Евклид (на старогръцки: Εὐκλείδης) е древногръцки математик, живял в египетския град Александрия при управлението на Птолемей I (323 – 283 година пр.н.е.).
Често определян като баща на геометрията, той е автор на книгата „Елементи“, един от най-влиятелните трудове в историята на математиката, служил като основен учебник при преподаването на математика и най-вече на геометрия от времето на своята поява до края на XIX век и началото на XX век. В „Елементи“ Евклид извлича по дедуктивен път от ограничен брой аксиоми принципите на системата, която днес се нарича евклидова геометрия. Той е автор и на изследвания в областта на перспективата, коничните сечения, сферичната геометрия, теорията на числата.
Евклид Εὐκλείδης | |
древногръцки математик | |
Роден | |
---|---|
Починал | неизв. |
Научна дейност | |
Област | математика |
Евклид в Общомедия |
Творбите на Евклид са много известни, ала малко се знае за него самия. Малкото биографични данни, запазени до днес, идват от няколко откъслечни коментара, писани векове след неговата смърт. Датата и мястото на раждане на Евклид, както и датата и обстоятелствата, при които е починал, не са известни. Времето на неговия живот се определя приблизително според известното за споменати в текстовете му съвременници. Не са запазени и никакви сведения за външния вид на Евклид, поради което всички негови изображения се основават на въображението на техните автори.
Малкото известни сведения за живота на Евклид са достигнали до наши дни от текстовете на автори, като Прокъл и Пап Александрийски, живели няколко века по-късно от него. Живелият през 5 век Прокъл описва накратко Евклид в своя „Коментар на Елементите“ като автор на книгата, споменаван от Архимед. Той предава и разказа за това, как Птолемей I попитал дали няма по кратък път към научаването на геометрията от този на Евклид, а Евклид отговорил, че „няма царски път към геометрията“. Макар че днес се приема, че споменатото цитиране на Евклид от Архимед е вмъкнато в работите му от по-късни редактори, все пак се предполага, че Евклид е писал своите трудове преди Архимед. Освен това разказът за царския път е съмнителен, тъй като силно напомня подобна история, разказвана за Менехем и Александър Македонски. В единственото друго съществено споменаване на Евклид живелият през 4 век Пап Александрийски отбелязва, че Аполоний Пергски „прекарал много дълго време с учениците на Евклид в Александрия и така придобил толкова научен начин на мислене“. Съществуват и предположения, че Евклид може да е учил в Академията в Атина.
В най-ранните запазени преписи на „Елементи“ („Στοιχεῖα“) името на Евклид не се споменава. Повечето от тях са описани като част от лекции или книга на Теон Александрийски, а копието, смятано за основно и съхранявано днес във Ватикана, изобщо не споменава автор. Единственото сведение, свързващо „Елементи“ с Евклид, е „Коментар на Елементите“ от Прокъл, където Евклид е посочен като автор на книгата.
Въпреки че много от нещата, изложени в „Елементи“, са произлезли от по-ранни математици, едно от постиженията на Евклид е да ги представи в обща, логическа последователност в своята работа, което ги прави лесни за използване и цитиране. Книгата включва и система от строги математически доказателства, които остават основа на математиката и след 23 века.
Въпреки че са най-известни с геометрията, „Елементи“ разглеждат също и някои страни на теорията на числата. Описани са връзките между съвършените числа и мерсеновите числа, безкрайният брой на простите числа, лемата на Евклид за факторизацията (от която следва и основната теорема на аритметиката), както и алгоритъма на Евклид за намиране на най-голям общ делител, който е и един от първите изследвани алгоритми.
Геометричната система, описана в „Елементи“, в продължение на векове е наричана просто геометрия и се смятало, че това е единствената възможна и съществуваща геометрия. През 19 век математиците установяват, че аксиомата за успоредните прави е независима от останалите аксиоми на Евклид и промените в нея могат да доведат до други вътрешно непротиворечиви системи – неевклидови геометрии.
Освен най-важният му труд „Елементи“, поне 5 други книги на Евклид са запазени до наши дни. Те следват същата логическа структура, както и „Елементи“, с дефиниции, аксиоми и доказвани твърдения.
Други текстове се смятат за писани от Евклид, но са изгубени:
По-късни арабски източници приписват на Евклид няколко съчинения в областта на механиката. „За тежкото и светлото“ описва в девет дефиниции и пет твърдения схващанията на Аристотел за движещите се тела и концепцията за относителна плътност. „За равновесието“ разглежда в една дефиниция, две аксиоми и четири твърдения теорията на лоста. Трети фрагмент, посветен на окръжностите, описвани от краищата на движещ се лост, съдържа четири твърдения. Тези три текста изглежда са свързани помежду си и се предполага, че може би представляват остатъци от по-голям трактат по механика, писан от Евклид.
This article uses material from the Wikipedia Български article Евклид, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.