Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.
Основният морфологичен признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни граматични значения. Наречията, образувани от качествени прилагателни, имат сравнителна и превъзходна степен (по-добре; най-добре), но според някои автори тези форми са получени чрез адвербиализация на степенуваните форми на прилагателните. Така например най-добре е наречие, което е образувано от превъзходната степен на прилагателното добър. Известен брой наречия имат и различни фонетични разновидности (тук – тука; далеко – далече; бързо – бърже), но те не са различни граматични форми, а диалектни разновидности. В потока на речта наречието няма строго определена позиция в изречението – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох бързо, високо говориш), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, веднага).
Наречията могат да бъдат класифицирани по няколко критерия.
По произход наречията се делят на обикновени и местоименни. Обикновените наречия произлизат от съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, глаголи, предлози и различни съчетания между тях.
За време | За начин | За място | За количество | За причина | За посока | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Показателни | За близост | За отдалеченост | За близост | За отдалеченост | За близост | За отдалеченост | За близост | За отдалеченост | ||
сега | тогава | така | иначе | тук(а) | там | толкова | затова | насам | натам | |
Въпросителни | кога | как | къде | колко | защо | накъде, закъде, откъде | ||||
Относителни | когато | както | където | колкото | защото | закъдето, откъдето, накъдето | ||||
Неопределителни | някога | някак | някъде | няколко | – | нанякъде | ||||
Отрицателни | никога | никак | никъде | николко | – | наникъде | ||||
Обобщителни | всякога | всякак | всякъде | всяколко | – | навсякъде |
По значение наречията се делят на определителни и обстоятелствени.
Те се делят на три групи:
Обстоятелствените биват:
От гледна точка на синтаксиса, наречията в изречението могат да изпълняват функциите на обстоятелствено пояснение и несъгласувано определение. Могат да функционират и като отделни изречения – Бързо!
This article uses material from the Wikipedia Български article Наречие, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.