Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване.
Много религии имат свои митологии, символи и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на света. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа хората извеждат практически правила като морал, етика, религиозно право или желателен начин на живот. Според някои оценки в света съществуват около 4 200 религии.
Много от религиите имат организирано поведение, духовенство, дефиниции за членство или съпричастност, свещени места и текстове. Практикуването на дадена религия може да включва също ритуали, проповеди, почитане или поклонение пред Бог или божества, жертвоприношения, транс, инициации, погребални служби, брачни церемонии, медитация, молитва или други страни на човешката култура. Вярата в истинността на религиозните „истини“ не се базира на никакви наблюдения получени на базата на научния метод от повторими опити в контролирани среди, както са всички научни теории, на които са базирани съвременните науки – биология, химия, физика и медицинскияте науки.
Понятието религия понякога се използва като аналогично на вяра, система от вярвания и дори набор от задължения. В същото време, по думите на Емил Дюркем, религията се различава от личната вяра по това, че тя е „нещо, крайно социално“. Според глобална анкета, проведена през 2012 година, 59% от хората по света са религиозни, а 36% са нерелигиозни, включително 13% атеисти, като делът на религиозните намалява с 9 процентни пункта спрямо 2005 година. Средно жените са по-религиозни от мъжете. Някои хора следват няколко религии или множество религиозни принципи едновременно, независимо от това дали съответните религиозни системи традиционно позволяват синкретизма.
Думата „религия“ произлиза от латинската religio, която означава „уважение към свещеното, почитане на боговете“.
Произходът и първоначалното значение на латинската дума не са изяснени, като съществуват различни хипотези. Една от тях, присъстваща още в текстове на Цицерон, я свързва с представката за повторение re- и глагола lego („чета“) в смисъл на „избирам“, „преглеждам“ или „разглеждам внимателно“. Съвременни изследователи, като Том Харпър и Джоузеф Камбъл, предпочитат да извеждат religio от ligare („обвързвам, свързвам“) – така с представката re- се получава „свързвам отново“, значение, популяризирано от Августин Блажени в неговата интерпретация на Лактанций.
Според филолога Макс Мюлер думата religio първоначално има по-тесен смисъл и означава само „преклонение пред Бог или боговете, внимателно обмисляне на божествените неща, пиетет“. Според Мюлер много други култури от тази епоха, като тези на Древен Египет, Древна Персия и Древна Индия, имат подобен подход, като за тях това, което днес наричаме религия, би било просто „закон“.
Много езици имат думи, които обикновено се превеждат като „религия“, но се използват в по-различен смисъл, а в някои езици изобщо няма такава дума. Например, санскритската дума „дхарма“ понякога се превежда като „религия“, но означава и закон. Първоначално в средновековна Япония също има единство между „имперски закон“ и „закон на Буда“, като тези източници на правото започват да се разграничават по-късно. В иврит няма точно съответствие на думата „религия“, а юдаизмът не разграничава отчетливо религиозна, национална, расова и етническа идентичност.
Има множество определения за понятието религия, като тук са разгледани само няколко от тях. Типични речникови определения на религия са „вяра в или почитане на бог или богове“ или „служба и почитане на Бог или свръхестественото“. В същото време много изследователи разширяват определенията като „вяра в бог“, тъй като те не могат да обхванат цялото многообразие на религиозната мисъл и опит.
Антропологът Едуард Бърнет Тайлър определя религията като „вярата в духовни същества“. През 1871 година той смята, че стесняването на дефиницията до вяра във върховно божество, съд след смъртта, идолопоклонничество и така нататък, би изключило много хора от категорията на религиозните и по този начин „има недостатъка да идентифицира религията с определени следствия, вместо с по-дълбокия мотив, който лежи под тях“. Той също така твърди, че вярата в духовни същества съществува при всички известни общества.
Основоположникът на интерпретативната антропология Клифърд Гиърц дефинира религията като „система от символи, която действа за установяването на мощни, всеобхватни и дълготрайни предразположения и мотивации у хората чрез формулиране на представи за общ порядък на съществуване и обличайки тези представи с такова излъчване на действителност, че предразположенията и мотивациите изглеждат единствено реалистични“. Позовавайки се изглежда на Тайлъровия „по-дълбок мотив“, Гиърц отбелязва, че „имаме много малка представа как, в емпиричен смисъл, се извършва това конкретно чудо. Знаем само, че то се извършва, ежегодно, ежеседмично, ежедневно, за някои хора почти ежечасно; и имаме огромна етнографска литература, която демонстрира това“. Богословът Антоан Вергот също акцентира върху „културната действителност“ на религията, която той определя като „съвкупността на езиковите прояви, емоции, действия и знаци, които се отнасят към свръхестествено същество или свърхестествени същества“. Той разглежда понятието „свръхестествено“ като всичко, надхвърлящо силите на природата или човешките възможности.
Социологът Емил Дюркем, в своя влиятелен труд „Елементарни форми на религиозен живот“, определя религията като „единна система от вярвания и практики, отнасящи се към свещените неща“, а под „свещени неща“ разбира нещата, които са „обособени и забранени – вярвания и практики, които обединяват в една морална общност, наричана Църква, всички, които се придържат към тях“. В същото време свещените неща не са ограничени до богове или духове – по този начин будизмът се включва в тази дефиниция на религията. И обратното – свещени неща могат да бъдат „скала, дърво, извор, камъче, парче дърво, къща, с една дума всичко може да бъде свещено“. Религиозните вярвания, митове, догми и легенди са изображенията, които изразяват природата на тези свещени неща, както и приписваните им качества и сили.
В своята книга „Разновидностите на религиозния опит“ психологът Уилям Джеймс дефинира религията като „чувствата, действията и опитът на отделните хора в тяхната самота, доколкото те се разглеждат сами като намиращи се в отношение към това, което могат да смятат за божествено“. Под „божествено“ Джеймс разбира „всеки обект, който е богоподобен, независимо дали е конкретно божество или не“, към който индивидът се чувства подтикнат да реагира с тържественост и сериозност.
Отзвук от определенията на Уилям Джеймс и Емил Дуркем може да се открие също в текстовете на Фредерик Фере, който определя религията като „начинът на човек да оценява най-всестранно и интензивно“. По сходен начин за богослова Паул Тилих вярата е „състоянието да си крайно ангажиран“, което „е само по себе си религия. Религията е субстанцията, основата и дълбината на духовния живот на човека“. В края на XVIII век Фридрих Шлайермахер дефинира религията като „усещане за пълна зависимост“. Неговият съвременник Георг Вилхелм Фридрих Хегел остро се разграничава от този възглед, определяйки религията като „Божествения дух, самоосъзнаващ Себе си чрез крайния дух“.
Когато религията се разглежда в смисъла на „свещено“, „божествено“, интензивно „оценяване“ или „крайна ангажираност“, става възможно да се разбере защо научните открития и философската критика не притесняват задължително нейните последователи.
Религиите обединяват големи групи от хора и осигуряват пътищата, по което всеки един от тях може да живее в живота си в истина и с цел.
Религиите са разширени семейства. Те разширяват границите на семейството до племето или до родовата група, а много от тях дори разширяват по-нататък границите на племето, създавайки едно семейство от всички хора на земята, както биха казали християните, или превръщайки ги в единна общност умма, както биха казали мюсюлманите.
Създавайки кодекс на поведение (като етиката или закона), установявайки споделяна от общността картина на реалността, религиите дават на хората възможност да живеят уверено. Вярата е увереността, че онова, което се утвърждава от религията е надеждно. Увереността е укрепването на вярата чрез споделянето и с другите. Това означава, че хората могат да разпознават приятели от врагове и могат да разберат злонамерено ли подхожда някой към тях или не.
Религиозните кодекси за разпознаване на очаквано поведение не само внасят ред в обществото, образувайки често йерархични структури. Те дават на всички негови членове, включително най-бедните и непривилегированите, възможността за религиозен успех.
През 19 и 20 век сравнителното религиознание класифицира религиозните възгледи във философски дефинирани категории, наричани „световни религии“. Някои съвременни учени смятат, че не всички религии са разделени една от друга от взаимно изключващи се философии. Те смятат, че няма особен смисъл да се приписва на определени практики дадена философия и дори те да се определят като религиозни, вместо като културни, политически или обществени. Съвременните психологически изследвания за природата на религиозността показват, че е по-добре да се говори за религията, като за относително непроменливо явление, което трябва да се разграничи от конкретните културни норми.
Петте най-многочислени религиозни групи в света, които наброяват общо около 5 милиарда души, са християнството, ислямът, будизмът, индуизмът и китайската народна религия.
Петте най-големи религии | Последователи, 2000 г. | Дял от населението на света (2000) | Последователи, 2010 г. | Дял от населението на света (2010) |
---|---|---|---|---|
Християнство | 2 милиарда | 33% | 2,2 милиарда | 32% |
Ислям | 1,2 милиарда | 19,6% | 1,6 милиарда | 23% |
Индуизъм | 811 милиона | 13,4% | 1 милиард | 15% |
Китайска народна религия | 385 милиона | 6,4% | — | — |
Будизъм | 360 милиона | 5,9% | 500 милиона | 7% |
Списъкът на религиозни направления, даден по-долу, е само опит за обобщаване на основните регионални и философски влияния върху съответните общности, а не пълно описание на всяка религиозна общност, нито обяснение на основните елементи на индивидуалната религиозност.
Теми, свързани с религията редактирай | |
---|---|
Форми на вярване | Християнски анархизъм – транстеизъм – деизъм – хенотеизъм – малтеизъм – монизъм – монотеизъм – пантеизъм – панентеизъм – политеизъм – теизъм - паратеизъм |
Религиозни практики | гадаене – екстаз – екзорцизъм – вяра – опрощение – магия – медитация – мистицизъм – молитва – покаяние – жертвоприношение – отбягване – суеверие – почит – обредност – обожествяване |
Цел на религиозните практики | освобождение (в Будизма) |
Типове религии | култ към мъртвите и прадедите – цивилна религия – фолклорна религия – фундаментализъм – мистериална религия – Ню Ейдж – паганизъм – шаманизъм – духовни учения – тотемизъм – анимизъм – открита религия |
Атрибути на някои религии | духовенство – символ на вярата – догма – ортодоксалност – свещеници |
Религия и общество | Религия и социални проблеми – култ – секта – деноминация – еклезия – Религиозна свобода – Религиозност и интелигентност – осова епоха – Религия и Интернет – Консуматорска религия – Жените теолози – добродетел; Монашески общности |
Елементи от някои религиозни мирогледи | дхарма юкам – задгробен живот – избранници – сътворение на света – край на света – зло - рай – ад – карма – чудеса – мокша – нирвана – възкресение – прераждане – възнесение – откровение – душа – духовно обладаване – свръхестествено – Сведения за необичайни религиозни раждания – ангел – обожествяване на животни – полубог – демон – дева (хиндуизъм) – дявол – екам – бог – богиня – пророк – бог отец – богиня майка – соларно божество – дух – договор |
Отхвърляни от религиите практики | вероотстъпничество – ерес – идолопоклонничество – грях |
Религия и наука | Антропология на религията – Сравнително религиознание – Психология на религията – Социология на религията – Философия на религията – Религия и наука – Невротеология – Изследвания върхурелигията – Духовни изследвания |
Нерелигиозни вярвания | религиозно насилие– Църква на реалността –Критика на религията – агностицизъм – атеизъм – секуларизъм – Секуларистичен хуманизъм – Безверие |
Присъединяване и промяна | превръщане |
Сравнения | сравнение между източните и западните религиозни традиции – Аргументи за и против съществуването на Бог |
Свързани теми | митология – философия на религията – теология – псевдорелигия – Дуализъм (философия на ума) – Идеализъм (философия) – Витализъм |
This article uses material from the Wikipedia Български article Религия, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.