Министър-председател на Република България, наричан от 1879 г.
до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: премиер-министър или само премиер), е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България от 1878 г.
Министър-председател на България | |
Действащ Димитър Главчев от 9 април 2024 г. | |
Информация | |
---|---|
Назначен от | Президента на България |
Мандат | служебен |
Създаден | 17 юли 1879 г. |
Първи | Тодор Бурмов |
Заместник | вицепремиер |
Заплата | ~ 7000 лв. на месец |
Сайт | www.government.bg |
Министър-председател на България в Общомедия |
В България министър-председателят се избира и освобождава непосредствено от Народното събрание. След 1991 г., съгласно Конституцията на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, президентът назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател.
Правителството на България се състои от министър-председател, вицепремиери и министри. Министър-председателят ръководи и координира цялостната политика на правителството и носи отговорност за нея. Той има правото да назначава и освобождава заместник-министри. Министрите ръководят министерства, освен ако Народното събрание не реши друго.
В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при приемането на григорианския календар в България. В скоби са дадени датите по стар стил така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г. Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос, ползвана също като източник за правителствените кабинети на България.
(Княжество България съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава княз) до обявяване на независимостта на България през 1908 г. (Относно названието между 1908 и 1911 г.: изменение на Търновската конституция се извършва през 1911 г.)
№ | Портрет | Име (Роден-Починал) | Встъпил в длъжност | Напуснал длъжност | Парламентарна група/Партия/Коалиция | Правителство | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Председатели на Министерския съвет 1879 – 1908 | |||||||
1 | Тодор Бурмов (1834 – 1906) | 17 юли (5 юли) 1879 | 6 декември (24 ноември) 1879 | Консервативна партия | Бурмов | Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г. | |
2 | епископ Климент Браницки (Васил Друмев) | 6 декември (24 ноември) 1879 | 7 април (26 март) 1880 | Консервативна партия | Климент 1 | Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г. | |
3 | Драган Цанков (1828 – 1911) | 7 април (26 март) 1880 | 10 декември (28 ноември) 1880 | Либерална партия | Д. Цанков 1 | ||
4 | Петко Каравелов (1843 – 1903) | 10 декември (28 ноември) 1880 | 9 май (27 април) 1881 | Либерална партия | Каравелов 1 | ||
5 | Казимир Ернрот (1833 – 1913) | 9 май (27 април) 1881 | 13 юли (1 юли) 1881 | безпартиен | Ернрот | ||
Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882) | |||||||
6 | Леонид Соболев (1844 – 1913) | 5 юли (23 юни) 1882 | 19 септември (7 септември) 1883 | безпартиен | Соболев | ||
(3) | Драган Цанков (1828 – 1911) | 19 септември (7 септември) 1883 (2-ри мандат) 13 януари (1 януари) 1884 (3-ти мандат) | 12 януари (31 декември) 1883 (2-ри мандат) 11 юли (29 юни) 1884 (3-ти мандат) | Либерална партия | Д. Цанков 2 Д. Цанков 3 | ||
(4) | Петко Каравелов (1843 – 1903) | 11 юли (29 юни) 1884 (2-ри мандат) | 21 август (9 август) 1886 | Либерална партия (каравелисти) | Каравелов 2 | ||
(2) | Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) (1841 – 1906) | 21 август (9 август) 1886 (2-ри мандат) | 24 август (12 август) 1886 | Консервативна партия | Климент 2 | ||
(4) | Петко Каравелов (1843 – 1903) | 24 август (12 август) 1886 (3-ти мандат) | 28 август (16 август) 1886 | Либерална партия | Каравелов 3 | ||
7 | Васил Радославов (1854 – 1929) | 28 август (16 август) 1886 | 10 юли (28 юни) 1887 | Либерална партия (радослависти) | Радославов 1 | ||
8 | Константин Стоилов (1853 – 1901) | 10 юли (29 юни) 1887 | 1 септември (20 август) 1887 | Консервативна партия | Стоилов 1 | ||
9 | Стефан Стамболов (1854 – 1895) | 1 септември (20 август) 1887 | 31 май (19 май) 1894 | Народнолиберална партия | Стамболов | ||
(8) | Константин Стоилов (1853 – 1901) | 31 май (19 май) 1894 (2-ри мандат) (9 декември) 1894 (3-ти мандат) | (9 декември) 1894 (2-ри мандат) | Народна партия | Стоилов 2 Стоилов 3 | ||
10 | Димитър Греков (1847 – 1901) | 30 януари (19 януари) 1899 | 13 октомври (1 октомври) 1899 | Народнолиберална партия | Греков | 5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП | |
11 | Тодор Иванчов (1858 – 1906) | 13 октомври (1 октомври) 1899 (1-ви мандат) (27 ноември) 1900 (2-ри мандат) | (27 ноември) 1900 (1-ви мандат) 25 януари (12 януари) 1901 (2-ри мандат) | безпартиен | Иванчов 1 Иванчов 2 | В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти) | |
12 | Рачо Петров (1861 – 1942) | 25 януари (12 януари) 1901 | 5 март (20 февруари) 1901 | безпартиен | Петров 1 | ||
(4) | Петко Каравелов (1843 – 1903) | 5 март (20 февруари) 1901 (4-ти мандат) | 4 януари 1902 (21 декември 1901) | Демократическа партия | Каравелов 4 | ||
13 | Стоян Данев (1858 – 1949) | 4 януари 1902 (22 декември 1901) (1-ви мандат) (4 ноември 1902) (2-ри мандат) (18 март 1903) (3-ти мандат) | (2 ноември 1902) (1-ви мандат) (18 март 1903) (2-ри мандат) 19 май (6 май) 1903 (3-ти мандат) | Прогресивнолиберална партия | Данев 1 Данев 2 Данев 3 | ||
(11) | Рачо Петров (1861 – 1942) | 19 май (6 май) 1903 (2-ри мандат) | 5 ноември (22 октомври) 1906 | безпартиен | Петров 2 | ||
14 | Димитър Петков (1858 – 1907) | 5 ноември (23 октомври) 1906 | 11 март (26 февруари) 1907 | Народнолиберална партия | Д. Петков | ||
15 | Димитър Станчов (1863 – 1940) | 12 март (27 февруари) 1907 | 16 март (3 март) 1907 | безпартиен | Станчов | НЛП е представена с 5 министри | |
16 | Петър Гудев (1863 – 1932) | 16 март (3 март) 1907 | 29 януари (16 януари) 1908 | Народнолиберална партия | Гудев | ||
17 | Александър Малинов (1867 – 1938) | 29 януари 1908 | 5 октомври 1908 | Демократическа партия | Малинов 1 |
Царство България възниква непосредствено след обявената независимост на Княжество България през 1908 г.
№ | Портрет | Име (Роден-Починал) | Встъпил в длъжност | Напуснал длъжност | Парламентарна група/Партия/Коалиция | Правителство | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Председатели на Министерския съвет 1908 – 1946 | |||||||
17 | Александър Малинов (1867 – 1938) | 5 октомври 1908 | 29 март 1911 | Демократическа партия | Малинов 1 Малинов 2 | ||
18 | Иван Гешов (1849 – 1924) | 29 март 1911 | 14 юни 1913 | Народна партия | Гешов | ||
(13) | Стоян Данев (1858 – 1949) | 14 юни 1913 (4-ти мандат) | 17 юли 1913 | Прогресивнолиберална партия | Данев 4 | ||
(7) | Васил Радославов (1854 – 1929) | 17 юли 1913 (2-ри мандат) | 21 юни 1918 | Либерална партия (радослависти) | Радославов 2 Радославов 3 | ||
(17) | Александър Малинов (1867 – 1938) | 21 юни 1918 (2-ри мандат) | 28 ноември 1918 | Демократическа партия | Малинов 3 Малинов 4 | ||
19 | Теодор Теодоров (1859 – 1924) | 28 ноември 1918 | 6 октомври 1919 | Народна партия | Теодоров 1 Теодоров 2 | ||
20 | Александър Стамболийски (1879 – 1923) | 6 октомври 1919 | 9 юни 1923 | БЗНС | Стамболийски1 Стамболийски2 | ||
21 | Александър Цанков (1879 – 1959) | 9 юни 1923 (след военен преврат) | 4 януари 1926 | Демократически сговор | А. Цанков 1 А. Цанков 2 | ||
22 | Андрей Ляпчев (1866 – 1933) | 4 януари 1926 | 29 юни 1931 | Демократически сговор | Ляпчев 1 Ляпчев 2 Ляпчев 3 | ||
(17) | Александър Малинов (1867 – 1938) | 29 юни 1931 (3-ти мандат) | 12 октомври 1931 | Народен блок | Малинов 5 | ||
23 | Никола Мушанов (1872 – 1951) | 12 октомври 1931 | 19 май 1934 | Народен блок | Мушанов 1 Мушанов 2 Мушанов 3 | ||
24 | Кимон Георгиев (1882 – 1969) | 19 май 1934 (след военен преврат) | 22 януари 1935 | безпартиен | К.Георгиев 1 | ||
25 | Пенчо Златев (1881 – 1948) | 22 януари 1935 | 21 април 1935 | безпартиен | Златев | ||
26 | Андрей Тошев (1867 – 1944) | 21 април 1935 | 23 ноември 1935 | безпартиен | Тошев | ||
27 | Георги Кьосеиванов (1884 – 1960) | 23 ноември 1935 | 16 февруари 1940 | безпартиен | Кьосеиванов 1 Кьосеиванов 2 Кьосеиванов 3 Кьосеиванов 4 | ||
28 | Богдан Филов (1883 – 1945) | 16 февруари 1940 | 9 септември 1943 | безпартиен | Филов 1 Филов 2 | ||
- | Петър Габровски (1898 – 1945) | 9 септември 1943 | 14 септември 1943 | безпартиен | — | Временно, замества Богдан Филов | |
29 | Добри Божилов (1884 – 1945) | 14 септември 1943 | 1 юни 1944 | безпартиен | Божилов | ||
30 | Иван Багрянов (1891 – 1945) | 1 юни 1944 | 2 септември 1944 | безпартиен | Багрянов | ||
31 | Константин Муравиев (1893 – 1965) | 2 септември 1944 (с царски указ на Регентския съвет) | 9 септември 1944 | БЗНС Врабча 1 | Муравиев | ||
(24) | Кимон Георгиев (1882 – 1969) | 9 септември 1944 (2-ри мандат) (след държавен преврат) | 23 ноември 1946 | ОФ | К.Георгиев 2 К.Георгиев 3 |
България е народна република от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г.
№ | Портрет | Име (Роден-Починал) | Встъпил в длъжност | Напуснал длъжност | Парламентарна група/Партия/Коалиция | Правителство | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Председател на Министерския съвет 1946 – 1990 | |||||||
32 | Георги Димитров (1882 – 1949) | 23 ноември 1946 | 2 юли 1949 | ОФ | Г. Димитров 1 Г. Димитров 2 | ||
33 | Васил Коларов (1877 – 1950) | 2 юли 1949 | 23 януари 1950 | ОФ | Коларов 1 Коларов 2 | ||
34 | Вълко Червенков (1900 – 1980) | 3 февруари 1950 | 17 април 1956 | ОФ | Коларов 2 Червенков | ||
35 | Антон Югов (1904 – 1991) | 17 април 1956 | 19 ноември 1962 | БКП, БЗНС, ОФ | Югов 1 Югов 2 Югов 3 | ||
36 | Тодор Живков (1911 – 1998) | 19 ноември 1962 | 9 юли 1971 | БКП, БЗНС | Живков 1 Живков 2 | ||
37 | Станко Тодоров (1920 – 1996) | 9 юли 1971 | 18 юни 1981 | БКП, БЗНС | Тодоров 1 Тодоров 2 | ||
38 | Гриша Филипов (1919 – 1994) | 18 юни 1981 | 19 юни 1986 | БКП, БЗНС | Филипов | ||
39 | Георги Атанасов (1933 – 2022) | 19 юни 1986 | 8 февруари 1990 | БКП, БЗНС | Атанасов | ||
40 | Андрей Луканов (1938 – 1996) | 8 февруари 1990 | 20 декември 1990 | БСП | Луканов 1 Луканов 2 |
На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:
„ | За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение. | “ |
Кимон Георгиев |
Същия ден министър-председателят депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, а Георги Димитров – лидерът на победилата в изборите БРП (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно.
На 3 юли 1949 г. в санаториума „Барвиха“, край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от Конституцията, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството.
На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:
„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“
На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНС – Николай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт.
На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на НС Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на бюрото на народното събрание) съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:
„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“
Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и постоянното бюро на националния съвет на ОФ, и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството.
На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:
„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.
Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.
Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.
Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.
По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“
Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата.
Възниква след обявяването на Република България (15 ноември 1990 г.).
№ | Портрет | Име (Роден-Починал) | Встъпил в длъжност | Напуснал длъжност | Парламентарна група/Партия/Коалиция | Правителство | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Председател на Министерския съвет 1990 – 1991 | |||||||
41 | Файл:Dimitar Iliev Popov.jpg | Димитър Попов (1927 – 2015) | 22 декември 1990 | 8 ноември 1991 | безпартиен | Попов | |
Министър-председател 1991 – | |||||||
42 | Филип Димитров (род. 1955) | 8 ноември 1991 | 30 декември 1992 | СДС | Ф. Димитров | ||
43 | Любен Беров (1925 – 2006) | 30 декември 1992 | 17 октомври 1994 | безпартиен | Беров | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. | |
44 | Ренета Инджова (род. 1953) | 17 октомври 1994 (служебен) | 25 януари 1995 | безпартиен | Инджова | Ръководи служебно правителство, назначено от президента Жельо Желев | |
45 | Жан Виденов (род. 1959) | 25 януари 1995 | 13 февруари 1997 | Демократична левица | Виденов | ||
46 | Стефан Софиянски (род. 1951) | 13 февруари 1997 (служебен) | 21 май 1997 | ОДС | Софиянски | Ръководи служебно правителство, назначено от президента Петър Стоянов | |
47 | Иван Костов (род. 1949) | 21 май 1997 | 24 юли 2001 | ОДС | Костов | ||
48 | Симеон Сакскобургготски (род. 1937) | 24 юли 2001 | 17 август 2005 | НДСВ | Симеон II | ||
49 | Сергей Станишев (род. 1966) | 17 август 2005 | 27 юли 2009 | Коалиция за България | Станишев | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. | |
50 | Бойко Борисов (род. 1959) | 27 юли 2009 | 13 март 2013 | ГЕРБ | Борисов 1 | ||
51 | Марин Райков (род. 1960) | 13 март 2013 (служебен) | 29 май 2013 | безпартиен | Райков | Ръководи служебно правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев | |
52 | Пламен Орешарски (род. 1960) | 29 май 2013 | 6 август 2014 | безпартиен | Орешарски | Управлява с мандат на Коалиция за България. | |
53 | Георги Близнашки (род. 1956) | 6 август 2014 (служебен) | 7 ноември 2014 | безпартиен | Близнашки | Ръководи служебно правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев | |
(50) | Бойко Борисов (род. 1959) | 7 ноември 2014 | 27 януари 2017 | ГЕРБ | Борисов 2 | ||
54 | Огнян Герджиков (род. 1946) | 27 януари 2017 (служебен) | 4 май 2017 | безпартиен | Герджиков | Ръководи служебно правителство, назначено от президента Румен Радев | |
(50) | Бойко Борисов (род. 1959) | 4 май 2017 | 12 май 2021 | ГЕРБ | Борисов 3 | ||
55 | Стефан Янев (род. 1960) | 12 май 2021 (служебен) | 13 декември 2021 | безпартиен | Янев 1 Янев 2 | Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента Румен Радев | |
56 | Кирил Петков (род. 1980) | 13 декември 2021 | 2 август 2022 | Продължаваме промяната | К. Петков | Ръководи коалиционно правителство с мандат на Продължаваме промяната | |
57 | Гълъб Донев (род. 1967) | 2 август 2022 (служебен) | 6 юни 2023 | безпартиен | Донев 1 Донев 2 | Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента Румен Радев | |
58 | Николай Денков (род. 1962) | 6 юни 2023 | 9 април 2024 | Продължаваме промяната – Демократична България | Денков | Министър-председател с мандат на ПП-ДБ в правителство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ | |
59 | Димитър Главчев (род. 1963) | 9 април 2024 (служебен) | ГЕРБ | Главчев | Ръководи служебно правителство назначено от президента Румен Радев |
№ | Име | Време за управление | Брой мандати |
---|---|---|---|
1 | Станко Тодоров | 9 г. 11 м. 9 д. | 2 |
2 | Бойко Борисов | 9 г. 10 м. 14 д. | 3 |
3 | Тодор Живков | 8 г. 7 м. 18 д. | 2 |
4 | Стефан Стамболов | 6 г. 9 м. | 1 |
5 | Антон Югов | 6 г. 7 м. 2 д. | 3 |
6 | Вълко Червенков | 6 г. 2 м. 14 д. | 1 |
7 | Васил Радославов | 5 г. 9 м. 16 д. | 3 |
8 | Андрей Ляпчев | 5 г. 5 м. 24 д. | 3 |
9 | Гриша Филипов | 4 г. 9 м. 5 д. | 1 |
10 | Константин Стоилов | 4 г. 8 м. 21 д. | 3 |
11 | Георги Кьосеиванов | 4 г. 2 м. 24 д. | 4 |
12 | Иван Костов | 4 г. 2 м. 3 д. | 1 |
13 | Симеон Сакскобургготски | 4 г. 24 д. | 1 |
14 | Сергей Станишев | 3 г. 11 м. 10 д. | 1 |
15 | Александър Малинов | 3 г. 10 м. 24 д. | 5 |
16 | Георги Атанасов | 3 г. 10 м. 14 д. | 1 |
17 | Александър Стамболийски | 3 г. 8 м. 3 д. | 2 |
18 | Богдан Филов | 3 г. 6 м. 24 д. | 2 |
19 | Рачо Петров | 3 г. 5 м. 14 д. | 2 |
20 | Петко Каравелов | 3 г. 4 м. 15 д. | 4 |
Име | Мандат | Дата на раждане |
---|---|---|
Филип Димитров | 1991 – 1992 | 31 март 1955 г. |
Ренета Инджова | 1994 – 1995 | 6 юли 1953 г. |
Жан Виденов | 1995 – 1997 | 22 март 1959 г. |
Стефан Софиянски | 1997 | 7 ноември 1951 г. |
Иван Костов | 1997 – 2001 | 23 декември 1949 г. |
Симеон Сакскобургготски | 2001 – 2005 | 16 юни 1937 г. |
Сергей Станишев | 2005 – 2009 | 5 май 1966 г. |
Бойко Борисов | 2009 – 2013 2014 – 2017 2017 – 2021 | 13 юни 1959 г. |
Марин Райков | 2013 | 17 декември 1960 г. |
Пламен Орешарски | 2013 – 2014 | 21 февруари 1960 г. |
Георги Близнашки | 2014 | 4 октомври 1956 г. |
Огнян Герджиков | 2017 | 19 март 1946 г. |
Стефан Янев | 2021 | 1 март 1960 г. |
Кирил Петков | 2021 – 2022 | 17 април 1980 г. |
Гълъб Донев | 2022 – 2023 | 28 февруари 1967 г. |
Николай Денков | 2023 – 2024 | 3 септември 1962 г. |
Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на Георги Атанасов (1986 – 1990) – починал на 31 март 2022 г., на 88-годишна възраст.
This article uses material from the Wikipedia Български article Министър-председател на България, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.