Хиндустани

В края на 20 век езикът се говори от около 466 милиона души.

Хиндустани हिन्दुस्तानी ہندوستانی
Страна	Индия, Пакистан и други
Говорещи	Роден език: 242 милиона (1991 – 1993) Втори език: 224 милиона (1999) Общо: 466 милиона
Писменост	деванагари
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Индоирански Индоарийски Централни индоарийски Западни хинди Хиндустани
Официално положение
Официален в	Индия (хинди и урду)  Пакистан (урду)
Кодове
ISO 639-1	hi, ur
ISO 639-2	hin, urd
Хиндустани в Общомедия

Хиндустани, подобно на персийския или българския език, е плурицентричен език и има две книжовни норми: хинди, която използва писмеността деванагари, и урду, която използва вариант на арабската азбука. Макар двете норми понякога да се разглеждат като самостоятелни езици, в говоримата си форма те са почти неразличими и дори самите книжовни норми са много близки по отношение на граматиката. Основните различия са в областта на литературните конвенции и на академичния и технически речник, като в урду има по-силни персийски, тюркски и арабски влияния, а в хинди – повече санскритски. Преди Разделянето на Индия наименованията „хиндустани“, „урду“ и „хинди“ са взаимнозаменяеми.

 

Хиндустани се формира през 16 – 17 век в рамките на Моголската империя. Нейните владетели, макар и от тюркско-монголски произход, са силно иранизирани още преди идването си в Индия и официален език на тяхната държава става персийският. В същото време хиндустани се развива като лингва франка въз основа на кхариболи, индоарийският диалект, говорен в района на столицата Делхи, инкорпорирайки голям брой персийски, арабски и тюркски думи и използвайки като писменост персийския вариант на арабската азбука. С военните успехи на моголите хиндустани се разпространява в обширни райони от Северна Индия.

С времето езикът започва да бъде наричан „забани урду“ (на персийски: زبان اردو, „език на лагера“, от тюркската дума „орду“), заради своята функция на разговорен език в моголската армия. По-късно във владетелския двор се формира по-силно персизирана форма на езика, която получава името рехта. След завладяването на Индия от британците администрацията на Британска Индия започва да използва хиндустани като официален език в цялата страна, допринасяйки за неговото налагане в още по-големи части от Индия. По това време езикът се говори от мюсюлманите в цялата страна, както и от много индуисти в Северна Индия, с изключение на селските райони на Бенгал.

След разделянето на страната в средата на 20 век, правителствата на Индия и Пакистан приемат две отделни книжовни норми за хиндустани, хинди и урду, използващи съответно деванагари и персийско-арабската азбука. Съществуващите и по-рано социолектни разлики в езика са използвани за допълнително разграничаване на двете форми. Така индийското правителство провежда политика на замяна на терминология с персийски произход в хинди с неологизми, базирани на класическия санскрит (санскритизация).

 

Хиндустани е език със силно изразени аналитични черти. От осемте падежа в санскрит в хиндустани са останали само два, наричани пряк падеж и косвен падеж, като вторият се използва с всички следлози (с изключение на следлога „ne“, когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице ед. и мн. ч.). За разлика от повечето индоевропейски езици, словоредът на хинди е SOV, а не SVO.

Хиндустани има силно развита глаголна система с ясно очертан аналитизъм. Категорията аспект на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол (който фигурира само с основата си) с глагол-модификатор, който поема граматическите функции на сказуемото.

Хиндустани има двучленна именна категория род – мъжки и женски, като съществителните имена се обособяват в 4 групи по този признак – две за имена от мъжки род и две за имена от женски род; във всеки от тези два случая едната група съществителни имат характерна флексия, която обуславя формалното им изменение, а втората събира всички останали съществителни имена от съответния род.

Прилагателните имена в хиндустани се делят на две групи – изменяеми и неизменяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното име по род и число.

• Езици в Индия
• Езици в Пакистан

• Уикипедия на урду
• Уикипедия на хинди