Маламир: български владетел
Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Маламир.
| Маламир | |
| български владетел | |
| Роден | неизв. |
|---|---|
| Починал | 836 г. |
| Религия | Тенгризъм |
| Управление | |
| Период | 831 – 836 |
| Предшественик | Омуртаг |
| Наследник | Пресиян |
| Семейство | |
| Баща | Омуртаг |
| Братя/сестри | Звиница |
| Маламир в Общомедия | |
Произход и възкачване на престола
Той е третият и най-малкият син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството.
Управление
Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт.
Младият хан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на Плиска и е присъединен днешен Пловдив. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с Франкската империя и с Византия.
Война с Византия
Византийският император Теофил нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и през 836 г. предприема поход срещу България. Българите, начело с кавхан Исбул, отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до Одрин. После се отправят към Пловдив и след преговори с жителите му влизат в града. Оттогава градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно стратегическо значение за овладяването на Родопската област, както и за прекъсване на римския път Виа Милитарис (Виа Диагоналис) на Балканския полуостров, който свързва Сигиндунум (дн. Белград), Сердика (дн. София) и Константинопол, и сухоземната връзка между Солун и Константинопол. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.
Смърт
Маламир умира неочаквано и по неизвестни причини през 836 г. и тъй като не оставя наследници, престолът е зает от племенника му Пресиян – син на брат му Звиница.
Бележки
- Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0
- Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“. Т. 1. „Първо българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие“ (679 – 852)“, С. 1918
- Константин Иречек: Geschichte der Bulgaren, Georg Olm Verlag, 1977 (Orig.: Verlag von F. Tempsky, Prag, 1876)
| Омуртаг | → |  | → | Пресиян |
This article uses material from the Wikipedia Български article Маламир, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.