HTML (съкращение от термина на английски: HyperText Markup Language, произнасяно най-често като „ейч-ти-ем-ел“, в превод „език за маркиране на хипертекст“) е основният маркиращ език за описание и дизайн на уеб страници.
HTML е стандарт в интернет, а неговите стандарти се определят от международния консорциум W3C. Текущата версия на стандарта е HTML 5.0 (от 28 октомври 2014 г.), а предходната стабилна версия е HTML 4.1.
HTML | |
Информация | |
---|---|
Файлово разширение | .html |
Тип MIME | text/html |
Разработчик | MIT, W3C и други |
Уебсайт | https://www.w3.org/html/ |
HTML в Общомедия |
Описанието на документа става чрез специални елементи, наречени HTML елементи или техните маркери, които се състоят от тагове и съответстващите етикети (HTML tags) и ъглови скоби (като например елемента HTML (съкращение от термина на английски: HyperText Markup Language, произнасяно най-често като „ейч-ти-ем-ел“, в превод „език за маркиране на хипертекст“) е основният маркиращ език за описание и дизайн на уеб страници.). HTML елементите са основната градивна единица на кода, който изграждат уеб страниците. Чрез тях се форматира, графично оформя текста и неговите отделните части в рамките на една уеб страница, като например заглавия, цитати, текстови раздели, хипертекстови препратки и т.н. Най-често HTML елементите са групирани по двойки
. Html
В повечето случаи HTML кодът е написан в текстови редактори, с файлов формат .html, .htm, dhtml и се качва и хоства на сървъри, които са онлайн в интернет или са част от www мрежата. Тези .html файлове съдържат програмно на таговете на HTML и текстово съдържание със маркери и коментари – също инструкции за браузъра, за това какъв точно тип е .html страницата, а също за това как да се показва текстът, особено що се отнася до езиковите характеристики. За да се илюстрира как се включва текст в HTML код: <маркер> Някакъв текст.
. уеб браузърите са програмирани от своя страна така, в повечето случаи, макар че някои браузъри могат да имат съответно проблеми на версията, за да могат да прочетат HTML документите и да ги покажат на екрана като уеб страници. Браузърите не показват самите HTML тагове, освен ако не се отиде в менюто за да се направи това, така че те „интерпретират“ (тоест парсват) съдържанието на страницата като код и текст за да могат след работа на процесора да покажат желаното уеб съдържание.
Основното предимство на HTML е, че уеб страниците, които са го включват в кода си, могат да се разглеждат чрез показването им от браузъра на екрана на повечето устройства. Уебстраницата може да има дизайн, който дори изглежда с добър дизайн с помощта на CSS или „правилно оформен“ (например с помощта на C#), както върху монитора на персоналния компютър, но също и върху миниатюрния дисплей на пейджър или дисплея на мобилен телефон.
HTML може да прикрепя скриптове писани на езици като JavaScript, който е помощен за HTML, и това променя поведението на дадена уеб страница. Cascading Style Sheets (CSS) се използват, като това се прави за да се определя изгледа и оформлението на текста и други включени в страницата изображения и илюстриращи материали. World Wide Web Consortium (W3C) поддържа както HTML, така и CSS, и насърчава използването на CSS в HTML страниците още от 1997. Това допринася за разделяне съдържанието и структурата на уеб страниците от тяхното визуално представяне.
Първото публично достъпно описание на HTML е документът „HTML тагове“, споменат за първи път в интернет от Тим Бърнърс-Лий в края на 1991 г., [4][5]. Той описва 18-те елемента, които съставляват оригиналния, сравнително прост HTML дизайн. С изключение на маркера за хипервръзка, те бяха силно повлияни от SGMLguid, вътрешен формат на документация, базиран на стандартния обобщен език за маркиране (SGML), в CERN. Единадесет от тези елементи все още съществуват в HTML 4[6].
Първоначално HTML езикът е замислен и създаден като средство за структуриране и форматиране на документи, без да ги обвързва със средствата за възпроизвеждане (показване). В идеалния случай, текст с маркиране на HTML трябва да е без стилистични и структурни изкривявания се играе на оборудване с различни технически оснащенностью (цветен екран модерен компютър, монохромен екран организатор, ограничен от размерите на екрана на мобилен телефон или устройство и програма за гласово възпроизвеждане на текстове). Съвременното приложение на HTML обаче е много далеч от първоначалната му задача. Например, тагът
, „table data“). Всяка клетка може да съдържа текст, линкове, картинки, списъци, форми, други таблици и т.н. Атрибутът border задава рамка на таблицата. <table border="1"> <tr> <td>ред 1, колона 1td> <td>ред 1, колона 2td> <td>ред 1, колона 3td> tr> <tr> <td>ред 2, колона 1td> <td>ред 2, колона 2td> <td>ред 2, колона 3td> tr> table>
Заглавната информация в таблицата се указва чрез тага | . Текстът обикновено се показва удебелен и центриран: <table border="1"> <tr> <th>Колона 1th> <th>Колона 2th> <th>Колона 3th> tr> <tr> <td>ред 1, колона 1td> <td>ред 1, колона 2td> <td>ред 1, колона 3td> tr> <tr> <td>ред 2, колона 1td> <td>ред 2, колона 2td> <td>ред 2, колона 3td> tr> table>
АтрибутиПовечето атрибути на елементи са двойки име – стойност, разделени със знак за равенство и записвани в рамките на отварящия таг след името на елемента. Името може да е с единични или двойни кавички. Оставянето на стойности на атрибути без кавички се смята за несигурно. Има няколко често срещани атрибута, които може да се появят в много елементи:
<abbr id="anId" class="jargon" style="color:purple;" title="Hypertext Markup Language">HTMLabbr>
Семантичен уебСемантичния уеб или HTML е начин на писане на хипертекстови документи, който подчертава значението на кодираната информация над неговия външен вид. HTML има добавено семантично маркиране още от самото си начало, но също са добавени презентационни маркировки като font, i и center таговете. Има също така семантично неутрални span и div тагове. От 1990 г., когато каскадните стилове CSS започват да работят в повечето браузъри, авторите на уеб съдържание са обнадеждени да избягват използването на презентационна хипертекстова маркиковка с оглед отделянето на презентацията, изгледа от съдържанието. През 2001 г. на дискусия за семантичния уеб, Тим Бърнърс – Лий и други дават примери, в които интелигентни софтуерни агенти може би един ден автоматично ще пълзят в уеб и ще намират, филтрират и правят връзка с несвързани, публикувани факти в полза на потребителите. Такива агенти не са много често срещани, но примери за това може да са сайтовете за сравнение на цени. Важен вид уеб агент, който пълзи и чете уеб страници автоматично без да знае преди това какво би могъл да намери, е така нареченият web crawler или паяк на търсачките. Тези софтуерни агенти са зависими от семантичната яснота на уеб страниците, които откриват, използвайки много различни техники и алгоритми да четат и индексират милиони уеб страници на ден и да предоставят на потребителите на уеб търсачки, без които използваемостта на интернет пространството би намаляла значително. За да могат търсачките в интернет да оценяват значението на парчетата текст, които намират в HTML документи, или за да създават миксове и други хибриди за други, още по-автоматизирани агенти, семантичните структури, които съществуват, трябва широко и еднакво да бъдат прилагани, за да извеждат значението на публикувания текст. Презентационните маркировъчни тагове са отпаднали в текущата версия на HTML и XHTML и са забранени в HTML5. HTML 5HTML 5 е най-новият проект на HTML стандарта, като той все още е в процес на разработка. Той въвежда много нови свойства. Някои от тях са HTML 5 е поддържан от по-стари браузъри, тъй като е направен така, че новите му функции просто да се игнорират от тях. HTML 5 бързо набира популярност и проучванията показват, че през есента на 2011 година над 30 от 100-те водещи сайтове вече ползват HTML 5, а през лятото на 2013 година 153 от водещите 500 компании вече са имплементирали HTML 5 в сайтовете си. HTML редакториТекстови редактори Текстовите (сорсови) редактори, предназначени за употреба с HTML обикновено предоставят възможност за селектиране на синтаксиса. Шаблони, работни ленти и клавиатурни преки пътища често пъти могат да включват стандартни HTML елементи и структури. Текстовите редактори обикновено включват или вградени функции, или интегрирани външни инструменти за цели като сорс контрол и контрол на версията, проверка на връзки, проверка и валидация на кодове, почистване и форматиране на кодове, ъплоуд чрез FTP или WebDav и проектово структуриране. Текстовите редактори изискват потребителски познания в областта на HTML и други уеб технологии, които дизайнерът би искал да използва, като CSS, Java и сървърно-ориентирани езици. Тези редактори се наричат също така Прости HTML редактори( A Simple HTML Editor Архив на оригинала от 2016-08-01 в Wayback Machine. (ASHE)). Някои обикновени HTML редактори като Windows Notepad могат да съхраняват HTML файлове като използват разширения като .html .htm .css и т.н. Обектни редактори Някои редактори позволяват алтернативно редактиране на сорсовия текст по по-визуално ориентирани способи отколкото обикновеното цветно селектиране с мишката, но не в WYSIWYG режим. Някои WYSIWYG редактори включват опцията да използват палитрени прозорци които позовляват да се редактират текстовите параметри на селектираните обекти. Тези палитри позволяват или редактирането на параметри в полета за всеки параметър, или текстови прозорци, чрез които се редактират пълни групи текст за селектирания обект. Те могат да включват механизми, които предоставят и селектират различни опции при редактирането на параметри. ADOBE Go Live разполага с контурен редактор, чрез който се създават разширяеми и падащи HTML обекти и свойства. WYSIWYG HTML редактори WYSIWYG HTML редакторите предоставят интерфейс за редакция който показва страницата такава, каквато ще бъде изобразена директно в браузъра. Тези едитори могат да бъдат както самостоятелни програми, като Adobe Dreamweaver или Microsoft Frontpage(вече неподдържана), така и под формата на добавки за браузъра, позволяващи директно редактиране. Стиловият енджин трябва да бъде достатъчно развит, за да позволява на разработчиците да пишат, пействат, трият и манипулират съдържанието. Целта е такава, че по всяко време на редактирането видимият резултат трябва да представлява това, което по-късно ще се вижда в стандартния уеб браузър. WYSIWYM (каквото виждаш е каквото имаш предвид) е алтернативна парадигма на WYSIWYG редакторите. Вместо да се фокусират върху формата или презентацията на документа, тя запазва желаното значение на всеки елемент. Например хедърите на всяка страница, разделите, параграфите и т.н са наречени по същия начин в редактиращата програма и представени по съответния начин в браузъра. Валиден HTML синтаксисHTML е структуриран език с маркиращи елементи. Той притежава набор от правила, които трябва да бъдат спазвани при писане на документи, ако желаем той да издържи на W3C стандартите за World Wide Web. Тази практика спомага сайтовете да са достъпни за всички типове и модели компютри, както и за безжичните устройства като смартфони и персоналните дигитални асистенти (PDA). Последните са особено рискова група, заради техните ограничени скорости за предаване на информация и размер на екрани. За нещастие, повечето от HTML документите в интернет пространството не отговарят на зададените W3C стандарти. При проучване проведено през 2011 г. върху 350 от най-популярните уеб сайтове (оценени по индекса Alexa), цели 94% от тях се провалят на валидационния тест, или не изпращат правилна информация за Енкодинг на символите. Дори и частта от тези, които са синтактично коректни, се оказват неефективни, поради множество повторения, или се уповават на правила, които са отхвърлени от години. Текущите препоръки на W3C за употреба на CSS в HTML първоначално се формализират от консорциума през 1996 г. и постоянно подлежат на изчистване и прецизиране. Вижте CSS, XHTML, текущите препоръки на W3C за CSS и текущите препоръки на W3C за HTML. Тези насоки подчертават разделението на семантичното съдържание (HTML или XHTML) от дефинициите как да изглежда то (CSS). Предимството на което е, че намалява драстично повторенията в сайта цялостно. Понеже информацията за стиловете се изпраща веднъж, а не за страница по страница, а в още по-лошите случаи за всеки HTML елемент. Оттогава насам WYSIWSYG редакторите се опитват, с различна степен на успех, да приложат тази разделителна идея, без да трябва да разкриват подробно същината ѝ на крайните си потребители. Независимо от това дали страницата е създадена или редактирана на ръка или от WYSIWYG програма, за да бъде успешна върху възможно най-голям брой четци и визуализатори, като в същото време запазва същината на 'worldwide' от уеб мрежата, първо и най-важно, документа трябва да съдържа правилни маркиращи елементи. Не трябва да се счита за годен за World Wide Web, докато неговия HTML и CSS синтаксис не преминат успешно валидатор. За целта трябва, да се ползват официалните услуги на W3C (W3C HTML валидатор и W3C CSS валидатор) или алтернативи, на които може да се разчита. Достъпността на уеб страниците за хора с физически, зрителни или други увреждания, не само е добра идея, имайки предвид важността на мрежата в модерното общество, но също така се изисква от законодателните органи. В Щатите „Актът за американци с увреждания“ и във Великобритания „Актът против дискриминация на хората с увреждания“ налагат изисквания върху публичните сайтове. В много други страни подобни закони вече съществуват или са в процес на влизане в сила. Създаването на достъпни уеб страници е по-сложно от това те да бъдат валидни. Валидността им със сигурност остава като предусловие, но има множество други фактори, които трябва да се разгледат. Добрия уеб дизайн, независимо дали е подпомаган с WYSIWYG средство за разработка или не, трябва да съумее да ги спази. Качеството на документ съдържащ HTML, най-пряко зависи от уменията на човека, който го създава и доста по-косвено на редактора, който ползва. Основно познание на HTML, CSS, скриптови езици и познание на актуалните препоръки на W3C за предходните, биха помогнали на един дизайнер далеч повече от, който и да е, WYSIWYG или подобен инструмент. Трудности при постигане на WYSIWYGПочти всеки HTML документ ще има несъответстващ изглед върху различните устройства и компютри поради следните причини:
Това, което виждаме, може да е това, което много голяма част от посетителите получават, но не гарантира това което всички ще получат. Източници
Външни препратки
This article uses material from the Wikipedia Български article HTML, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses. Tags:Html Общо представянеHtml Създаване на HTML странициHtml Структура, основни елементи на един HTML документHtml АтрибутиHtml Семантичен уебHtml HTML 5Html HTML редакториHtml Валиден HTML синтаксисHtml Трудности при постигане на WYSIWYGHtml ИзточнициHtml Външни препраткиHtmlW3CАнглийски езикИнтернетМаркиращ езикСписък на компютърни съкращенияУеб страници🔥 Trending searches on Wiki Български:Щати в САЩБарселонаПерникЦаревецБалканска войнаПанкреасВаня ГригороваПетя ДубароваПравителство на Димитър ГлавчевПетко КаравеловАндрей ЛукановЧаст на речтаХристо СтоичковРимски цифриВелико ТърновоГерацитеКазанлъкМонтанаРомбАрменияФернандо КарангаФК Манчестър СитиПортугалияПолиомиелитВтора българска държаваУниверситет за национално и световно стопанствоБългарски левСливенВаксина против дифтерия, тетанус и коклюшОпераПравоъгълникЕвфемизъмКрасимир БезинскиАл Бано и Ромина ПауърСяраСтрептококов фарингитПол УокърМеталРавностранен триъгълникБългарските земи под османско владичествоЖелязоПанагюрско съкровищеФилипиниШвейцарияФранцияDancing StarsКристиано РоналдоСторми ДаниълсХемоглобинСписък на страните по телефонен кодГеорги АспаруховЮНЕСКОИво КараманскиПарламентарна републикаДиада (филм)Радио Свободна ЕвропаЛили ИвановаПипи Дългото чорапчеПневмонияТурска суперлигаЛуминесценцияПовестКарловоИзменение на климатаМаронияБиоценозаБоянска църкваМихаел ШумахерБаскетболПарижЗакон на ОмНиколай МарковИмануел КантПървичен икономически секторАлберт АйнщайнВаксина срещу дифтерия, тетанус и коклюшПод иготоБорис IIIРадой Ралин🡆 More |
---|