1988: година

<<		20 век						>>
01	02	03	04	05	06	07	08	09	10
11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27	28	29	30
31	32	33	34	35	36	37	38	39	40
41	42	43	44	45	46	47	48	49	50
51	52	53	54	55	56	57	58	59	60
61	62	63	64	65	66	67	68	69	70
71	72	73	74	75	76	77	78	79	80
81	82	83	84	85	86	87	88	89	90
91	92	93	94	95	96	97	98	99	00

1988 е годината изписвана с най-много римски цифри (11) през 20 век.

Януари

• 1 януари – СССР започва програма за икономическо преструктуриране (перестройка), чрез законодателни промени инициирани от премиера Михаил Горбачов (той има вече малък успех в тази насока от 1985 г.).
• 1 януари – Основана е Евангелистката Лутеранска църква в Америка.
• 8 януари – Дау Джоунс пада до 140.58 пункта или 6,85% и се приближава до 1.911.31, което е мини-криза.
• 13 януари – Президентът на Тайван Чанг-Чинг Кио загива в Тайпе. Вицепрезидента Лий Тенг Хуей става президент.
• 15 януари – В Йерусалим, през Златния купол има сблъсък между израелската полиция и палестински протестиращи; ранени са няколко полицая и поне 70 протестиращи.
• 26 януари – Ден на Австралия, Австралия празнува двестагодишнината от пристигането на първите заселници.

Февруари

• 13 – 28 февруари – Провеждат се Зимните олимпийски игри в Калгари, Албърта, Канада.
• 17 февруари – избухва бомба пред Първа Национална Банка в Ошакати, Намибия; убити са 27 души, а 70 други са ранени.
• 29 февруари – Нацистки документ уличава Курт Валдхайм в депортации по време на Втората Световна Война.

Март

• 7 март – По време на операция американските военновъздушни сили убиват трима невъоръжени членове на ИРА в Гибралтар.
• 8 март – 2 американски хеликоптера се блъскат в Кентъки. Загиват 17 души.
• 8 март – В САЩ кандидатът за президент Джордж Х. У. Буш побеждава Робърт Доу на първичните избори в почти цялата страна.
• 16 март – Иракски войски разпръскват отровен газ над Халабджа, Иран.
• 17 март – Колумбийски Боинг 727 се разбива в планини край Венецуелската граница; загиват 143 души.
• 24 март – Израелски съд осъжда Мордехай Вануну на 18 години затвор за разкриване на израелската ядрена програма на в. Съндей Таймс.
• 25 март – В Братислава, Словакия е проведена първата масова демонстрация от 80-те срещу комунистическия режим в Чехословакия.
• 29 март – В Париж е убит представителя на Африканския национален конгрес Дулчи Семтембър.

Април

• 10 април – Открит е моста Сето в Япония.
• 11 април – „Последният император“, режисиран от Бернардо Бертолучи печели 9 Оскара.
• 12 април – Бившия певец Сони Боно е избран за кмет на Палм Спрингс (Калифорния).
• 14 април – На Женевската конференция СССР обещава да изтегли войските си от Афганистан.
• 16 април – Във Форли, Италия член на Червените бригади убива сенатор Роберто Руфили, съветник на премиера Чирако де Мита.
• 25 април – В Израел Иван Демянюк е осъден на смърт за военни престъпления извършени по време на Втората Световна Война. Обвинението е повдигнато от оцелели от Треблинка. Присъдата е отменена от Върховния съд на Израел.
• 30 април – Селин Дион печели Евровизия за Швейцария с „Ne partez pas sans moi“.

Май

• 4 май – В Хендерсън (Невада) избухва фабрика за производство на ракети.
• 9 май – Вулканът на о-в Апи в Индонезия изригва, 8000 души са евакуирани.
• 15 май – Война в Афганистан (1979 – 1989): След повече от 8 години Червената армия започва да се изтегля от Афганистан.
• 16 май – Доклад на К. Еверет Куп показва, че пристрастяването към никотин е подобно на това към хероин и кокаин.
• 27 май – Майкрософт пускат Windows 2.1.

Юни

• 5 юни – Първият Ден на оцелелите от рак.
• 6 юни – Карлица Елизабет II отнема на жокея Лестър Пигът Ордена на Британската империя, след което последва неговия арест за данъчни измами.
• 11 юни – На стадион Уембли е проведен концерт с участието на музиканти, комици и филмови звезди по случай 70-годишнината на затворения лидер на Африканския национален конгрес Нелсън Мандела.

Юли

• 3 юли – Завършен е моста Фатих Султан Мехмет в Истанбул, който осигурява втора връзка между Европа и Азия над Босфора.
• 6 юли – Експлозия унищожава нефтената платформа Пайпър Алфа в Северно море; загиват 165 работници и 2 души от спасителния отряд.
• 14 юли – Затваря врати заводът на Фолксваген в Уестморленд (окръг, Пенсилвания), след десет години работа; това е първата не-американска автомобилна фабрика в САЩ).
• 16 юли – Трейси Полън и Майкъл Джей Фокс сключват брак в Уест Маунтин Ин в Арлингтън, Вермонт.

Август

• 5 август – Алама Ариф Хюсейн Хусейни, лидерът на шиитските мюсюлмани в Пакистан е убит в Пешавар.
• 5 август – Малайзийската конституционна криза кулминира в свалянето от власт на Председателя на върховния съд в Малайзия.
• 8 август – Хиляди протестиращи в Бурма са убити по време на антиправителствена демонстрация.
• 19 август – Ирано-иракска война: Подписано е примирие между Иран и Ирак.
• 20 август – Ирано-Иракската война приключва. Жертвите от нея наброяват 1 милион души.
• 25 август – Пожар унищожава част от историческата част на Лисабон.
• 26 август – Мехран Карими Насери, „Човекът терминал“, остава на летище Шарл дьо Гол, Париж. Той успява да си тръгне на 1 август 2006 г.

Септември

• 11 септември – В Естония 300 000 души правят демострации за независимост.
• 12 септември – Ураганът Гибърт опустошава Ямайка, а два дни по-късно и полуостор Юкатан; щетите възлизат на около $5 милиарда.
• 17 септември – 2 октомври – Провеждат се Летни олимпийски игри в Сеул, Южна Корея.
• 29 септември – Мисия STS-26: Със совалката Дискавъри, НАСА подновяват полетите със совлаки, които са спрени след катастрофата на Чалънджър.

Октомври

• 5 октомври – Хиляди бунтове в Алжир, Алжир срещу правителството на Националния Освободителен Фронт; до 10 октомври армията убива около 500 души, спирайки бунтовете.
• 5 октомври – Чилийският президент Аугусто Пиночет е победен в национален плебисцит по въпроса трябва ли да започне нов негов мандат.
• 19 октомври – Великобритания забранява излъчването на интервюта с членове на ИРА. ББС заобикаля забраната като използва вместо членове на ИРА актьори.
• 27 октомври – Роналд Рейгън решава да събори американското посолство в Москва, заради многото подслушвателни устройства в структурата.
• 28 октомври – 48 часа след като обявява забраната за производство на Мифепристон, френския приозводител Росел Уклаф заявява, че производството ще бъде възстановено.

Ноември

• 2 ноември – Чрез интернет е пуснат Червея на Морис – първия компютърен червей, създаден от Робърт Тейпън Морис.
• 8 ноември – Денят на изборите в САЩ; Джордж Х. У. Буш печели срещу Майкъл Дукакис.
• 15 ноември – В СССР е изстреляна космическата совалка Буран от ракетата Енергия; това е първата и последна мисия на совалката.
• 15 ноември – Израелско-Палестински конфликт: Провъзгласена е независима палестинска държава от Палестинския Национален Съвет в Алжир.
• 16 ноември – Върховния съвет на Естонската съветска социалистическа република обявява, че Естония е суверена, но не я обявява за независима.
• 22 ноември – В Палмдейл е разкрит за обществеността първия прототип на бомбардировача стелт B-2.

Декември

• 7 декември – Арменското земетресение с магнитуд 6,8 убива близо 25 000 души, ранените са 15 000, а 400 000 души остават без дом.
• 21 декември-Боинг 747 е взривен над шотландското селце Локърби, загиват всичките 258 души на борда на самолета и 17 души на земята.

• ? – Ивайло Филев, български щангист
• ? – Станилия Стаменова, българска състезателка по кану-каяк
• 2 януари 
  • Васил Костов, български футболист
  • Джони Еванс, ирландски футболист
• 8 януари – Павел Виданов, български футболист
• 10 януари – Симге Тертемиз, турска актриса
• 13 януари 
  • Томас Ринкон, венецуелски футболист
  • Яник Боли, френски футболист
• 16 януари – Никлас Бентнер, датски футболист
• 17 януари – Венцислав Тоцев, български журналист
• 19 януари – Юсеф Идриси, френски футболист
• 25 януари – Татяна Головин, френска тенисистка
• 31 януари – Сидни Сам, германски футболист
• 9 февруари 
  • Пламен Колев, български футболист
  • Хазал Филиз Кючюккьосе, турска актриса
• 10 февруари 
  • Даниил Ратников, естонски футболист
  • Фуко, японски фотомодел
  • Християн Димитров, български пистов състезателен пилот
• 14 февруари – Анхел ди Мария, аржентински футболист
• 16 февруари – Ким Су-хьон, южнокорейски актьор
• 20 февруари 
  • Риана, барбадоска певица
  • Янко Сандански, български футболист
• 21 февруари – Дженк Гьонен, турски футболист
• 25 февруари – Иван Иванов, български футболист
• 1 март – Вангел Алтипармаковски, футболист от Р Македония
• 2 март 
  • Вито Маноне, италиански футболист
  • Матю Мичъм, австралийски спортист
• 4 март – Ермес Паломино, венецуелски футболист
• 6 март – Марина Еракович, новозеландска тенисистка
• 10 март – Николай Дюлгеров, български футболист
• 22 март 
  • Таня Реймънд, американска актриса
  • Тобиас Зипел, германски футболист
• 25 март – Магдалена Джанаварова, българска поп певица
• 27 март 
  • Бренда Сонг, американска акртиса
  • Джеси Джей, английска певица
• 28 март – Яни Пехливанов, български футболист
• 6 април – Кристиан Тибони, италиански футболист
• 9 април 
  • Александър Събев, български футболист
  • Ахмед Белбер, български футболист
  • Родриго Рохас, парагвайски футболист
• 10 април – Иван Ракитич, хърватски футболист
• 12 април 
  • Джеси Джеймс, американска певица
  • Янис Пападопулос, гръцки шахматист
• 13 април – Андерсон Луиш де Абреу Оливейра, бразилски футболист
• 15 април – Галин Иванов, български футболист
• 16 април – Весела Бонева, българска певица
• 19 април – Диего Буонаноте, аржентински футболист
• 22 април 
  • Даниел Павлович, швейцарски футболист
  • Христо Лемперов, български футболист
• 26 април – Рауф Мамедов, азербайджански шахматист
• 5 май – Адел, английска певица
• 11 май – Криско, български рап певец
• 12 май – Марсело, бразилски футболист
• 17 май – Ники Рийд, американска актриса и сценаристка
• 18 май – Галя Желязкова, български политик и икономист
• 19 май – Юлиян Куртелов, български футболист
• 23 май – Морган Пресел, американска състезателка по голф
• 2 юни 
  • Васил Божиков, български футболист
  • Серхио Агуеро, аржентински футболист
• 7 юни 
  • Георги Самандов, български политик и инженер
  • Екатерина Макарова, руска тенисистка
  • Павлин Кръстев, български политик и инженер
• 9 юни – Сократис Папастатопулос, гръцки футболист
• 11 юни – Клеър Холт, австралийска актриса
• 13 юни – Христо Спасов, български футболист
• 17 юни – Деян Джерманович, словенски футболист
• 21 юни – Десислава Младенова, българска тенисистка
• 23 юни – Андрей Гридин, казахстански състезател по ски бягане и ултрамаратонец
• 28 юни – Николай Михайлов, български футболист
• 30 юни – Антон Огнянов, български футболист
• 3 юли 
  • Уинстън Рийд, новозеландски футболист
  • Владимир Зомбори, български актьор
• 13 юли 
  • Васил Калоянов, български футболист
  • Георги Стефанов, български футболист
• 16 юли – Серхио Бускетс, испански футболист
• 20 юли – Светослав Петров, български футболист
• 26 юли – Марин Александов Петров, български футболист
• 30 юли – Мариян Огнянов, български футболист
• 1 август 
  • Неманя Матич, сръбски футболист
  • Олия Тира, молдовска певица
  • Иван Думиника, молдовски историк от български произход
• 2 август – Филип Станимиров Филипов, български футболист
• 4 август – Том Паркър, британски певица (The Wanted)
• 5 август – Джайлс Барнс, английски футболист
• 8 август 
  • Велин Дамянов, български футболист
  • Марин Босиочич, хърватски шахматист
  • Никол Станкулова, българска тв водеща
  • Орлин Орлинов, български футболист
• 9 август – Станиславс Пихоцкис, латвийски футболист
• 11 август – Тодор Стоев, български футболист
• 12 август – Радослав Димитров, български футболист
• 17 август – Йохана Ларсон, шведска тенисистка
• 18 август 
  • Катарина Ивановска, фотомодел от Република Македония
  • Джи-Драгън, певец, част от групата Биг Бенг
• 19 август – Виктория Кутузова, украинска тенисистка
• 21 август – Роберт Левандовски, полски футболист
• 23 август – Олга Говорцова, беларуска тенисистка
• 24 август – Рупърт Гринт, британски актьор
• 26 август – Тори Блек, американска порнографска актриса
• 2 септември 
  • Димитрий Овчаров, украински спортист
  • Хави Мартинес, испански футболист
• 3 септември 
  • Жером Боатенг, германски футболист
  • Карла Суарес Наваро, испанска тенисистка
• 5 септември – Димитър Илиев, български футболист
• 6 септември – Валентин Йотов, български шахматист
• 7 септември 
  • Артноур Смаурасон, исландски футболист
  • Крейг Линдфийлд, английски футболист
• 8 септември – Густав Шефер, немски барабанист
• 9 септември – Басем Амин, египетски шахматист
• 15 септември – Челси Кейн, американска певица
• 17 септември – Александър Хаджиангелов, български актьор
• 18 септември – Юичи Сугита, японски тенисист
• 23 септември – Хуан Мартин дел Потро, аржентински футболист
• 25 септември – Димитър Илиев, български футболист
• 27 септември – Иво Аръков, български актьор
• 28 септември 
  • Атанас Курдов, български футболист
  • Марин Чилич, хърватски тенисист
• 30 септември – Николай Петров, български футболист
• 1 октомври – Кариба Хайн, австралийска актриса и танцьорка
• 2 октомври – Заша Котиш, германски футболист
• 4 октомври 
  • Дерик Роуз, американски баскетболист
  • Магдалена Рибарикова, словашка тенисистка
• 13 октомври – Вацлав Пиларж, чешки футболист
• 14 октомври
  • Джейда Атеш, турска актриса
  • Месут Йозил, немски футболист
• 22 октомври 
  • Фарес Брахими, френски футболист
  • Янко Георгиев, български футболист
• 27 октомври – Виктор Генев, български футболист
• 31 октомври – Себастиен Буеми, швейцарски пилот от Формула 1
• 2 ноември – Юлия Гьоргес, германска тенисистка
• 3 ноември – Ангъс Макларън, австралийски актьор
• 5 ноември – Билял Мустафов, български футболист
• 7 ноември – Александър Долгополов, украински тенисист
• 8 ноември – Адриана Николова, българска шахматистка
• 9 ноември – Венцислав Христов, български футболист
• 25 ноември 
  • Карлен Мъкърчан, арменски футболист
  • Лалонде Гордън, лекоатлет от Тринидад и Тобаго
• 26 ноември – Тамсин Еджъртън, английска актриса
• 27 ноември 
  • Андрей Гълъбинов, български футболист
  • Маргарита Чомакова, българска спортистка
• 4 декември – Дарин Тодоров, български футболист
• 9 декември – Жорж Манджек, камерунски футболист
• 12 декември – Мария Оряшкова, българска състезателка по самбо и джудо
• 14 декември – Ванеса Хъджинс, американска певица
• 19 декември 
  • Алексис Санчес, чилийски футболист
  • Димо Бакалов, български футболист
• 25 декември – Жоао Натаилтон Рамос дос Сантос-Жоаозиньо, бразилски футболист
• 29 декември – Агнеш Саваи, унгарска тенисистка
• 30 декември – Ян Меля, полски изследовател

• Георги Кардашев, български футболист (* 1925 г.)
• Георги Чакъров, български футболист (* 1933 г.)
• Димитър Тодоров-Жарава, български художник (* 1901 г.)
• Йела Льовенфелд, германски психоаналитик (* 1902 г.)
• Мино Станков, сърбомански войвода (* 1895 г.)
• Моше Дворецки, български актьор (* 1922 г.)
• Нели Доспевска, българска преводачка (* 1915 г.)
• Тодор Берберов, български преводач (* 1911 г.)
• Фируз Демир, политик от Социалистическа република Македония (* 1923 г.)
• 2 януари – Фриц Хайдер, австрийски психолог (* 1896 г.)
• 3 януари – Гастон Ейскенс, фламандски политик (* 1905 г.)
• 3 януари – Розе Ауслендер, австрийска поетеса (* 1901 г.)
• 5 януари – Пийт Маравич, американски баскетболист (* 1947 г.)
• 7 януари – Венко Марковски, български писател (* 1915 г.)
• 8 януари – Тодор Дермонски, български футболист (* 1910 г.)
• 12 януари – Пиеро Таруфи, италиански автомобилен състезател (* 1906 г.)
• 11 януари – Изидор Раби, американски физик (* 1898 г.)
• 14 януари – Георги Георгиев, български археолог (* 1917 г.)
• 14 януари – Георгий Маленков, съветски политик (* 1902 г.)
• 14 януари – Камен Калчев, български писател (* 1914 г.)
• 15 януари – Шон Макбрайд, ирландски политик (* 1904 г.)
• 18 януари – Росен Босев, български белетрист (* 1946 г.)
• 23 януари – Банчо Банчевски, български оперетен певец (* 1906 г.)
• 28 януари – Клаус Фукс, немски физик (* 1911 г.)
• 15 февруари – Ричард Файнман, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1965 г. (* 1918 г.)
• 16 февруари – Павел Попов, български агроном (* 1902 г.)
• 19 февруари – Андре Курнан, американски физиолог и нобелист (* 1895 г.)
• 24 февруари – Блюма Зейгарник, руска психоложка (* 1900 г.)
• 3 март – Сюъл Райт, американски генетик (* 1889 г.)
• 8 март – Хенрик Шеринг, мексикански цигулар (* 1918 г.)
• 9 март – Курт Георг Кизингер, германски политик (* 1904 г.)
• 25 март – Пьотър Галперин, съветски психолог (* 1902 г.)
• 27 март – Рубен Аврамов, български политик (* 1900 г.)
• 7 април – Илия Пейков, български художник (* 1911 г.)
• 12 април – Алън Пейтън, южноафрикански писател (* 1903 г.)
• 21 април – Воислав Илич, критик от СР Македония (* 1916 г.)
• 25 април – Борис Кременлиев, американски композитор (* 1911 г.)
• 25 април – Клифърд Саймък, американски писател (* 1904 г.)
• 27 април – Карлос Кастанеда, американски автор (* 1925 г.)
• 28 април – Георги Томалевски, български писател (* 1897 г.)
• 6 май – Марин Христов, български художник (* 1922 г.)
• 8 май – Робърт Хайнлайн, американски писател (* 1907 г.)
• 18 май – Доус Бътлър, американски актьор (* 1916 г.)
• 24 май – Алексей Лосев, руски философ (* 1893 г.)
• 24 май – Серафим Северняк, български писател (* 1930 г.)
• 27 май – Ернст Руска, немски физик (* 1906 г.)
• 2 юни – Радж Капур, индийски филмов актьор (* 1924 г.)
• 10 юни – Неджати Зекирия, писател от Р Македония (* 1928 г.)
• 13 юни – Никола Димитров, български футболист (* 1908 г.)
• 23 юни – Мартин Грегор-Делин, немски писател (р. 1926 г.)
• 23 юни – Хенри Мъри, американски психолог (* 1893 г.)
• 24 юни – Михай Бенюк, румънски поет (* 1907 г.)
• 25 юни – Хилел Словак, американски китарист на Ред Хот Чили Пепърс (* 1962 г.)
• 12 юли – Джошуа Логън, американски писател (* 1908 г.)
• 18 юли – Нико, германска певица (* 1938 г.)
• 2 август – Реймънд Карвър, американски писател (* 1938 г.)
• 5 август – Колин Хигинс, американски сценарист (* 1941 г.)
• 6 август – Анатолий Левченко, съветски космонавт (* 1941 г.)
• 14 август – Атанас Яранов, български художник (* 1940 г.)
• 14 август – Енцо Ферари, основател на Ферари (* 1898 г.)
• 25 август – Франсоаз Долто, френска детска лекарка (* 1908 г.)
• 1 септември – Луис Алварес, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1968 г. (* 1911 г.)
• 5 септември – Петър Ширилов, писател от СРМ
• 10 септември – Александър Георгиев, инженер от СР Македония (* 1912 г.)
• 10 септември – Вирджиния Сатир, американска авторка (* 1916 г.)
• 22 септември – Крум Христов, български дипломат (* 1906 г.)
• 26 септември – Бранко Зебец, хърватски футболист (* 1929 г.)
• 29 септември – Чарлз Адамс, американски художник (* 1912 г.)
• 11 октомври – Атанас Стойков, български изкуствовед (* 1919 г.)
• 16 октомври – Мюзафер Шериф, американски психолог (* 1906 г.)
• 16 октомври – Надя Кехлибарева, българска поетеса (* 1933 г.)
• 20 октомври – Тодор Генов, български драматург (* 1903 г.)
• 22 октомври – Крум Христов, български дипломат
• 27 октомври – Лада Бояджиева, български режисьор (* 1927 г.)
• 3 ноември – Круме Кепески, граматик на македонския литературен език (* 1908 г.)
• 8 ноември – Димитрис Агорастис, гръцки скулптор (* 1903 г.)
• 8 ноември – Йосиф Варненски и Преславски, български духовник (* 1900 г.)
• 19 ноември – Асен Кожаров, български философ (* 1911 г.)
• 22 ноември – Ерих Фрид, австрийски поет
• 28 ноември – Илия Стоилов, български общественик (* 1907 г.)
• 4 декември – Владимир Полянов, български писател (* 1899 г.)
• 6 декември – Рой Орбисън, рокендрол музикант (* 1936 г.)
• 7 декември – Мирон Иванов, български сценарист (* 1931 г.)
• 9 декември – Мишо Николов, български виолончелист (* 1903 г.)
• 10 декември – Ричард Кастелано, американски актьор (* 1933 г.)
• 16 декември – Силвестър, американски певец
• 23 декември – Иван Обретенов, български актьор (* 1924 г.)
• 26 декември – Херлуф Бидструп, датски карикатурист (* 1912 г.)
• 29 декември – Майк Бютлър, пилот от Формула 1 (* 1940 г.)
• 31 декември – Джеймс Робъртсън, американски кинодеец (* 1911 г.)

• Физика – Леон Ледерман, Мелвин Шварц, Джак Стайнбъргър
• Химия – Йохан Дайзенхофер, Робърт Хубер, Хартмут Михел
• Физиология или медицина – Джеймс Блек, Гъртруд Елион, Джордж Хичингс
• Литература – Наджиб Махфуз
• Мир – Международни сили на ООН за поддържане на мира
• Икономика – Морис Але

• календара за тази година

• „1988 г. Източна Европа се събужда за свобода“, БНТ, До Европа и напред, 5 юни 2022 г.
• „1988 г. Източна Европа се събужда за свобода - II част“, БНТ, До Европа и напред, 12 юни 2022 г.