Област София (столица), наричана синонимно също област София и област София – град или София – столица, както и Столична област, е област на България.
Област София | |
Области в България | |
Област София на картата на България | |
Страна | България |
---|---|
Район за планиране | Югозападен район за планиране |
Областен център | София |
Площ | 1348.902 km² |
Население | 1 280 334 души (31 декември 2022 г.) |
Общини | 1 |
БВП (2021) | 59 172 000 000 лв. |
МПС код | С |
Официален сайт | www.sf.government.bg |
Административно деление на областта | |
София в Общомедия |
Заема площ от 1 348,9 km². Населението ѝ възлиза на 1 480 830 души (2021), което я прави най-населената и най-гъсто населената област в България. През 2011, мнозинството (1 202 761 души или 93,4 %) от жителите на областта живеят в гр. София.
На запад, север, изток, югоизток граничи със Софийска област, а на югозапад – с област Перник.
Пощенските кодове в област София – град са от 1000 до 1999, разпределени в пощенски райони. МПС кодовете са С, СА, СВ, като последният влиза в сила от средата на ноември 2014 г.
Област София (столица) включва една-единствена община – Столичната община, която покрива цялата територия на областта. Има общо 38 населени места, включително град София, който заема около 15 % от територията на областта.
Областният управител на област София (столица) се назначава пряко от Министерския съвет, а неговите заместници – от министър-председателя). Областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.
Столичната община се управлява от общински съвет, избиран на всеки 4 години. Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София. Общинските съветници, общинският кмет и районните кметове се избират от жителите на общината чрез местни избори; СОС определя бюджетите на Столичната община и на отделните софийски райони.
Столичната община се разделя на 24 района: 16 от тях са съставени само от части на София, 5 включват части от София, както и други населени места в областта, и 3 района включват единствено градове и села извън град София.
Районните кметове има правомощия на територията на своя район, включително на селата и градовете, намиращи се на неговата територия, както и да управляват бюджета на своята районна администрация.
В областта 3 от населените места – гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево, са административни центрове на своите едноименни райони. Град Бухово обаче си няма собствен кмет, а е пряко администриран от район Кремиковци (седалището на чиято общинска администрация се намира в кв. Ботунец).
При това 10 (отдалечени) квартала и жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация, подобна на кметство. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от София, но не всички от тях си имат такава администрация. Такива отдалечени квартали, често наричани „села“, нямат кметове, а т.нар. „главен специалист“ или „кметски наместник“.
Столичната област е подразделена на 3 многомандатни избирателни района (МИР) – София – 23 (юг), София – 24 (център и североизток) и София – 25 (запад и север). Всеки от тези МИР покрива 8 градски района. Към 2013 г. тези избирателни райони имат следните избиратели:
Столичната област има 38 населени места: 4 града и 34 села. В следващия списък са подредени по азбучен ред, като градовете са отбелязани с удебелен шрифт.
Квартали, териториално отделени от застроената част на столицата:
Квартали далеч от основната заселена част на София, разделени чрез индустриални зони:
Област Община | Площ (в км²) | Жители 31.12.1934 | Жители 31.12.1946 | Жители 1.12.1956 | Жители 1.12.1965 | Жители 2.12.1975 | Жители 4.12.1985 | Жители 4.12.1992 | Жители 1.03.2001 | Жители 1.02.2011 | Жители 07.09.2021 | Брой общини | Градове | Села | Общо |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област София | 1 348 902 | 400 705 | 525 710 | 724 603 | 905 287 | 1 076 741 | 1 201 719 | 1 190 126 | 1 170 842 | 1 291 591 | 1 274 290 | 1 | 4 | 34 | 38 |
Столична община | 1 348 902 | 400 705 | 525 710 | 724 603 | 905 287 | 1 076 741 | 1 201 719 | 1 190 126 | 1 170 842 | 1 291 591 | 1 274 290 | 4 | 34 | 38 |
Вероизповедание (2011):
Самоопределили се: 1 035 176 души:
Православни: 892 511 (86,22 %),
други: 142 665 (13,78 %)
Численост на етническите групи според преброяванията на населението:
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | |
2001 | 1 170 842 | 1 124 240 | 6036 | 17 885 | 13 652 | 4645 | 4384 |
2011 | 1 291 591 | 1 136 433 | 6526 | 18 284 | 9848 | 7240 | 113 260 |
Дял на етническите групи според преброяванията на населението (в %):
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | |
2001 | 100.00 | 96.01 | 0.51 | 1.52 | 1.16 | 0.39 | 0.37 |
2011 | 100.00 | 87.98 | 0.50 | 1.41 | 0.76 | 0.56 | 8.76 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през 1999 – 2020 г. по данни на НСИ:
Живородени | Починали | Естествен прираст | Раждаемост (в ‰) | Смъртност (в ‰) | Естествен прираст (в ‰) | |
1999 | 9 601 | 14 495 | −4894 | 8.0 | 12.0 | −4.0 |
2000 | 11 124 | 14 781 | −3657 | 9.1 | 11.9 | −3.0 |
2001 | 10 052 | 14 814 | −4762 | 8.5 | 12.6 | −4.1 |
2002 | 10 293 | 15 134 | −4841 | 8.6 | 12.7 | −4.1 |
2003 | 10 677 | 15 047 | −4370 | 8.9 | 12.5 | −3.6 |
2004 | 10 963 | 15 335 | −4372 | 8.9 | 12.6 | −3.7 |
2005 | 12 062 | 15 559 | −3497 | 9.8 | 12.7 | −2.9 |
2006 | 12 781 | 15 661 | −2880 | 10.4 | 12.7 | −2.3 |
2007 | 13 393 | 15 623 | −2230 | 10.8 | 12.6 | −1.8 |
2008 | 14 381 | 15 185 | −804 | 11.6 | 12.2 | −0.6 |
2009 | 15 309 | 15 078 | 231 | 12.3 | 12.1 | 0.2 |
2010 | 14 884 | 14 856 | 30 | 11.9 | 11.8 | 0.1 |
2011 | 13 742 | 15 174 | −1432 | 10.6 | 11.7 | −1.1 |
2012 | 13 597 | 15 486 | −1889 | 10.4 | 11.9 | −1.4 |
2013 | 13 107 | 15 076 | −1969 | 10.0 | 11.5 | −1.5 |
2014 | 13 799 | 15 358 | −1559 | 10.5 | 11.7 | −1.2 |
2015 | 13 452 | 15 686 | −2234 | 10.2 | 11.9 | −1.7 |
2016 | 13 489 | 15 523 | −2034 | 10.2 | 11.7 | −1.5 |
2017 | 13 597 | 15 377 | −1780 | 10.3 | 11.6 | −1.3 |
2018 | 13 060 | 15 532 | −2472 | 9.8 | 11.7 | −1.9 |
2019 | 13 075 | 15 635 | −2560 | 9.8 | 11.8 | −2.0 |
2020 | 13 108 | 17 721 | −4613 | 9.9 | 13.4 | −3.5 |
2021 | 13 135 | 21 910 | −8775 | 10.0 | 16.8 | −6.8 |
2022 | 12 778 | 17 104 | −4326 | 10.0 | 13.4 | −3.4 |
Компания | Оборот (млн.лв.) | Печалба (млн.лв.) | |
1. | Български Енергиен Холдинг ЕАД | 6686,6 | 29,5 |
2. | Аурубис България АД | 4193,9 | 216,9 |
3. | Национална Електрическа Компания ЕАД | 3200,5 | −196,7 |
4. | Лукойл-България АД | 3003,8 | −6,1 |
5. | Кауфланд България ЕООД ЕНД КО КД | 1487,1 | 82,3 |
6. | ЧЕЗ Електро България АД | 1401,5 | 8,6 |
7. | Булгаргаз ЕАД | 1399,4 | 20,3 |
8. | ОМВ България ООД | 1024,5 | 33,5 |
9. | Адванс Пропъртис ООД | 993,0 | 64,6 |
10. | Експрес Логистика и Дистрибуция ЕООД | 990,5 | −0,5 |
Към 2015 г. в област София се намират 1 природен парк, 2 резервата, 6 защитени местности и 2 природни забележителности.
Код | Име | В землищата на | Площ (в ha) | Година на обявяване |
---|---|---|---|---|
PP01 | Природен парк „Витоша“ (част) | Железница, Мърчаево, София | 27079,11 | 1934 |
R04 | Бистришко бранище | София | 1061,6 | 1934 |
R05 | Торфено бранище | София | 785,44 | 1935 |
ZM112 | Блатата | Долни Богров | 14,8 | 1993 |
ZM157 | Врана | София | 96,8 | 2001 |
ZM373 | Еленина бара | Мало Бучино | 5 | 1968 |
ZM381 | Манастирска кория | София | 40 | 1987 |
ZM399 | Турченица | Локорско, Нови Искър | 3,5 | 1968 |
ZM417 | Извора | Банкя | 1,72 | 1983 |
PZ018 | Кътински пирамиди | Кътина | 12,5 | 1962 |
PZ533 | Урвич | Панчарево | 56,4 | 1971 |
This article uses material from the Wikipedia Български article София (област), which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.