Бакла: вид растение

Култивиран е от човека още в праисторическа епоха. Използва се за храна, фураж, зелено торене и сурогат на кафето.

Бакла

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Бобовоцветни (Fabales) семейство: Бобови (Fabaceae) триб: Същински бобови (Fabeae) род: Глушина (Vicia) вид: Бакла (V. faba)

Научно наименование

Vicia faba Linnaeus, 1753

Бакла в Общомедия

[ редактиране ]

Растението е разпространено в Европа, Азия, Африка и Южна Америка.

В България е пренесена вероятно от древна Гърция.

Височината на стеблото достига до 1,5 m. Цветовете са оцветени в бяло-розово, с черни петна на дъното. Издържа ниски температури до 4 – 5°C.

Отглежда се заради семената и зелените чушки, които се употребяват за храна. Зрелите семена са богати на белтъци (22 – 35%) и въглехидрати. По-рядко се използва за фураж и зелено торене. Най-разпространен е сортът хиоска бакла. Отглежда се на ограничени площи предимно като ранен пролетен зеленчук. Задоволява нуждите на пазара до излизането на зеления фасул, на който отстъпва по хранителни и вкусови качества. Най-много се използва в арабската кухня.

• „Енциклопедия България“, БАН, 1978 г., том 1, стр. 172

 

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.