Централна Азия

Централна Азия
Площ	4 003 451 km²
Население	75 897 577 души
Гъстота	17,43 души/km²
Държави	5
Зав. територии	0
Езици	казахски, киргизки, таджикски и други
Градове	Ташкент, Душанбе, Бишкек, Ашхабад, Кабул и други
Часова зона	от UTC+5 до UTC+6
Интернет домейн	.kg, .kz, .tj, .tm, .uz
Централна Азия в Общомедия

Според ЮНЕСКО регионът включва Монголия, северозападен Китай (Синдзян, Тибет, Вътрешна Монголия, Цинхай, западен Съчуан и северен Гансу), както и райони на азиатска Русия на юг от зоната на тайгата, Афганистан, северозападна Индия, северен Пакистан и североизточната част на Иран. За първи път Централна Азия е обособена като отделен регион на света от географа Александър Хумболт.

Централна Азия исторически се свързва с номадските народи, обитаващи нейните пространства и пътят на коприната. Централна Азия е действала като регион, където хора, стоки и идеи се събират от различни части на евразийския континент – Европа, Близкия изток, Южна и Източна Азия.

През Средновековието до монголското завоевание Централна Азия преживява икономически и културен разцвет. Кушанската империя и държавата Хорезмшах са най-богатите държави на своето време. По-късно Тимуридската империя управлява Близкия изток, южната част на днешна Русия и Делхийският султанат.

През повечето време централна Азия е била под контрола на други империи. Първо южната ѝ част е била включена в Персийската империя. Около 12 – 13 век Централна Азия става част от Монголската империя. По-късно, след разпада ѝ, регионът е превзет от Руската империя. След октомврийската революция през 1917 г. Руската империя се разпада и се образуват за кратко държави, които по-късно са включени в състава на новообразувалия се Съюз на съветските социалистически републики (СССР) като съюзни републики. След разпада на СССР през 1991 г. се образуват 5 независими държави: Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан.

Общата площ на страните в Централна Азия е 4 003 400 km². Географските характеристики на региона са разнообразни, като се започне от планините (Тяншан), обширните пустини (Каракум, Къзълкум, Такламакан) и особено обезлесените тревисти степи. По-големите степенни области на Централна Азия се разглеждат заедно със степите на Източна Европа като хомогенна географска зона, известна като Евразийска степ. По-големи реки в региона са Амударя, Сърдаря, Теджен, и др. Основната част от водите на региона се оттичат в Каспийско и Аралско море, а също и в езерото Балхаш.

Държави

Държава	Площ	Население	БВП (номинален)	БВП на човек	ИЧР	Столица	Официален език
Казахстан	2 724 900 km²	18 319 618	160,839 млрд. щ.д.	8841 щ.д.	0,788	Астана	казахски, руски
Киргизстан	199 950 km²	6 304 030	7,061 млрд. щ.д.	1144 щ.д.	0,655	Бишкек	киргизки, руски
Таджикистан	142 550 km²	9 100 835	7,146 млрд. щ.д.	824 щ.д.	0,624	Душанбе	таджикси, руски
Туркменистан	488 100 km²	5 850 901	37,926 млрд. щ.д.	6643 щ.д.	0,688	Ашхабад	туркменски
Узбекистан	448 978 km²	33 905 800	47,883 млрд. щ.д.	1491 щ.д.	0,701	Ташкент	узбекски

  Основна статия: Население на Централна Азия

Според данни от 22 февруари 2010 година населението на държавите в региона е 61 551 945 души, средната гъстота е около 15 души/км². Най-гъсто населената и с най-голямо население страна е Узбекистан където е концентрирано около 50% от населението на региона.

Най-рядко населена е Казахстан. По-голямата част от населението на държавите изповядва исляма. Християните в региона са предимно руснаци останали тук след разпада на СССР. Те са и най-голямото малцинство в Централна Азия. Най-много руснаци има в Казахстан където те са около 15% от населението. Говорят се основно тюркски езици но разпространен също е и руския който е и официален в Казахстан заедно с казахския.

•  
  Карта на Централна Азия.
•  
  Централна Азия през 1900 година.
•  
  Етнолингвистична карта на Средна Азия.

• Велика степ