Мацуо Башо (на японски: 松尾 芭蕉, роден Matsuo Kinsaku, 松尾 金作; Matsuo Chūemon Munafusa, 松尾 忠右衛門 宗房; псевдоним: Sōbō, 宗房, Tōsē, 桃青; Bashō, 芭蕉; * 1644 в Ига, Япония; + 28 ноември, 1694 в Осака, Япония) е японски поет, най-известният представител на поезията от периода Едо.
Мацуо Башо 松尾芭蕉 | |
японски поет | |
Роден | 1644 г. Ига, Шогунат Токугава |
---|---|
Починал | 28 ноември 1694 г. |
Погребан | Оцу, Япония |
Литература | |
Псевдоним | 甚七郎, 甚四郎, 俳聖 |
Мацуо Башо в Общомедия |
Приживе е известен главно с работите си в колаборативния жанр хайкай. В наши дни е признат за майстор на кратката форма хайку. Поезията на Мацуо е известна в целия свят, а в Япония негови стихове са елемент на множество паметници.
Роден е в небогато самурайско семейство. Мацуо Башо е 3-то дете. Баща му и по-големият му брат преподават калиграфия в дворовете на по-богати самурайски семейства. Благодарение на това получава добро образование. В юношестките си години се увлича по китайските поети. В онези времена книги вече са достъпни даже за дворяните от средната класа. Баща му умира през 1656 г.
На 22 години Мацуо Башо се оттегля в будиски манастир до Киото, където пише първите си верси и изучава поезия. Мацуо Башо служил при логатия и знатен самурай Тодо Еситади (яп. 藤堂良忠). От 1667 г. след като напуска службата си вероятно се премества да живее във Фукагава при Едо (днес Токио) при приятеля си Sugiyama Sampu. Тук той започва да пише хайку и да се задълбочава в поезията. След това учи при Kitamura Kigin (1624 – 1705). Заема пост в държавната служба от 1672 г. Животът му на чиновник обаче не му се отдава и става учител по поезия. През 1680 г. дава уроци на 20 ученици. Техните най-добри стихове са издадени в Tōsei-montei Dokugin-Nijukasen (桃青門弟独吟二十歌仙).
Неговите ученици му построяват първата му колиба от японски бананови стъбла (芭蕉庵, bashō-an), откъдето идва неговият поетичен псевдоним. Въпреки успеха си Башо се чувства самотен и започва да се занимава с Цен-медитация. През 1680-те години Башо се ръководи от философията на будистката школа Дзен, като в резултат на това в своето творчество полага принципа на „озарение“. През 1682 г. изгаря колибата му. Следващата година майка му умира. Учениците му построяват втора колиба. През 1684 г. неговият ученик Takarai Kikaku издава антологията Minashiguri (虚栗). През зимата същата година Башо започва първата си (от 4) обиколка, продължила до 1685 г. През 1692 г. му построяват третата Башо-колиба, където се заключва и пише известното днес произведение „Kritische Kommentare einer Herbstnacht“. През 1694 г. е издадена „Ein Sack voll Holzkohle“ и Башо започва друга дълга лятна обиколка. Тежко заболял, той умира на 28 ноември в Осака.
Мацуо Башо започва да се занимава с поезия в ранна възраст, и след като се включва в артистичния живот на Едо, бързо става известен в цялата страна. Той се издържа като преподава, но отхвърля градския начин на живот на литературните кръгове, като предпочита да обикаля страната в търсене на вдъхновение. Стиховете му отразяват неговите преки впечатления от заобикалящия го свят, често синтезирайки усещането за дадена сцена в няколко прости елемента.
Поетическото наследство от Башо е представено от 7 антологии, създадени от него и учениците му, лирически дневници, написани в проза съчетана със стихове, а също така предисловия към книги и стихове. Поезията и естетиката на Башо оказват влияние върху развитието на японската литература през средните векове и Новото време. В чест на Башо е наречен кратер на Меркурий.
This article uses material from the Wikipedia Български article Мацуо Башо, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.