Райони За Планиране В България: Уикимедия списък

статистически райони NUTS-2, според класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS на френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) в България са райони, обособени с основна цел статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на Евростат.

Определянето на границите на районите има важно значение за европейското им финансиране. От това какви са икономиката и жизненият стандарт в районите на всяка страна, зависи какъв достъп ще имат до средствата на европейските фондове. Политиката на сближаване (кохезионната полика) на Европейския съюз (ЕС) дефинира 3 нива на достъп, т. е. 3 категории на районите за периода 2014 – 2020 г.:

• 1. По-слабо развити райони – това са районите с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75 % от средното за ЕС.
• 2. Райони в преход – с БВП/глава между 75 и 90 % от средното за ЕС.
• 3. По-силно развити райони – с БВП/глава над 90 % от средното за ЕС.

Най-голямо финансиране получават районите от първо ниво – почти 2 пъти повече от другите две нива, взети заедно (2014 – 2020 г.).

Номенклатурата на териториалните единици за статистика NUTS разделя територията на България на следните три нива:

Двете зони от NUTS-1 (Северна и Източна България, Югозападна и Южна централна България), както и шестте района от NUTS-2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен райони за планиране ), не представляват административно-териториални единици, а служат за статистически цели. Районите от третото йерархично ниво NUTS-3 съответстват на областите в България.

На 27 юли 2000 г. Министерският съвет на Република България обособява шест района за планиране на територията на страната. Законът за регионално развитие, влязъл в сила на 20 февруари 2004 г., урежда обществените отношения, свързани с планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, държавното подпомагане, наблюдението, контрола и оценката на регионалното развитие. Стратегическото планиране за постигане на целите на регионалното развитие е предвидено да се осъществява чрез разработването и изпълнението на Национална стратегия за регионално развитие и Областни стратегии за развитие.

Всеки от районите за планиране обхваща територията на няколко области в страната. През месец декември 2007 г. границите на някои от районите са променени поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители.

Югозападен район за планиране (ЮЗРП)

  Основна статия: Югозападен район за планиране

Територията на района обхваща Област София, Софийска област, Област Кюстендил, Област Благоевград и Област Перник.

Южен централен район за планиране (ЮЦРП)

  Основна статия: Южен централен район за планиране

Територията на района обхваща Област Пазарджик, Област Пловдив, Област Смолян, Област Хасково и Област Кърджали. До 2006 г. районът е включвал и Област Стара Загора, която след 2006 г. е включена в Югоизточен район за планиране поради изисквания на Евростат въпреки по-скоро централно-южното разположение на областта.

Югоизточен район за планиране (ЮИРП)

  Основна статия: Югоизточен район за планиране

Територията на района обхваща Област Бургас, Област Ямбол, Област Сливен и Област Стара Загора. До 2006 г. районът е съставен от областите Бургас, Сливен и Ямбол, т.е. в състава му не е била включена Област Стара Загора.

Североизточен район за планиране (СИРП)

  Основна статия: Североизточен район за планиране

Територията на района обхваща Област Варна, Област Добрич, Област Шумен и Област Търговище. До 2006 година районът е съставен от областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра. След 2006 година областите Разград и Силистра са включени към Северен централен район за планиране.

Северен централен район за планиране (СЦРП)

  Основна статия: Северен централен район за планиране

Включва Област Габрово, Област Велико Търново, област Русе, област Разград и Област Силистра. До 2006 година районът е съставен от областите Русе, Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен.

Северозападен район за планиране (СЗРП)

  Основна статия: Северозападен район за планиране

Включва Област Видин, област Монтана, област Враца, област Плевен и Област Ловеч. До 2006 г. районът включва областите Видин, Монтана и Враца.

Към 2018 г. NUTS кодовете за трите нива̀ са следните:

BG3 Северна и Югоизточна България

BG4 Югозападна и Южна централна България

Някои от NUTS 2 районите на България към 2018 г. вече не отговарят на съответните технически изисквания, най-вече поради общия спад на населението и нарастващите регионални диспропорции. Броят на населението на Северозападния район още през 2014 г. намалява под минималния праг 800 000, а според данни на НСИ за 2017 г. – и на Северния централен район. Проучване от 2013 г. на ФРМС Консулт, поръчано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), анализира състоянието и тенденциите на промяна в характеристиките на районите, за да се идентифицират няколко варианта за преразглеждане на NUTS 2 картата на страната. Процесът е рестартиран през 2017 г. с някои изменени версии. Предложени са три варианта от междуведомствена работна група както и вариант на Института за пазарна икономика (ИПИ), вариант на експерта по регионално планиране арх. Белин Моллов и др., като окончателното решение се определя да бъде взето до края на 2018 г.

Вариант 1

 

Единственият вариант с пет района. Промяната е, че се обединяват Северозападният и Северен централен район в един.. Не се отчитат най-важните икономически и географски критерии при обособяването на райони за планиране.

• Северозападен район: области Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново
• Североизточен район: области Русе, Търговище, Разград, Силистра, Шумен, Варна и Добрич.
• Югозападен район: области София-град, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград.
• Южен централен район: области Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали и Хасково.
• Югоизточен район: области Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас.

Вариант 2

 

Районите се окрупняват на четири и се определят спрямо географските характеристики. Обединяват се в един район (Дунавски) Северозападният и Северен централен район плюс Област Търговище. Образува се Черноморски район от Североизточния (без Област Търговище) и Югоизточния (без Област Стара Загора, която минава към Южния централен район, наречен Тракийско-Родопски. Запазва се без промени Югозападният район и остава на ниво 2 (район в преход), и въпреки по-високото ниво на жизнен стандарт в столицата, тя ще продъчжи да усвоява неправомерно огромен финансов ресурс. Това може да се окаже неблагоприятно за него поради вероятността за спиране на европейското кохезионно финансиране за райони в преход при новата Политика на сближаване през периода 2020 – 2027 г.

• Дунавски район: области Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград и Силистра.
• Черноморски район: области Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Сливен и Ямбол.
• Югозападен район: области София-град, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград.
• Тракийско-Родопски район: области Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян.

Вариант 3

 

Променя се обхватът на съществуващите 6 района. Изпълнява се настояването на европейските институции, както и на Националното сдружение на общините в България и София-град се отделя в самостоятелен район. Отчетено е, че икономиката и жизненият стандарт на София са над средните показатели за Европейския съюз. БВП на глава от населението за София-град за 2016 г. е 105 % спрямо средния за ЕС и ако се отдели в самостоятелен район, попада на най-високото, трето ниво – по-силно развити райони. Затова ще ѝ се полага по-малко финансиране от европейските фондове, като силно се намалява достъпа на столицата до европейско кохезионно финансиране. Така Вариант 3 е най-справедлив за развитието на най-големия икономически център в страната.

• Западен район: области Видин, Монтана, Враца, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград.
• Район София-град: област София-град
• Северен централен: Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра.
• Североизточен район: области Търговище, Шумен, Варна и Добрич.
• Южен централен район: области Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали и Хасково.
• Югоизточен район: области Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас.

Вариант 4

 

Това е модификация на вариант 2 на междуведомствената работна група. Предложен е от арх. Белин Моллов. Дунавският район се създава от сливането на СЗРП и СЦРП. Черноморският район се образува от сливането на СИРП и ЮИРП. Област Благоевград се присъединява към Южния централен район:

• Дунавски район: области Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград и Силистра – 1 575 064 жители.
• Черноморски район: области Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Ямбол Сливен и Стара Загора – 1 985 387 жители.
• Южен район: области Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян – 1 736 391 жители.
• Софийски район: области Софийска, София град, Перник и Кюстендил – 1 805 023 жители.

Критерии (аргументи) за формиране:

• Демографски. Промените са съобразени с балансирано разпределение на населението – най-равномерно от всички варианти. Данните за броя на населението са от 31.12.2016 г.
• Географски характеристики
• Природни и културни дадености
• Устройствени и инфраструктурни
• Участие в кохезионната политика на ЕС. По този критерий се повтаря недостатъка на Вариант 2: Софийски (Столичен) район остава на по-високото ниво 2 от останалите – район в преход – и с това може да няма право на кохезионно финансиране за периода 2020 – 2027 г.

Вариант 5

 

Разработен е като официално становище на Института за пазарна икономика. Отчита се както икономиката и жизнения стандарт на новите райони, така и промяната на Кохезионната политика на ЕС след 2020 г. При два от трите варианта за Кохезионната политика през 2020 – 2027 г., изложени в комюнике от Европейската комисия, Кохезионната политика спира да подкрепя райони в преход /ниво 2/ и по-силно развити райони /ниво 3/ (вариант 2 и вариант 3 на стр. 12 от комюникето) и продължава да подкрепя или само т. нар. кохезионни страни (вариант 3), или едновременно по-слабо развитите райони /ниво 1/ и кохезионните страни (вариант 2). Това би засегнало Югозападния район в сегашните му границите му до 2018 г., както и при предложените варианти 1 и 2 на кохезионна политика.

• Западен район: области Видин, Монтана, Враца, София-град, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград.
• Североизточен/Дунавски район: Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград и Силистра.
• Черноморски район: области Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Сливен и Ямбол.
• Тракийско-Родопски район: области Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян.

При този вариант никой от районите не надвишава границата от 75 % от средноевропейския БВП/глава към 2016 г.:

Така всички райони са на първо ниво (по-слабо развити райони) и са в най-благоприятно финансово положение. За тях е заделен най-голям дял – 48,4 % от европейските средства за сближаване за програмния период 2014 – 2020 г. За районите в преход (2^-ро ниво), се полагат 10 %, а за силно развитите региони – около 15 % от ресурсите.

Вариантът осигурява за всички райони и най-вече столицата, максимален достъп до финансовите средствата за целия период 2020 – 2027 г. и изпълнение на критерия за население поне до 2050 г. Същевременно, тенденцията е някъде след 2027 г. големият район Западна България да премине в категорията „региони в преход“ поради близкото ниво (70,9 %) до границата 75 % и развитието на столицата, което покрай София и другите области от сегашния Югозападен район рискува да лиши от кохезионно финансиране и областите Видин, Монтана и Враца, които при другите варианти са в райони, оставащи с най-благоприятно финансово положение. Така рискът при другите варианти остава само за областите Перник, Кюстендил и Благоевград, включени в един район със София.

Изготвеният от Министерския съвет Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, обявен за обществена консултация през октомври 2018 г., е основан на Вариант 2, въпреки риска от спиране на европейското финансиране за Югозападния район със столицата като район в преход след промените в Кохезионната политика за периода 2020 – 2027 г.

Вариант 6

През 2021 г. се предлага модификация на вариант 5, в която столицата София се отделя в самостоятелен район, както във вариант 3. Така се съчетават предимствата на вариантите 3 и 5. Получават се 5 района:

• София-град.
• Западен район: области Видин, Монтана, Враца, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград.
• Североизточен/Дунавски район: Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград и Силистра.
• Черноморски район: области Добрич, Шумен, Варна, Бургас, Сливен и Ямбол.
• Тракийско-Родопски район: области Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян.

• Области в България
• NUTS
• Категория:Физикогеографски зони и области на България
• Категория:Историко-географски области в България