Елизабет запалва Националния фар на хилядолетието в Лондонския басейн с помощта на лазерна факла. Малко преди полунощ тя официално открива Купола. По време на пеенето на Auld Lang Syne Елизабет се държи за ръце с херцога и британския премиер Тони Блеър.

През 2002 г. Елизабет отбелязва златен юбилей (50 години) от възкачването си на престола. Сестра ѝ Маргарет и майка ѝ Елизабет умират съответно през февруари и март и медиите спекулират дали юбилеят ще е успешен. Тя отново предприема голямо пътешествие сред владенията си, което започва в Ямайка през февруари, където определя банкета за сбогуване като „запомнящ се“, след като токът спира и официалната кралска резиденция на генерал-губернатора потъва в мрак. Както и през 1977 г., и сега се провеждат улични пиршества и възпоменателни мероприятия, а паметници са наименувани в чест на събитието. На тридневните юбилейни празненства в Лондон всеки ден присъстват по един милион души, а общественият ентусиазм се оказва по-голям, отколкото очакват журналистите.

През 2003 г. Елизабет осъжда в. „Дейли Мирър“ за нарушаване на доверието и получава забрана, която не позволява на изданието да публикува информация, събрана от репортер, представил се за лакей в Бъкингамския дворец. Вестникът плаща 25 хил. паунда за съдебните ѝ разходи. Макар по принцип да е в добро здраве, през 2003 г. тя подлага двете си колена на лапароскопия. През октомври 2006 г. пропуска откриването на новия Емирейтс Стейдиъм поради разтегнат гръбен мускул, който я тормози от лятото.

 

През май 2007 г. в. „Дейли Телеграф“, цитирайки анонимни източници, докладва, че кралицата е „раздразнена и разочарована“ от политиките на премиера Тони Блеър, защото се притеснява, че въоръжените сили на Великобритания са пренатоварени в Ирак и Афганистан, а също така е повдигнала към Блеър въпроси относно проблеми в селските райони. Въпреки това тя се радва на усилията на Блеър за постигане на мир в Северна Ирландия. Тя става първият британски монарх, отпразнувал диамантена сватба – през ноември 2007 г. На 20 март 2008 г. в Катедрала „Свети Патрик“ (в Арма, Северна Ирландия) на църквата на Ирландия Елизабет II присъства на първата служба на великия четвъртък, проведена извън Англия и Уелс.

През 2010 г. кралицата се обръща към ООН за втори път, отново в качеството си на глава на Британската общност. Генералният секретар на ООН, Пан Ки-мун, я представя като „котва на нашата епоха“. По време на визитата си в Ню Йорк, последвана от обиколка на Канада, тя официално открива мемориална градина за британските жертви от 11 септември. Посещението на кралицата в Австралия през октомври 2011 г. (16-ото ѝ посещение след 1954 г.) е наречено „обиколка за сбогуване“ в пресата поради напредналата ѝ възраст. През май 2011 г. кралицата прави първата държавна визита от британски монарх в Република Ирландия по покана на ирландския президент Мари Макалис

Диамантен юбилей и дълголетие

 

Диамантеният юбилей на Елизабет през 2012 г. отбелязва 60 години на британския престол, а празненства се провеждат из всичките ѝ владения и отвъд. Тя и съпругът ѝ се отправят на дълга обиколка из Великобритания, докато децата и внуците им потеглят от нейно име на кралски обиколки из другите страни от Британската общност. На 4 юни юбилейни огньове са запалени по целия свят. Докато обикаля Манчестър като част от празненствата по случай юбилея си, Елизабет прави изненадваща поява на сватбено тържество в кметството на Манчестър, което след това прави международни заглавия. През ноември кралицата и съпруга ѝ отпразнуват своята сапфирена сватба. На 18 декември тя става първият британски суверен, присъствал на Кабинет на министрите в мирно време след Джордж III през 1781 г.

Кралицата открива Летните олимпийски игри през 1976 г. в Монреал и Летните олимпийски игри през 2012 г. в Лондон, като така става първият държавен глава, открил два пъти олимпийски игри в две отделни държави. За олимпийските игри в Лондон тя играе себе си в късометражен филм като част от церемонията по откриването, заедно с Даниъл Крейг в ролята на Джеймс Бонд. На 4 април 2013 г. Елизабет получава почетна награда BAFTA за покровителството си над филмовата индустрия и е определена като „най-запомнящото се момиче на Джеймс Бонд към момента“ по време на церемонията по връчването.

На 3 март 2013 г. кралицата е приета в болница като предпазна мярка, след като развива симптоми на гастроентерит. На следващия ден се завръща в Бъкингамския дворец. Седмица по-късно тя подписва новата Харта на Британската общност. Поради напредналата си възраст и нуждата да ограничава пътуванията си, през 2013 г. тя решава за пръв път от 40 години да не присъства на събранието на ръководителите от Британската общност. На срещата на високо равнище в Шри Ланка тя е представяна от сина си принц Чарлз.

 

Още на 21 декември 2007 г. Елизабет задминава кралица Виктория като най-дълголетния британски монарх, а на 9 септември 2015 г. става най-дълго управлявалият британски монарх и най-дълго управлявалата жена държавен глава в света. Тя е и най-дълго управлявалият суверен в съвременната история на Канада. След като Абдула бин Абдул Азис умира на 23 януари 2015 г., Елизабет остава най-старият монарх в света. След смъртта на тайландския крал Пхумипхон Адунядет (крал Рама IX) на 23 януари 2015 г. тя става най-дълго управлявалият жив монарх в света. След оставката на Робърт Мугабе на 21 ноември 2017 г. тя става и най-възрастният държавен глава в света. На 6 февруари 2017 г. тя става първият британски монарх, отбелязал сапфирен юбилей (65 години) на престола, а на 20 ноември става първият британски монарх с платинена годишнина от сватбата. Съпругът ѝ принц Филип се оттегля от официалните си задължения като съпруг на кралицата през август 2017 г.

На 20 април 2018 г. правителствените ръководители на Британската общност обявяват, че тя ще бъде наследена от Чарлз като глава на Общността на нациите, което тя заявява, че е нейно „искрено желание“. Тя претърпява операция на катаракта през май 2018 г. През март 2019 г. се отказва да шофира по обществени пътища, до голяма степен в резултат на автомобилна катастрофа с участието на съпруга ѝ два месеца по-рано.

Пандемия от Covid-19

На 19 март 2020 г., когато пандемията от COVID-19 удря Обединеното кралство, Елизабет се мести в замъка Уиндзор и се изолира там като предпазна мярка. Обществените ѝ ангажименти са отменени и замъкът следва строг санитарен протокол, наречен "HMS Bubble".

 

На 5 април, в телевизионно предаване, гледано от приблизително 24 млн. зрители в Обединеното кралство, тя моли хората „да се успокоят, че макар да имаме още какво да търпим, ще се върнат по-добри дни: отново ще бъдем с приятелите си; отново ще бъдем със семействата си; ще се срещнем отново." На 8 май, 75-та годишнина от Деня на победата, в телевизионно предаване в 21 часа – точното време, в което баща ѝ Джордж VI се обръща към нацията на същия ден през 1945 г., тя моли хората „никога да не се предават, никога да не се отчайват". През октомври тя посещава Лабораторията за отбранителна наука и технологии на Обединеното кралство в Уилтшър, което е първият ѝ публичен ангажимент от началото на пандемията. На 4 ноември се появява с маска за първи път публично по време на частно поклонение на гробницата на Незнайния воин в Уестминстърското абатство, за да отбележи стогодишнината от погребението му. През 2021 г. тя получава първата и втората си доза ваксина срещу COVID-19, съответно през януари и април.

Съпругът ѝ принц Филип умира на 9 април 2021 г., след 73 години брак, което прави Елизабет първият британски монарх, управлявал като вдовица или вдовец след кралица Виктория. Съобщава се, че тя е до леглото му, когато той умира и отбелязва в частен разговор, че смъртта му е „оставила огромна празнина“. Поради ограниченията за COVID-19, действащи в Англия по това време, Елизабет седи сама на погребението му, което предизвиква съчувствието на хората по цял свят. В коледното си предаване през същата година тя отдава лична почит на своя „любим Филип“, като казва: „Този палав, питащ блясък бе толкова ярък в края, колкото когато го видях за първи път“.

Въпреки пандемията Елизабет присъства на официалното откриване на парламента през май 2021 г. и на 47-ата среща на върха на G7 през юни. На 5 юли, на 73-ата годишнина от основаването на Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS), тя обявява, че NHS ще бъде наградена с Кръст на Георги, за да „признае целия персонал на NHS, минал и настоящ, във всички дисциплини и в четирите нации“. През октомври 2021 г. започва да използва бастун по време на публични ангажименти за първи път след операцията си през 2004 г. След престой в болницата на 20 октомври посещенията ѝ в Северна Ирландия, срещата на върха COP26 в Глазгоу и Националната служба за възпоменание за 2021 г. са отменени по здравословни причини.

Платинен юбилей

 

Платиненият юбилей на Елизабет стартира на 6 февруари 2022 г., отбелязвайки 70 години от възкачването ѝ на трона след смъртта на баща ѝ. В навечерието на датата тя дава прием в Сандрингам Хаус за пенсионери, местни членове на Женския институт и благотворителни доброволци. В посланието си за Деня на възкачването си на престола Елизабет II подновява ангажимента си за доживотна обществена служба, който първоначална дава през 1947 г.

По-късно същия месец Елизабет има „леки симптоми, подобни на настинка“ и дава положителна проба за COVID-19 заедно с някои служители и членове на семейството. Тя отменя две виртуални аудиенции на 22 февруари, но провежда телефонен разговор с министър-председателя Борис Джонсън на следващия ден на фона на кризата на руско-украинската граница, след което прави дарение на Комитета за извънредни ситуации при бедствия (DEC) – Украински хуманитарен призив. На 28 февруари е съобщено, че Елизабет се е възстановила и прекарва време със семейството си във Фрогмор. На 7 март Елизабет се среща с канадския премиер Джъстин Трюдо в замъка Уиндзор, в първия ѝ личен ангажимент след диагнозата ѝ COVID. По-късно тя отбелязва, че COVID инфекцията „оставя човек много уморен и изтощен.“

Елизабет присъства на благодарствената служба за принц Филип в Уестминстърското абатство на 29 март, но не и на годишната служба за Деня на Британската общност същия месец или на Кралската благодарна служба през април. Тя пропуска официалното откриване на парламента през май за първи път от 59 години (тя не присъства през 1959 и 1963 г., тъй като е бременна съответно с принц Андрю и принц Едуард). В нейно отсъствие парламентът е открит от Принца на Уелс и Херцога на Кеймбридж като държавни съветници. На 17 май Елизабет официално открива Линия „Елизабет“ в Централен Лондон – високочестотна хибридна железопътна линия и услуга за бърз транзит в Лондон и неговите предградия.

По време на тържествата по случай платинения юбилей Елизабет II е до голяма степен ограничена до изяви на балкона и пропуска Националната служба на благодарността в Катедрала „Сейнт Пол“. За юбилейния концерт тя участва в скеч с Мечето Падингтън, който открива събитието пред Бъкингамския дворец. На 13 юни 2022 г. тя става вторият най-дълго управлявал монарх в историята сред онези, чиито точни дати на управление са известни, със 70 години и 127 дни на управление – изпреварвайки крал Пхумипхон Адунядет от Тайланд. На 6 септември 2022 г. Елизабет II назначава своя 15-ти британски министър-председател, Лиз Тръс, в замъка Балморал в Шотландия – първият и единствен път, когато не посреща новия министър-председател в Бъкингамския дворец по време на своето управление. Никое друго британско царуване не е било свидетел на толкова много министър-председатели.

Елизабет никога не е планирала да абдикира, въпреки че поема по-малко обществени ангажименти с напредване на възрастта и принц Чарлз поема повече от нейните задължения. През юни 2022 г. тя се среща с архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби, който „си тръгна с мисълта, че има някой, който няма страх от смъртта, има надежда в бъдещето, знае скалата, на която стои, и това ѝ дава сила“.

Смърт

На 6 септември, два дни преди смъртта си, кралицата приема оставката на Борис Джонсън и назначава Лиз Тръс да го наследи като министър-председател на Обединеното кралство в замъка Балморал (където е на почивка) в нарушение на традицията, понеже това обикновено се прави в Бъкингамския дворец. На 7 септември тя би трябвало да присъства на онлайн среща на Тайния съвет на Обединеното кралство, за да получи клетвата на новите министри в правителството на Тръс, но е обявено, че срещата е отменена, след като кралицата е посъветвана да си почива от лекарите. Последното ѝ публично изявление, издадено същия ден, е съобщение за съболезнования за жертвите на нападенията с нож на 4 септември 2022 г. в Саскачеван.

На 8 септември 2022 г. Бъкингамският дворец обявява, че Елизабет II е под медицинско наблюдение в замъка Балморал, след като лекарите изразяват загриженост за състоянието ѝ. Изявлението гласи: „След допълнителна оценка тази сутрин лекарите на кралицата са загрижени за здравето на Нейно Величество и препоръчаха тя да остане под медицинско наблюдение. Кралицата остава в комфорт и в Балморал.“ Четирите деца на Елизабет, заедно със снахите ѝ и внуците принц Уилям и принц Хари, пътуват до Балморал. Смъртта ѝ е потвърдена същата вечер в 18:30 британско лятно часово време, поставяйки началото на операция „Лондон Бридж“ и, тъй като тя умира в Шотландия, на операция „Еднорог“ – планът за погребението ѝ, който включва обявяването на нейната смърт, периода на официален траур и подробностите за нейното държавно погребение. Планът е създаден още през 60-те години на 20 век и е преразглеждан многократно в годините преди нейната смърт.

Около 250 000 души засвидетелстват почитта си към покойната британска кралица Елизабет II по време на поклонението в Уестминстър хол в Лондон по думите на британската министърка на културата Мишел Донелан.

По време на връщането на ковчега на кралицата в Лондон от Шотландия, в Катедрала „Сейнт Джайлс“ в Единбург е извършено 24-часово излагане на тленните останки, по време на което е осигурена постоянна охрана от Кралската компания на стрелците – бодигардовете на краля за Шотландия. В 19:40 часа британско време на 12 септември 2022 г. към отряда от четирима членове на кралската компания се присъединяват Кралят, Кралската принцеса, Херцогът на Йорк и Графът на Уесекс и Форфар, които стоят на бдение при ковчега в продължение на десет минути. Ан, кралската принцеса, влиза в историята като първата жена, участвала в церемонията.

Като част от погребението на покойната кралица в Лондон, в 19:30 BST на 16 септември 2022 г., четирите ѝ деца бдят за втори път. Всички са във военна униформа, като Кралят и Херцогът на Йорк носят церемониални дневни облекла на Кралския флот, Кралската принцеса носи пълната униформа на конен полк Блус и Роялс, чийто полковник е, а Графът на Уесекс и Форфар е в парадна униформа номер 1 на Кралските уесекски йоманри – армейския резервистки полк, чийто кралски почетен полковник е.

На следващия ден нейните осем внуци: Уилям, принц на Уелс, принц Хари, херцог на Съсекс, Питър Филипс, Зара Тиндал, принцеса Беатрис, принцеса Юджини, лейди Луиз Уиндзор и Джеймс, виконт Севърн бдят над ковчега на баба си. По искане на Краля и Принцът на Уелс, и Херцогът на Съсекс са в униформи, като и двамата носят униформа номер 1 на конния полк Блус и Роялс, докато Питър Филипс и виконт Севърн носи черен сутрешен костюм с медали, а жените са с черни официални рокли

За разлика от бдението, което се състои през 2002 г. за смъртта на Кралицата-майка, кралското семейство не сменя нито един от гвардейците, които стоят на стража при ковчега на кралицата. На всяко бдение кралското семейство заема страните на ковчега, докато дежурните гвардейци остават на мястото си в ъглите. Всяко бдение продължава 15 минути или по-малко, докато смяната на караула се извършва на всеки двадесет минути. Освен това членовете на кралското семейство стоят едно стъпало над гвардейците.

 

Погребалната церемония се състои на 19 септември 2022 г. Уестминстърското абатство в 11 часа местно време в присъствието на членове на Британското кралско семейство, хиляди високопоставени лидери и политици от цял свят, сред които българският президент Румен Радев и Симеон Сакскобурготски. Тленните останки са положени в Мемориалния параклис „Крал Джордж VI“ на параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък; по-късно там вечерта е направено погребение в тесен кръг, ръководено от Главния свещеник на Уиндзор. В мемориалният параклис са погребани родителите ѝ крал Джордж VI и кралица Елизабет, сестра ѝ принцеса Маргарет и съпругът ѝ принц Филип.

  Основна статия: Личност и имидж на Елизабет II

Убеждения, дейности и интереси

Елизабет II рядко дава интервюта и малко се знае за личните ѝ чувства. Тя не изразява изрично собствените си политически възгледи в публичен форум и е против конвенцията да се питат или разкриват възгледите на монарха. Когато журналистът от в. „Таймс“ Пол Рутлидж я пита за мнението ѝ относно стачката на миньорите от 1984–85 г., тя отговаря, че „всичко е въпрос на един човек“ (имайки предвид Артър Скаргил), с което Рутлидж не се съгласява. Широко критикуван в медиите за задаването на въпроса, Рутлидж казва, че първоначално не е трябвало да присъства на кралското посещение и не е бил запознат с протоколите. След референдума за независимост на Шотландия през 2014 г. министър-председателят Дейвид Камерън заявява, че Елизабет е доволна от резултата. Както се твърди, тя е направила публично кодирано изявление за референдума, като е казала на жена извън Балморал Кърк, че се надява хората да помислят „много внимателно“ за резултата. По-късно става ясно, че Камерън изрично е поискал тя да изрази тревогата си.

Елизабет II притежава дълбоко чувство за религиозен и граждански дълг и приема сериозно своята коронационна клетва. Освен официалната си религиозна роля като върховен управител на установената църква на Англия, тя се кланя на тази църква, а също и на националната църква на Шотландия. Тя демонстрира подкрепа за междурелигиозните отношения и се среща с водачи на други църкви и религии, включително с петима папи: Пий XII, Йоан XXIII, Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск. Лична бележка за нейната вяра, често присъстваща в годишното ѝ коледно послание, излъчено до Общността на нациите, е изразена през 2000 г.: „За много от нас нашите вярвания са от основно значение. За мен ученията на Христос и моята лична отговорност пред Бога осигуряват рамка, в която се опитвам да водя живота си. Аз, както много от вас, съм черпила голяма утеха в трудни времена от думите и примера на Христос.“

Елизабет II е била патрон на повече от 600 организации и благотворителни организации. Фондацията за благотворителна помощ изчислява, че тя е помогнала да се наберат над 1,4 млрд. паунда за своя патронаж по време на своето управление.

Основните ѝ интереси в свободното време включват ездата и кучета, особено нейните уелски коргита пемброк. Любовта ѝ към коргитата датира още от 1933 г. с Дуки, първото корги, собственост на семейството ѝ.

От време на време са наблюдавани сцени на спокоен, неформален домашен живот: тя и семейството ѝ приготвят храна заедно и мият чиниите след това.

Медийно представяне и обществено мнение

През 50-те години на 20 век, като млада жена в началото на управлението си, Елизабет II е изобразявана като бляскава „кралица от приказките“. След травмата от Втората световна война това е време на надежда, период на напредък и постижения, възвестяващ „нова елизабетинска ера“. Обвинението на лорд Олтринчам през 1957 г., че нейните речи звучат като тези на „горделива ученичка“, е изключително рядка критика. В края на 60-те години са направени опити да се изобрази по-модерен образ на монархията в телевизионния документален филм „Кралско семейство“ и чрез предаване по телевизията на инвеститурата на принц Чарлз като принц на Уелс.

Нейният гардероб разработва разпознаваем, характерен стил, движен повече от функцията, отколкото от модата. Тя се облича с поглед към това, което е подходящо, а не към това, което е на мода. На публични места започва да носи предимно едноцветни палта и декоративни шапки, което ѝ позволява да бъде забелязана лесно в тълпата. Нейният гардероб се изработва от екип, който включва петима шивачи, шивачка и модистка.

На сребърния юбилей на Елизабет II през 1977 г. тълпите и празненствата са истински ентусиазирани. През 80-те години обаче публичната критика към кралското семейство се засилва, тъй като личният и професионалният живот на децата на Елизабет II попадат под вниманието на медиите. Популярността ѝ пада до най-ниската точка през 90-те години. Под натиска на общественото мнение тя започва да плаща данък върху доходите си за първи път и Бъкингамският дворец е отворен за обществеността. Въпреки че подкрепата за републиканството във Великобритания изглежда по-висока откогато и да било в паметта на живите, републиканската идеология все още е гледна точка на малцинството и самата Елизабет има висок рейтинг на одобрение. Критиките са насочени към самата институция на монархията и поведението на семейство на Елизабет, а не към собственото ѝ поведение и действия. Недоволството от монархията достига своя връх след смъртта на Даяна, принцесата на Уелс, въпреки че личната популярност на Елизабет, както и общата подкрепа за монархията, се възстановява след нейното телевизионно обръщение на живо пет дни след смъртта на Даяна.

През ноември 1999 г. референдум в Австралия за бъдещето на австралийската монархия благоприятства нейното запазване пред предпочитанието за непряко избираем държавен глава. Много републиканци приписват на личната популярност на Елизабет оцеляването на монархията в Австралия. През 2010 г. министър-председателят Джулия Гилард отбелязва, че в Австралия има „дълбока привързаност“ към Елизабет и че друг референдум за монархията трябва да изчака след нейното царуване. Наследникът на Гилард, Малкълм Търнбул, който ръководи републиканската кампания през 1999 г., по подобен начин вярва, че австралийците няма да гласуват за републиката приживе. „Тя беше изключителен държавен глава“, казва Търнбул през 2021 г., „и мисля, честно казано, че в Австралия има повече елизабетинци отколкото монархисти“. По подобен начин референдумите както в Тувалу през 2008 г., така и в Сейнт Винсент и Гренадини през 2009 г. показват, че гласоподавателите отхвърлят предложенията да станат републики.

Проучванията във Великобритания през 2006 г. и 2007 г. разкриват силна подкрепа за монархията, а през 2012 г., годината на Диамантения юбилей на Елизабет II, нейният рейтинг на одобрение достига 90 процента. Семейството ѝ отново е подложено на критики през последните няколко години от живота ѝ поради връзката на сина ѝ Андрю с осъдените сексуални престъпници Джефри Епстийн и Гислейн Максуел, съдебното му дело с Вирджиния Джуфре сред обвинения в сексуално неуместно поведение и във връзка с нейния внук Хари и съпругата му Меган Маркъл, които напускат монархията и се местят в Съединените щати. Въпреки че не е толкова универсална колкото е преди, различни проучвания показват, че популярността на монархията остава висока във Великобритания по време на Платинения юбилей, като личната популярност на Елизабет остава особено силна. Към 2021 г. тя остава третата жена, на която най-много се възхищават в света според годишното проучване на Галъп, а нейните 52 появявания в списъка означават, че е била в челната десетка повече от всяка друга жена в историята на проучването.

Елизабет II е изобразявана в различни медии от много забележителни творци, включително художниците Пиетро Анигони, Питър Блейк, Чинве Чукуого-Рой, Терънс Кунео, Люсиен Фройд, Ролф Харис, Деймиън Хърст, Джулиет Панет и Тай-Шан Ширенберг. Сред известните фотографи на Елизабет са Сесил Битън, Юсуф Карш, Ануар Хюсейн, Ани Лейбовиц, лорд Личфийлд, Тери О'Нийл, Джон Суонел и Дороти Уайлдинг. Първата официална портретна снимка на Елизабет е направена от Маркъс Адамс през 1926 г.

  Основна статия: Финанси на Британското кралско семейство

Личното богатство на Елизабет е обект на спекулации в продължение на много години. През 1971 г. Джок Колвил, неин бивш личен секретар и директор на нейната банка Coutts, оценява богатството ѝ на 2 млн. паунда (еквивалентни на около 30 млн. паунда през 2021 г.)). През 1993 г. Бъкингамският дворец обявява оценката от 100 млн. паунда „силно завишени“. През 2002 г. тя наследява имение на стойност около 70 млн. паунда от майка си. Списъкът на най-богатите на Сънди Таймс за 2020 г. оценява личното ѝ богатство на 350 млн. паунда, което я прави 372-ият най-богат човек в Обединеното кралство. Тя е номер едно в списъка, когато той започва през 1989 г., с отчетено богатство от 5,2 млрд. паунда (приблизително 13,8 млрд. паунда днешна стойност), което включва държавни активи, които не са лично нейни.

 

 

Кралската колекция, която включва хиляди исторически произведения на изкуството и бижутата на Короната, не е лично притежавана, а е описана като поверена на Елизабет за нейните наследници и нацията, както и нейните официални резиденции, като Бъкингамският дворец и замъкът Уиндзор, и Херцогство Ланкастър, портфолио от имоти, оценено на 472 млн. паунда през 2015 г. Райските досиета, изтекли през 2017 г., показват, че Херцогство Ланкастър е държало инвестиции в британските данъчни убежища на Каймановите острови и на Бермудските острови. Сандрингам Хаус в Норфолк и замъкът Балморал в Абърдийншър са лична собственост на Елизабет II. Владенията на Короната (The Crown Estate), с притежания от 14,3 млрд. паунда през 2019 г., са ѝ поверени и не могат да бъдат продавани или притежавани от нея в лично качество.

Титли и обръщения

  Основна статия: Списък с титлите и почестите на Елизабет II

• 21 април 1926 г. – 11 декември 1936 г.: Нейно кралско височество принцеса Елизабет Йоркска
• 11 декември 1936 г. – 20 ноември 1947 г.: Нейно кралско височество принцеса Елизабет
• 20 ноември 1947 г. – 6 февруари 1952 г.: Нейно кралско височество принцеса Елизабет, херцогиня на Единбург
• 6 февруари 1952 г. – 8 септември 2022 г.: Нейно Величество Кралицата

Елизабет заема много титли и почетни военни позиции в цялата Общност на нациите, суверен е на много ордени в собствените си страни и получава почести и награди от цял свят. Във всяко от нейните владения тя има отделна титла, която следва подобна формула: Кралица на Сейнт Лусия и на другите ѝ царства и територии в Сейнт Лусия, кралица на Австралия и другите ѝ кралства и територии в Австралия и т.н. На Нормандските острови и на остров Ман, които са зависими от короната, а не отделни кралства, тя е известна съответно като Херцог на Нормандия и Лорд на Ман. Допълнителните обръщения включват Защитник на вярата и Херцог на Ланкастър.

Когато се разговаря с Елизабет II, правилният етикет е да се обръщаш към нея първоначално с Ваше Величество и след това с Мадам (произнася се /mæm/ ), с кратко „а“, както в jam.

Гербове

От 21 април 1944 г. до възкачването ѝ на престола гербовете на Елизабет са съставени от щит, носещ герба на Великобритания, различен по бризура с три сребристи върха, централният носещ Тюдорска роза, а първият и третият – кръст на Свети Георги. След като става кралица, тя наследява различните гербове на баща си.

Герб на принцеса Елизабет (1944 – 1947)	Герб на принцеса Елизабет, херцогиня на Единбург (1947 – 1952)	Герб на Елизабет II в Англия, Уелс и Северна Ирландия	Герб на Елизабет II в Шотландия	Герб на Елизабет II в Канада

Траспаранти, знамена и щандарти

Общи положения

Кралица Елизабет II има различни знамена, които да я представят лично и като държавен глава на няколко независими нации по света. Те обикновено се използват на всяка сграда, кораб, кола или самолет, където тя присъства. Тези хералдически знамена обикновено са герб на нацията под формата на транспарант. Често представляват кралицата в ролята ѝ на глава на Британската общност или като монарх на кралство на Британската общност, в която тя не притежава уникален флаг.

Тя притежава кралски щандарти и лични знамена за употреба във Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Ямайка, Барбадос и другаде. Кралският щандарт представлява не само суверена, но и Обединеното кралство.

Лично знаме

 

Личното знаме на кралицата е лично за нея и не може да се носи от никой друг освен нея. То се състои от инициала „E“, обозначен с кралската корона, заобиколен от корона от рози. Въпреки че не е знаме на „главата на Британската общност“, то всъщност се превръща в личното знаме на Британската общност на кралицата. Той се носи, за да отбележи нейното присъствие в немонархически държави от Британската общност и в кралства, които не са приели лично знаме специално за кралицата. Някои кралства са приели свои собствени версии на знамето, което да се развява като лично знаме, когато кралицата е в тяхната страна, като всяко от тях включва гербовете на страната с личния дизайн на кралицата. Личното знаме на кралицата също се развява на редица поводи на Британската общност в Обединеното кралство.

•  
  Кралски щандарт на принцеса Елизабет (1944 – 1953)
•  
  Кралски щандарт на принцеса Елизабет (1944 – 1953) в Шотландия
•  
  Кралски щандарт на Обединеното кралство, използван от кралица Елизабет II (1953 – 2022)
•  
  Кралски щандарт на Обединеното кралство, използван от кралица Елизабет II (1953 – 2022) в Шотландия
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Сиера Леоне
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Канада (1962 – 2022)
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Австралия (1962 – 2022)
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Нова Зеландия (1962 – 2022)
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Тринидад и Тобаго (1972 – 1976)
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Ямайка (1966 – 2022)
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Малта (1964 – 1974)
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Мавриций (1972 – 1992)
•  
  Щандарт на Елизабет II, кралица на Барбадос (1975 – 2021)
•  
  Знаме на Елизабет II като Лорд-върховен адмирал на Обединеното кралство
•  
  Знаме на Елизабет II като херцог на Ланкастър

Елизабет се омъжва един път:

∞ 21 ноември 1947 в Уестминстърското абатство, Лондон за принц Филип Гръцки и Датски (* 10 юни 1921, Корфу, Кралство Гърция, † 9 април 2021, Уиндзор, Великобритания), син на принц Андрей Гръцки и Датски и съпругата му принцеса Алис Батенберг. Двамата имат трима сина и една дъщеря:

• Чарлз Филип Артър Джордж (* 14 ноември 1948, Бъкингамски дворец, Лондон, Великобритания), от 8 септември 2022 г. крал и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на кралствата от Общността на нациите под името Чарлз III; ∞ 1. 29 юли 1981 в Катедрала „Свети Павел“ в Лондон (развод 28 август 1996) за лейди Даяна Спенсър (* 1 юли 1961, Сандрингам, Великобритания, † 31 август 1997, Париж, Франция), дъщеря на Едуард Джон Спенсър, виконт Алтроп, 8-и граф Спенсър, и първата му съпруга Франсис. Имат двама сина: Уилям Артър Филип Луис (* 21 юни 1982, Лондон, Великобритания), принц на Уелс и Хенри Чарлз Албърт Дейвид, познат като „Принц Хари“ (* 15 септември 1984, Лондон), херцог на Съсекс. ∞ 2. 9 април 2005 в Уиндзор Гилдхол, Лондон за Камила Паркър Боулс (* 17 юли 1947, Лондон), от която няма деца.
• Ан Елизабет Алис Луиз (* 15 август 1950, Кларънс Хаус, Лондон. Великобритания), кралска принцеса; ∞ 1. 14 ноември 1973 (развод 28 април 1992) в Уестминстърското абатство за Марк Филипс, офицер, от когото има син и дъщеря: Питър Марк Андрю Филипс (* 15 ноември 1977) и Зара Ан Елизабет Филипс, по мъж Тиндал (* 15 май 1981) 2. 12 декември 1992 в Белътър, Шотландия за сър Тимъти Джеймс Хамилтън Лорънс, командир от Кралската флота, бъдещ вицеадмирал, от когото няма деца.
• Андрю Албърт Крисчън Едуард (* 19 февруари 1960, Бъкингамски дворец, Лондон), принц, херцог на Йорк; ∞ 23 юли 1983 (развод 30 май 1996) в Уестминстърското абатство в Лондон за Сара Фъргюсън, от която има две дъщери: Беатрис Елизабет Мери (* 8 август 1988) и Юджини Виктория Хелена (* 23 март 1990)
• Едуард Антъни Ричард Луи (* 10 март 1964, Бъкингамски дворец, Лондон), принц, граф на Уесекс; ∞ 19 юни 1999 в Уиндзорския замък за Софи Рис-Джоунс, от която има дъщеря и син: Луиз Алис Елизабет Мери (* 8 ноември 2003), лейди и Джеймс Александър Филип Тео (* 17 декември 2007), виконт Севърн.

• Bond, Jennie (2006). Elizabeth: Eighty Glorious Years. London: Carlton Publishing Group. ISBN 1-84442-260-7
• Bousfield, Arthur; Toffoli, Gary (2002). Fifty Years the Queen. Toronto: Dundurn Press. ISBN 978-1-55002-360-2
• Bradford, Sarah (2012). Queen Elizabeth II: Her Life in Our Times. London: Penguin. ISBN 978-0-670-91911-6
• Brandreth, Gyles (2004). Philip and Elizabeth: Portrait of a Marriage. London: Century. ISBN 0-7126-6103-4
• Briggs, Asa]] (1995). The History of Broadcasting in the United Kingdom: Volume 4. Oxford: Oxford University Press. ISBN 0-19-212967-8
• Campbell, John (2003). Margaret Thatcher: The Iron Lady. London: Jonathan Cape. ISBN 0-224-06156-9
• Crawford, Marion (1950). The Little Princesses. London: Cassell & Co.
• Hardman, Robert (2011). Our Queen. London: Hutchinson. ISBN 978-0-09-193689-1
• Heald, Tim (2007). Princess Margaret: A Life Unravelled. London: Weidenfeld & Nicolson. ISBN 978-0-297-84820-2
• Hoey, Brian (2002). Her Majesty: Fifty Regal Years. London: HarperCollins. ISBN 0-00-653136-9
• Lacey, Robert (2002). Royal: Her Majesty Queen Elizabeth II. London: Little, Brown. ISBN 0-316-85940-0
• Macmillan, Harold (1972). Pointing The Way 1959 – 1961 London: Macmillan. ISBN 0-333-12411-1
• Marr, Andrew (2011). The Diamond Queen: Elizabeth II and Her People. London: Macmillan. ISBN 978-0-230-74852-1
• Neil, Andrew (1996). Full Disclosure. London: Macmillan. ISBN 0-333-64682-7
• Nicolson, Sir Harold (1952). King George the Fifth: His Life and Reign. London: Constable & Co.
• Petropoulos, Jonathan (2006). Royals and the Reich: the princes von Hessen in Nazi Germany. New York: Oxford University Press. ISBN 0-19-516133-5
• Pimlott, Ben (2001). The Queen: Elizabeth II and the Monarchy. London: HarperCollins. ISBN 0-00-255494-1
• Roberts, Andrew; Edited by Antonia Fraser (2000). The House of Windsor. London: Cassell & Co. ISBN 0-304-35406-6
• Shawcross, William (2002). Queen and Country. Toronto: McClelland & Stewart. ISBN 0-7710-8056-5
• Thatcher, Margaret (1993). The Downing Street Years. London: HarperCollins. ISBN 0-00-255049-0
• Trudeau, Pierre Elliott (1993). Memoirs. Toronto: McLelland & Stewart. ISBN 978-0-7710-8588-8
• Williamson, David (1987). Debrett's Kings and Queens of Britain. Webb & Bower. ISBN 0-86350-101-X
• Wyatt, Woodrow; Edited by Sarah Curtis (1999). The Journals of Woodrow Wyatt: Volume II. London: Macmillan. ISBN 0-333-77405-1

 

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Елизабет II

 

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Елизабет II.

• ((en)) Кралица Елизабет II на Официалния уебсайт на Кралското семейство
• ((en)) Портрети на Елизабет II в сайта на Националната портретна галерия в Лондон
• ((en)) Кралица Елизабет II в   Internet Movie Database

Джордж VI

→

Кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (6 февруари 1952 – 8 септември 2022)

→

Чарлз III

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elizabeth II в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​