Ивет Лалова-Колио: българска лекоатлетка

Европейска шампионка на 100 м в Хелзинки 2012 г., европейска шампионка в зала на 200 м. в Мадрид 2005 г. Национална рекордьорка на България на 100 м и 200 м в зала. Участва в 5 олимпиади – Атина (2004), Пекин (2008), Лондон (2012), Рио де Жанейро (2016) и Токио (2020).

Ивет Лалова
българска лекоатлетка
Ивет Лалова през 2013 г. на световното първенство в Москва
Родена	18 май 1984 г. (39 г.) София, Народна република България
Националност	България
Спортна кариера
Спорт	бягане на 60, 100 и 200 метра
Постижения	европейска шампионка на 100 м (2012); европейска шампионка в зала на 100 м (2012) и 200 м (2005); рекорд на България на 100 м и на 200 м в зала.
Награди	Атлет №1 на България – 4 пъти
Семейство
Съпруг	Симоне Колио
Деца	Тиаго (р. 2024)
Уебсайт	www.ivetlalova.com
Ивет Лалова в Общомедия

Родена е в София на 18 май 1984 г. Дъщеря е на спортисти. Баща ѝ – Мирослав Лалов е български спринтьор с лични постижения от 10,4 секунди на 100 м и 21,9 сек. на 200 м, а майка ѝ – Лилия Лалова е състезателка по многобой и настоящ личен кинезитерапевт.

Като малка тя се занимава с плуване и гимнастика, а през 1996 г. започва да тренира лека атлетика при Константин Миланов, с когото се разделят през 2011 г. Неин личен треньор е Роберто Бономи.

Омъжва се за италианския спринтьор Симоне Колио, с когото са заедно от 2009 г. в град Риети, Италия на 21 септември 2013 г. Живеят в Рим.

През април 2024 г. Ивет ражда момченце, Тиаго.

Ивет Лалова е 4-та на 200 м от Световното младежко първенство през 2001 г. в Дебрецен, Унгария. През 2003 г. на Европейското първенство за юноши и девойки до 19 г. в Тампере, Финландия печели титлите на 100 м и 200 м. Междувременно завършва средното си образование със специалност „Издателски дейности и масови комуникации“.

На 19 юни 2004 г. на състезание за Купа „Европа“ в Пловдив Лалова пробягва 100-те метра за 10,77 сек. – нов национален рекорд и най-добър резултат в света за сезона. С това постижение тогава изравнява Ирина Привалова на 6-о място във вечната световна и на 2-рото място във вечната европейска ранглиста. На Олимпийските игри 2004 в Атина Лалова остава 4-та на 100 м и 5-а на 200 м с резултати 11,00 сек и 22,56 сек.

Следващата 2005 година започва успешно за Лалова. През зимата в Мадрид става европейска шампионка на 200 м в зала с 22,91 с. – нов национален рекорд. В началото на летния сезон печели турнира „Златният шпайк“ в Острава с време от 11,03 с., с които излиза на 2-ро място в годишната ранглиста, но седмица по-късно, преди старт от веригата „Супер гран при“ в Атина, Лалова чупи бедрена кост на десния крак след сблъскване с друг лекоатлет по време на загрявката. Този инцидент я изважда от пистата за почти 2 години.

На 29 май 2007 г., след близо 2-годишната пауза, Ивет Лалова се завръща на пистата на състезание в Белград. Тя печели спринта на 100 метра с време 11,26 сек., с което още на първото си състезание покрива норматив „А“ за Световното първенство'2007 в Осака и за Олимпийските игри'2008 в Пекин. Това обаче остава нейният най-силен резултат за следващите две години. В Осака отпада след четвъртфиналите на бягането на 100 метра с време от 11,33. На Олимпийските игри'2008 в Пекин Лалова успява да влезе на полуфиналите в бягането на 100 метра, където завършва на 7-о място в първата полуфинална серия с резултат 11,51 сек. В бягането на 200 метра отпада на четвъртфиналите.

На европейското първенство в Хелзинки през 2012 г. Ивет Лалова е първа на спринта от 100 метра с 11 секунди и 28 стотни. Постижението ѝ е първата титла в късия спринт в историята на българската лека атлетика.

 

На Олимпийските игри'2012 в Лондон се класира на 6-а позиция в бягането на 200 метра с резултат от 22,98 секунди. Въпреки всичко това е доста добро лично постижение за Лалова, за нея слизането под 23 секунди в дисциплина, различна от основната ѝ, е много добър личен резултат. През 2012 г. Ивет Лалова печели отличието „Атлет на България“ за 2012 г. за рекорден 4-ти път. Същата година открива собствен спортен клуб в София – „Ивет Лалова Спринт Академи“, в който предава опита си на млади таланти. През 2014 година Лалова заема 4-то място в състезанието на 100 м в 34-то издание на турнира IAAF World Challenge с 10,70 сек.
На европейското първенство през 2014 г. на 100 м се класира на 5-о място, а на европейското първенство в зала през 2015 г. на 60 м отпада на полуфинала.

• 100 метра – 10,77 сек. в Пловдив, 19 юни 2004;
• 200 метра – 22,32 сек. в Пекин, 27 август 2015
• Олимпийски игри
  • 2004: 100 м – 4 м. (11,00 с.); 200 м – 5 м. (сек. 22,56 с.)
  • 2008: 100 м – 15 м. полуфинал (11,51); 200 м – 18 м. четвъртфинал (23,15)
• Световни първенства: 2007 г., 100 м – 18 м. четвъртфинал (11,33)
• Световни първенства в зала: 2008 г., 60 м – 31 м.
• Европейски първенства в зала: 2012 г., 100 м –   2005: 200 м –   (22,91)
• Европейска шампионка за девойки до 19-годишна възраст на 100 и 200 метра – 2003.
• Републиканска шампионка на 100 м – 2004, 2005, 2009; 200 м – 2004; 60 м (з) – 2003, 2009
• Национална рекордьорка на 100 м – 10,77 и на 200 м в зала – 22,91
• Европейска шампионка на 100 м гладко бягане, жени – 11,28 сек, Хелзинки, 2012

При своето участие в игрите от Диамантената лига през 2013 г. Ивет Лалова постига следните резултати:

•   Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Ивет Лалова
• ((en)) Профил на Ивет Лалова в IAAF
• Ивет Лалова-Колио — олимпийска статистика на сайта Sports-Reference.com(англ.)