Стивън Хокинг: английски астрофизик

Стивън Хокинг Stephen William Hawking
английски астрофизик
Стивън Хокинг, 1999
Роден	8 януари 1942 г. Оксфорд, Великобритания
Починал	14 март 2018 г. (76 г.) Кеймбридж, Великобритания
Погребан	Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания
Религия	няма
Националност	Англия
Учил в	Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област	Физика, астрономия
Работил в	Кеймбриджки университет
Семейство
Съпруга	Джейн Уайлд Илейн Мейсон
Деца	Робърт (р. 1967), Люси (р. 1970) и Тимотей (р. 1979)
Подпис
Уебсайт	hawking.org.uk Страница в IMDb
Стивън Хокинг в Общомедия

До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон). Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Роден е на 8 януари 1942 година (точно 300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, Хартфордшър. През 1959 г. е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика въпреки желанието на баща му да учи медицина. През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с АЛС. През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.

Той е един от най-младите членове на Английското кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя (1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под прякото покровителство на папата.

Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: „Тайният ключ на Джордж за Вселената“ и две нейни продължения. Целта на автора е приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.

Той е единственият герой в „Стар Трек: Следващото поколение“, който играе сам себе си. Има и епизодични участия в сериалите „Кръстници-вълшебници“, „Теория за Големия взрив“, „Дилбърт“, „Семейство Симпсън“, „Футурама“.

 

 

Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време. Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.

Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза), Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност.

Като дете се занимава с конна езда, като ученик в Оксфорд е носови (на английски: cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казват, че едва ли ще живее повече от 1 – 2 години. Въпреки това той не се отказва да се бори с болестта. Хокинг е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира – един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.

Когато Хокинг завършва Кеймбридж, отношенията му с Джейн Уайлд, приятелка на сестра му, която той среща малко преди да е диагностициран с АЛС, продължават да се развиват. Двойката се сгодява през октомври 1964 и на 14 юли 1965 се женят. Двамата имат три деца – Робърт (р. 1967), Люси (р. 1970) и Тимотей (р. 1979).

През декември 1977 г. Джейн среща органиста Джонатан Джоунс, докато пее в църковен хор. Джоунс става близък приятел със семейство Хокинг. От средата на 1980 г. между Джоунс и Джейн се развиват романтични чувства, но връзката им остава платонична за дълъг период от време.

През 1995 г. Хокинг се развежда с Джейн и се жени за Илейн Мейсон, една от сестрите, която се грижи за него. През 2006 двамата се развеждат и Хокинг възобновява контактите си с Джейн, децата и внуците си.

Хокинг умира на 14 март 2018 г. (денят Пи) в Кеймбридж.

• 1975 – Едингтонов медал;
• 1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество;
• 1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
• 1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
• 1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката;
• 1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество.

Специализирана литература

• „Едромащабната структура на време-пространството“, заедно с Джордж Елис
• „Природата на пространството и времето“ заедно с Роджър Пенроуз, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999, ISBN 954-07-1228-9, пр. В. Карлуковски
• „Голямото, малкото и човешките представи“ (с Ейбнър Саймъни, Нанси Картрайт и Роджър Пенроуз)

Научнопопулярни

1. „Кратка история на времето“ (1988), София: Наука и изкуство, 1993 ISBN 954-02-0102-0, (пр. Р. Бикс)
2. „Черни дупки, бебета вселени и други есета“ (1993), София: Наука и изкуство, 1994, ISBN 954-02-0172-1
3. „Вселената в орехова черупка“ (2001)
4. „На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002)
5. „По-кратка история на времето“ заедно с Ленард Млодинов (2005), в София: изд. Бард, 2007, ISBN 978-954-585-766-9 (пр. И. Златарски)
6. „Великият дизайн“ (2010) съавтор Ленард Млодинов, София: изд. Бард, 2012, ISBN 978-954-655-213-6 (пр. В. Божинов)

Забележка: Книгата „Теорията на всичко“ е сборник от лекции на Стивън Хокинг, за издаването на който авторът не е давал разрешението си.

Книги за деца в съавторство с дъщеря му Луси

1. „Джордж и синята луна“
2. „Джордж и неразбиваемият код“
3. „Тайният ключ на Джордж за Вселената“
4. „Джордж търси съкровища в Космоса“
5. „Джордж и Големият взрив“

• ((en)) hawking.org.uk Официален сайт на проф. Стивън Хокинг