Тупайоподобни: разред бозайници

В съвременната класификация на бозайниците те се делят на две семейства: Същински тупаи (Tupaiidae) и Пероопашати тупаи (Ptilocercidae), с общо 20 вида в 5 рода.

Тупайоподобни

Северна тупая (T. belangeri)

Класификация

царство: Животни (Animalia) подцарство: Същински многоклетъчни (Eumetazoa) (без ранг): Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) подтип: Гръбначни (Vertebrata) инфратип: Челюстни (Gnathostomata) мегаклас: Костни риби (Osteichthyes) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) надклас: Четирикраки (Tetrapoda) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) подклас: Живородни бозайници (Theria) инфраклас: Плацентни (Placentalia) магнразред: Boreoeutheria надразред: Euarchontoglires грандразред: Euarchonta разред: Тупайоподобни (Scandentia)

Научно наименование

Scandentia Wagner, 1855

Тупайоподобни в Общомедия

[ редактиране ]

Наименованието Тупая (Tupaia) е дадено от британския изследовател Сър Томас Рафълс и идва от малайската дума tupai за катерица. В българската литература това наименование се среща и като Тупайя (мн.ч. тупайи) .

Тупаите са дребни бозайници с издължено стройно тяло, дълга опашка и остра муцунка, наподобяващи катерица. Козината им е мека, на цвят сива или червеникаво-кафява, като при едни видове опашката е рунтава, а при други частично оголена. Пръстите на краката им са 5 с остри ноктенца, по-големи при видовете ровещи за храна на земята и закривени при видовете с дървесен начин на живот. Зъбите на тупаите се характеризират със слаба диференциация на кътниците и слабо развити кучешки зъби, за сметка на големите горни резци.

 

Мозъкът на тупаята е по-голям от човешкия спрямо размерите на тялото, но е примитивен и слабо набразден. За животно с такива размери обаче не е необичайно да има сравнително голям мозък и такава пропорция не е задължително признак за особено висок интелект.

Тупаите са всеядни – хранят се с насекоми, червеи, дребни гръбначни, плодове и семена. Както вече стана дума, някои тупаи са дървесни обитатели, докато други търсят храна предимно на земята. Тупаите са едни от малкото горски обитатели, които ядат плодовете на рафлезията и така разпространяват семената ѝ. Повечето видове са активни през деня, но има и такива, които водят нощен начин на живот. И едните и другите имат добро зрение. Слухът им също е добре развит. Живеят на малки семейни групи, отстояващи собствена територия. Територията си маркират с миризлив секрет от специални жлези или с урина.

Женската тупая ражда след около 50-дневна бременност от 1 до 3 малки в предварително подготвено от нея гнездо в хралупа, застлано със сухи листа. Малките се раждат слепи и голи, но на едномесечна възраст вече могат да напускат гнездото. Тогава майката започва да ги навестява все по-рядко и за кратко, колкото да ги накърми. Тупаите достигат полова зрялост на около 4 месеца и повечето видове се разможават целогодишно, без определен размножителен сезон.

Тупаите се смятат за своеобразен преход между Насекомоядните бозайници и Приматите. В съвременната класификация обаче, те не се причисляват нито към едните, нито към другите, но се отделят в самостоятелен разред Тупайоподобни (Scandentia). На базата на скорошни молекулярни филогенетични изследвания Тупайоподобните се поставят в таксономичната категория Euarchonta заедно с Кожокрилите и Приматите, a според тази класифилация Euarchonta влиза в по-общата категория Euarchontoglires заедно с Glires (Гризачи и Зайцеподобни).

 

 

 

• разред Scandentia – Тупайоподобни
  • семейство Tupaiidae – Същински тупаи
    • род Tupaia – Тупаи
      • Tupaia glis – Същинска тупая
      • Tupaia belangeri – Северна тупая, белангерова тупая
      • Tupaia chrysogaster – Златокоремна тупая, ментавайска тупая
      • Tupaia longipes – Дългокрака тупая, борнейска тупая
      • Tupaia palawanensis – Палаванска тупая
      • Tupaia moellendorffi (Tupaia palawanensis ssp.) – Каламианска тупая
      • Tupaia splendidula – Червеноопашата тупая, великолепна тупая
      • Tupaia nicobarica – Никобарска тупая
      • Tupaia javanica – Яванска тупая, хорсфийлдова тупая
      • Tupaia gracilis – Стройна тупая, тънкотела тупая
      • Tupaia picta – Пъстра тупая
      • Tupaia montana – Планинска тупая
      • Tupaia minor – Тупая джудже
      • Tupaia dorsalis – Ивичеста тупая
      • Tupaia tana – Голяма тупая, тана
    • род Anathana
      • Anathana ellioti – Индийска тупая, елиотова тупая, анатана
    • род Urogale
      • Urogale everetti – Филипинска тупая
    • род Dendrogale
      • Dendrogale melanura – Борнейска гладкоопашата тупая
      • Dendrogale murina – Северна гладкоопашата тупая, мишевидна тупая
  • семейство Ptilocercidae – Пероопашати тупаи
    • род Ptilocercus
      • Ptilocercus lowii – Пероопашата тупая