Микробиология

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Микробиологията не изучава микроорганизмите въобще, а само безядрените едноклетъчни форми на живот. Всички те са причислени към Царството на доядрените организми: Regnum Prokaryota. Едноклетъчните организми, които притежават ядро (като амебата) са класифицирани в Царството на ядрените организми: Regnum Eukaryota. По своите размери те също са микроорганизми, но с тяхното изучаване се занимава зоологията (по специално протозоологията), а не микробиологията. Изключение правят микроскопичните гъби – дрождите и плесените, които са обект на изучаване в микробиологията.

Както повечето биологични науки, микробиологията се дели на обща и специална.

Обща микробиология

Основните направления в общата микробиология са:

• Морфология – изучава състава и строежа на телата на микроорганизмите.
• Физиология – изучава функциите на микроорганизмите (растеж, развитие, хранене, дишане, размножаване, обмяна на веществата и енергията).
• Генетика – изучава наследствеността и изменчивостта при микроорганизмите

• Систематика (наричана още таксономия) – изучава видовото разнообразие на микроорганизмите.

• Имунология – изучава взаимоотношенията между болестотворните микроорганизми и заразените от тях растения, животни, и хора.

Специална микробиология

Специалната микробиология изучава отделните микроорганизми, според тяхната систематика. Трите основни клона на специалната микробиология са:

• Вирусология – изучава вирусите.
• Бактериология – изучава бактериите.
• Микология – изучава микроскопичните гъби (дрожди и плесени). Те са еукариоти, но тясното им интегриране в микробиоценозите заставя учените да ги разглеждат наред с останалите микроорганизми.

Съвременната микробиология е в много тясна връзка с биотехнологиите, генетиката и нанотехнологиите.