Република Мавриций (на френски: Maurice; на английски: Mauritius) е островна държава в югозападната част на Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар.
Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.
Република Мавриций | |
Девиз: Stella Clavisque Maris Indici „Звезда и ключ на Индийския океан“ | |
Химн: Motherland | |
Местоположение на Мавриций | |
География и население | |
---|---|
Площ | 2040 km² (на 169-о място) |
Води | 0,07% |
Климат | тропичен |
Столица | Порт Луи |
Най-голям град | Порт Луи |
Официален език | няма |
Религия | 48,54% индуизъм 32,71% християнство 17,30% ислям 1,45% други религии |
Демоним | маврициец |
Население (2019) | 1 265 475 (на 158-о място) |
Население (2011) | 1 237 091 |
Гъстота на нас. | 620 души/km² (на 21-во място) |
Градско нас. | 40,8% (на 147-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна република |
Президент | Притвирайсинг Роопун |
Вицепрезидент | Еди Боасезон |
Организации | ООН, Африкански съюз |
Законодат. власт | Национално събрание |
История | |
Независимост | от Великобритания |
Конституция | 12 март 1968 г. |
Република | 12 март 1992 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2022) | 31,720 млрд. щ.д. (на 144-то място) |
БВП на човек (ППС) | 25 043 щ.д. (на 66-о място) |
БВП (ном., 2022) | 11,263 млрд. щ.д. (на 150-о място) |
БВП на човек (ном.) | 8892 щ.д. (на 101-во място) |
ИЧР (2021) | 0,802 (много висок) (на 64-то място) |
Джини (2017) | 36,8 (среден) |
Прод. на живота | 74,9 години (на 81-во място) |
Детска смъртност | 16,0/1000 (на 110-о място) |
Грамотност | 87,4% (на 120-о място) |
Валута | Маврицийска рупия (MUR) |
Други данни | |
Часова зона | MUT (UTC+4) |
Формат на датата | дд/мм/гггг |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | MU |
Интернет домейн | .mu |
Телефонен код | +230 |
ITU префикс | 3BA-3BZ |
Официален сайт | mauritius.net |
Мавриций в Общомедия |
Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики в Африка.
Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии. Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди.
Открит през 1507 г. от моряци от Португалия, остров Мавриций е известен с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Той е бил дом на птицата додо (вид нелетящ гълъб) и на няколко други птичи вида, изчезнали в резултат човешка дейност, малко след заселването на хората (18. век).
Общата площ на островната държава е 2040 km², като включва големия едноименен остров (1865 km²), остров Родригес (104 km², на 580 km на изток), островите Каргадос-Карахос (Сен Брандон, на 400 km на североизток) и островите Агалега (на 1050 km на север). Дължината на бреговата линия е 280 km и е обградена с коралови рифове, които затрудняват подходите към островите.
Цялата островна група е с вулканичен произход. Остров Мавриций е изграден от базалти, доломити и туфи. Релефът е хълмист и нископланински, особено в югозападната част, където се издига връх Питон (826 m). Централната част е платовидна, с височина до 600 m, а северната и източната е заета от тясна крайбрежна равнина. На остров Родригес максималната височина е 396 m.
Климатът е тропичен, морски. Средната температура на най-топлия месец (февруари) е 26°С, а на най-хладния (август) от 14°С във вътрешните райони до 18,5°С по крайбрежието. Годишното количество на валежите е от 1500 – 2500 mm в крайбрежната равнина до 3500 – 5000 mm в централното плато и в планината на югозапад. Максимумът на валежите е предимно през лятото. От януари до март островите са подложени на ураганни ветрове (тайфуни). Реките са маловодни, а през сухия сезон напълно пресъхват. Най-голямата река на остров Мавриций е Гранд Ривър.
Почвите са много плодородни, развити върху вулканични скали. Главният остров е покрит с гъсти тропически гори с ценни дървесни видове (черно дърво и др.). В миналото целият остров е бил покрит с гъсти гори, които в равнините и по-ниските части на планините са напълно унищожени, запазили са се само в планините и заемат 1/3 от територията на остров Мавриций. Фауната се отнася към Мадагаскарската подобласт на Етиопската зоогеографска област, отличава се със своето многообразие и е ендемична (слонски костенурки и др.). Особено многочислен е птичият свят.
Макар че е открит от португалци още в началото на 16. век и въпреки опитите за колонизация от 1598 г. до 1710 г. от страна на Нидерландия, първото по-трайно присъствие на хора там започва около 1715 г. Тогава там идват французи, които го преименуват на Ил дьо Франс (на френски: Île de France), т.е. Френски остров. Франция официално предава Мавриций на Великобритания по силата на Парижкия договор от 30 май 1814 г. Британската колония съставлява само главния остров, заедно с Родригес, Св. Брендън, Тромлен и островите Чагос, докато Сейшелите стават отделна колония през 1906 г.
През 1965 г., три години преди обявяването на независимостта на Мавриций, Великобритания отделя архипелага Чагос от територията на Мавриций и го включва към Британската индоокеанска територия. Суверенитетът на Чагос е оспорван между Мавриций и Великобритания. През февруари 2019 г. Международният съд на ООН нарежда на Великобритания да върне архипелага Чагос на Мавриций възможно най-скоро.
Суверенитетът на Тромлен е оспорван между Мавриций и Франция, тъй като той е един от островите, които не са изрично споменати в Парижкия договор.
Остров Мавриций е разделен на 9 окръга:
Един остров и две островни групи са зависими територии, принадлежащи на Мавриций. Това са:
Населението на Република Мавриций е общо 1 288 000 души (2009). Етническият състав на населението е разнообразен. Доминират индомаврицийците (68%), потомци на индийски наемни работници, докарани насила на островите през XIX в. Втората по големина етническа група (27%) е със смесен произход – маврицийци-креоли. Официален език няма; най-разпространен е английският, други езици: френски, маврицийски креолски, бихари, хинди, тамилски. Основните религии са индуизъм (48,5%), християнство (католици), ислям (сунити).
След като става независима държава от Великобритания през 1968 г., Мавриций се развива от икономика с ниски доходи от селското стопанство към разнообразна икономика със средни доходи, която се основава на туризма, текстилите, захарта и финансовите услуги. Икономическата история на Мавриций е наричана „чудото Мавриций“ и „успехът на Африка“.
През последните години информационните и комуникационните технологии, морската храна, развиването на собствеността, здравеопазването, възобновяемите източници на енергия и образованието се открояват като важни сектори, привличайки значителни инвестиции както от страната, така и от чужбина.
Мавриций не разполага с използваеми запаси от изкопаеми горива и разчита на петролни продукти, за да задоволява енергийните си нужди. Местните възобновяеми източници на енергия включват горива от биомаса, водна, слънчева и вятърна енергия. Мавриций има една от най-големите изключителни икономически зони в света, а през 2012 г. правителството обявява намерението си да развива морска икономика.
Мавриций се класира високо по отношение на икономическата конкурентоспособност, приятелския инвестиционен климат, доброто управление и свободната икономика. БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението е над 22 909 щатски долара към 2018 г. – един от най-високите в Африка.
През 2019 г. Световната банка поставя Мавриций на 20-о място в света по лекота на правене на бизнес. Според Министерството на външните работи на страната, основните препятствия са силната зависимост от малко промишлени сектори, голямото изтичане на мозъци, оскъдността на квалифицирана работна ръка, застаряването на населението и неефективните публични компании.
Известен представител на фауната на острова е изчезналата птица додо.
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
This article uses material from the Wikipedia Български article Мавриций, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.