Пчелàрството е дейност за отглеждане и развъждане на медоносни пчели – обикновено в специално направени кошери, с цел да се добиват за ползване от хората продуктите, събирани и произвеждани от пчелите, както и да се подпомогне опрашването на ентомофилните растения..
Пчеларството е развито във всички континенти, където климатът го позволява, предимно в Европа, Северна Америка и Азия.
В България климатичните и почвените условия и географското положение са много благоприятни за развитието на пчеларството. Известно е от древността. Сведенията за състоянието му по българските земи са оскъдни. Траките и славяните отглеждат пчели и употребяват за храна голямо количество мед. Широко го използват и в народната медицина. Медът и восъкът са обект на търговията на България с Византия по времето на хан Омуртаг (814 – 831 г.). В „Шестоднев" Йоан Екзарх описва живота на пчелите, изграждането на питите, събирането и съхраняването на меда и други. В средновековна България пчеларството е един от най-доходните отрасли. При търговията с Генуа, Венеция, Дубровник и други медът и восъкът са важни износни продукти. През османското владичество от българските земи се доставят големи количества мед на пазара в Цариград. През Възраждането се издават книги, в които се описва и животът на пчелите („Рибен буквар" на Петър Берон, 1824 г.; „Златний извор заради домашно уреждение ...", 2 част, 1870 – 1874 г. на Димитър Смрикаров и други). След Освобождението 1878 г. пчеларството се развива бързо и организирано и има предимно любителски характер. Въвежда се (от 1884 г.) разборният кошер (Садово, Търново, Габрово) главно от системата Дадан-Блат, който бързо измества тръвните. Като учебен предмет пчеларството се преподава от 1883 г. от Стоян Брънчев в земеделското училище „Образцов чифлик" край Русе. Карл Бец съставя първия учебник по пчеларство (1895 г.), Георги Гергов и Марко Вачков издават практически ръководства, които спомагат за модернизиране на пчеларството. Организират се и се провеждат практически курсове с пчеларите. Първите учители по модерно разборно пчеларство в България са Порфирий Иванович Бахметиев, Карл Бец, Вацлав Стрибърни, Димитър Балев, Ст. Маламов и други.
След 9 септември 1944 г. пчеларството се развива в два сектора – обществен и любителски. Общественият сектор включва държавните пчеларски предприятия и пчелините на кооперациите. На територията на 14 окръга се изграждат пчеларски предприятия, които отглеждат от 4000 до 10000 пчелни семейства. Създават се 6 специализирани майкопроизводителни пчелина в Ловеч, Тервел, Сливен, Михайловград, Смолян и в село Ловнидол, които произвеждат и пласират над 80000 оплодени майки. Любителският сектор обхваща 82% от пчелните семейства и произвежда пчелни продукти за лични нужди и за пазара. Производството и продажбата на пчеларски инвентар и търговията с пчелни продукти, пчелни семейства и други са предоставени на специализираното предприятие „Нектаркооп" и поделенията му към ЦКС. През 1951 г. се открива Опитна станция по пчеларство в София, в която се разработват научни проблеми по отглеждането, развъждането и използването на пчелите и се оказва научна и практическа помощ на пчеларите. Пчеларите са организирани в пчеларски дружества. Издава се списание „Пчеларство". Броят на пчелните семейства към 1984 г. е 598663, от които в обществените стопанства – 133096. Годишно от едно семейство се получават 10 – 15 kg мед, 200 – 300 g восък, 500 – 600 g пчелно млечице и 2 – 3 g пчелна отрова. Изкупени са 9074 t мед (1982 г.).
Пчеларски инвентар са уреди за непосредствена работа с пчелите.
This article uses material from the Wikipedia Български article Пчеларство, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.