Деванагари

Транслитерацията с латиница, използвана в тази статия, следва популярната Транслитерация на Националната библиотека в Калкута. Съществуват и други системи за транслитерация на деванагари, между които ITRANS – транслитерация в ASCII без загуба. В ITRANS думата „деванагари“ се пише като „devanaagarii“.

Деванагари възниква около 1200 г. от писмеността сидхам, като постепенно измества по-ранната, тясно родствена писменост шарада (която се използва в Кашмир успоредно с деванагари). И двете писмености са преки наследници на писмеността гупта, самата водеща началото си от писмеността брахми, засвидетелствана от 3 век пр.н.е.. Потомците на брахми образуват т. нар. семейство брахми, в което влизат националните азбуки на много други индийски езици.

Етимология

Наименованието деванагари произлиза от санскритската дума дева „божествен, съвършен“, и нāгарӣ „градски“, прилагателно в женски род от нагара „град“; тази сложна дума (на санскрит татпуруша) означава „божествена (съвършена) градска“ писменост. Писмеността нагари е по-ранна форма на деванагари, появила се около 8 век като източен вариант на писмеността гупта. Западен вариант на гупта и съвременник на нагари е писмеността шарада. Следователно, наименованието деванагари би трябвало да се разбира като „усъвършенствана форма на писмеността нагари“.

Народната етимология тълкува значението на деванагари като „град на боговете“ и според някои предания, когато някой медитира върху определен звук от деванагари, в съзнанието му спонтанно изниква писмената форма.

Деванагари и Махатма Ганди

Обединяваща идея при използването на множество езици и писмености в Индия, според Махатма Ганди е необходимостта деванагари да бъде обща писменост за страната.

Деванагари има 12 знака за свара („чисти звукове“ или гласни) и 34 вянджана („украсени звукове“ или съгласни). При комбиниране на нула или една вянджана и една свара, се образува акшара, която представлява фонетична единица от шабда (дума). Акшара се пише, като към вянджана се добавят стандартни диакритични модификатори, съответстващи на свара. Една акшара обикновено е по-основна и по-предсказуема от сричката в български. Например думата 'нар' (приемаме, че е само една сричка) би се написала като две акшари, 'н-а' и 'ра'.

Свара и вянджана са подредени и групирани логически за заучаване и изреждане. Така знаците за „чисти звукове“ 'а', 'и', 'у' и техните удължени версии ('аа', 'ии', 'уу') са последвани от комбинирани ('е', 'аи', 'о', 'ау'), назални ('.м') и аспировани ('.х') форми. Съгласните (вянджана) са групирани в 7 реда от по 5 вянджана. Всеки от първите пет реда включва по пет преградни съгласни (беззвучна, придихателна, звучна, звучна придихателна, назална) с общо място на учленяване. Последователността на редовете е: веларни, палатални, ретрофлексни, дентални и лабиални – по-напред са тези съгласни, които се учленяват по-близо до източника на гласа, т.е. по-назад в устната кухина. Последните два реда са за сонорните и проходните съгласни.

С деванагари се пише от ляво надясно. В санскрит думите са писани слято, без интервали, така че горната линия е непрекъсната, въпреки че има някои изключения от това правило. Прекъсването на горната линия отбелязва преди всичко къде да се поеме въздух. В съвременните езици се използват интервали между думите. В езиците, които използват деванагари, няма правила за разграничаване на малки и големи букви.

Писмената система на деванагари може да се нарече абугида, тъй като всяка съгласна има присъща гласна (а), която може да бъде променена с различни знаци за гласни. Повечето съгласни могат да се свързват с една или две други съгласни, при което присъщата гласна се потиска. Полученото съчетание се нарича лигатура. Много лигатури са просто две отделни съгласни, слети заедно, но това е само вид лигатура. Някои лигатури са образувани по-сложно и не могат лесно да се разпознаят като съдържащи отделни съгласни.

При четене на санскритски текст, написан с деванагари, изговорът е напълно еднозначен. Съответно, за всяка дума в санскрит се приема, че се пише само по един начин (като се изключат съвременните печатарски варианти при изобразяване на слетите форми). Обаче в съвременните езици са приети определени конвенции (например изпускане на гласната след последната съгласна при говорене, независимо от това дали продължава да се пише като пълна форма). Също така има и някои съвременни конвенции за писане на английски думи с деванагари.

Някои санскритски текстове и мантри обикновено са написани с допълнителни диакритични знаци над и под акшара, които означават интонацията и темпото, за да осигурят напълно точното възпроизвеждане на звука.

Забележка: Транскрипцията на деванагари е дадена с фонетични знаци от Международната фонетична азбука (IPA) в Unicode.

Всички диакритични знаци за гласни в деванагари се прикрепват към горната или към долната част на знака за съгласна или към знак за гласна , прикрепен отдясно на знака за съгласна, с изключение на знака за гласна , който се прикрепва от ляво. В таблицата на гласните в деванагари, дадена по-долу, колоната „Буква“ съдържа знак, който се използва само когато гласната се появява без съгласна, колоната „Знак за гласна с

“ съдържа знак, използван, когато гласната е прикрепена към знак за съгласна, в случая показан като пример чрез знака за

(„п“), колоната „Unicode име“ съдържа името, дадено в спецификацията на Unicode за гласната, а колоната „IPA“ съдържа знаци от Международната фонетична азбука, съответстващи на произношението на знака от деванагари в езика хинди.