Атеизъм

В по-тесен смисъл атеизмът е конкретният възглед, че божества не съществуват. Най-общо атеизмът е отсъствието на вяра, че съществуват някакви божества. Атеизмът е противоположен на теизма, който в най-общата си форма е вярата, че съществува поне едно божество.

Терминът „атеизъм“ произлиза от старогръцката дума ἄθεος („без бог(ове)“) и първоначално се използва пейоративно за хора, отхвърлящи боговете, почитани от обществото. С разпространението на свободомислието, научния скептицизъм и свързаното засилване на критиката на религията, терминът започва да се използва в по-тесен смисъл. Първите хора, самоопределящи се като атеисти, живеят в епохата на Просвещението през XVIII век. Френската революция, известна със своя „безпрецедентен атеизъм“, става първото значимо политическо движение в историята, застъпващо се за върховенството на човешкия разум.

Аргументите в полза на атеизма са разнородни – от философски до социални и исторически. Някои от тях са: отсъствието на емпирични свидетелства за съществуване на божества, проблемът за злото, аргументът за противоречивите откровения, отхвърлянето на идеи, неподлежащи на фалсифициране и аргументът за невярването. Въпреки че някои атеисти се придържат към секуларистични философии, като светския хуманизъм и скептицизма, не съществува идеология или норма на поведение, обща за всички атеисти. Много от тях смятат, че атеизмът е по-опростен светоглед от теизма и поради това тежестта на доказване не е атеистите да докажат несъществуването на Бог, а теистите да обосноват своите възгледи.

Тъй като има различни определения за атеизъм, точната оценка на броя на атеистите е трудна. „Галъп Интернешънъл“ провежда няколко задълбочени глобални анкети по темата – анкетата им от 2015 година, обхващаща над 64 хиляди респонденти, показва, че 11% са „убедени атеисти“, докато в подобна анкета от 2012 г. делът им е 13%. Други по-стари изследвания определят броя на атеистите на между 2% и 8% от населението. Според тези анкети Европа и Източна Азия са регионите са най-силно разпространение на атеизма. През 2012 г. 47% от хората в Китай се определят като атеисти. По данни на изследването „Евробарометър“ от 2010 година 20% от жителите на Европейския съюз не вярват в „никакъв вид дух, Бог или сила на живота“.

Между различните автори няма пълно съгласие за определението и класификацията на атеизма – спорно е за кои свръхестествени обекти се отнася той, дали представлява твърдение само по себе си или просто отсъствието на такова и дали изисква съзнателно и експлицитно отхвърляне. Атеизмът е разглеждан като съвместим с агностицизма или е противопоставян на него.

Обхват

Част от двусмислеността и противоречията, свързани с дефиницията на атеизма, произтичат от трудността да се постигне общо съгласие за дефинициите на понятия като „божество“ и „бог“. Множеството силно различаващи се представи за Бог или божества води до различни представи за приложимостта на атеизма. Например, древните римляни обвиняват християните в атеизъм, тъй като отказват да почитат езическите божества, но постепенно този възглед отмира, като теизмът започва да обхваща вярата във всяка божественост.

В зависимост от обхвата на отричаните явления, атеизмът може да се противопоставя както на съществуването на отделно божество, така и на съществуването на всякакви духовни, свръхестествени или трансцендентни концепции, като тези в будизма, индуизма, джайнизма и даоизма.

Имплицитен и експлицитен атеизъм

Определенията за атеизъм се различават също по отношение на степента на обмисленост, която човек влага в концепцията за богове. Понякога към атеизма се причислява простото отсъствие на вяра в съществуването на божества – такава широка дефиниция би обхванала новородените и други хора, които не са запознати с теистичните идеи. Още през 1772 година Пол-Анри Дитрих Холбах казва, че „всички деца са родени като атеисти, те нямат идея за Бог“. По подобен начин американският писател Джордж Смит пише през 1979 година, че „човек, който е незапознат с теизма е атеист, защото не вярва в бог. Тази категория би включила също детето, способно да разбере тази тематика, но все още не е наясно с проблема. Фактът, че такова дете не вярва в бог го квалифицира като атеист.“ Смит въвежда понятията имплицитен атеизъм, включващ „отсъствието на теистична вяра без нейното съзнателно отхвърляне“, и експлицитен атеизъм за по-обичайната дефиниция на съзнателно неверие. Автори, като философа Ърнест Нагел, отхвърлят такова разделение и приемат за атеизъм само експлицитната форма.

Позитивен и негативен атеизъм

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Определение като невъзможен или непостоянен

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Въпреки че атеизмът се появява в края на 16 век във Франция, негови наченки и идеи могат да се открият още в античността. Дефиницията на атеизма се променя с времето в зависимост от историческата перспектива. В древността думата атеизъм е имала съвсем различен смисъл. За гърците, живели от 400 до 200 г. пр.н.е., атеисти са били евреите, които вярвали само в един Бог. Подобно на тях и първите мюсюлмани, които вярвали само в Аллах, били наричани атеисти. Техните предшественици, точно като гърците, винаги търсели подкрепата на много различни божества. Гръцкият философ Диагорас е известен като „първия атеист“. Демокрит също се опитва да обясни света само с материализъм, без никакви духове и мистицизъм. Епикур не се съгласява с много религиозни доктрини като например задгробен живот и личен бог и също обяснява света на базата на материализма.

По време на Средновековието религията, теологията и метафизиката са доминиращи в обществото. Ренесансът връща скептицизма и свободната мисъл. Личности като Леонардо да Винчи и Франсоа Рабле са едни от видните критици на религията. През 17-и и 18 век този критицизъм се засилва. През 19 век, понякога наричан век на атеизма, атеистите дават своя принос за социалните и политически сътресения, подпомагайки революциите от 1848 година като Френската и Германската и слагат началото на международно социалистическо движение. Лудвиг Фойербах, Карл Маркс, Фридрих Ницше са само част от многобройните немски философи, които отричат божественото начало и остават критични към религията.

През 20 век се ражда така наречения нов атеизъм. Той се разпространява в много общества. Атеизмът е заложен в други, много по-общи философски течения като нихилизъм, екзистенциализъм, анархизъм, марксизъм, феминизъм, както и в научните и рационални движения. През 21 век едни от най-видните атеисти са Ричард Докинс, Бил Мар, Кристофър Хитчънс, които са световноизвестни с книгите си, филмите си или идеите си.

Проучване, направено през 2010 година показва, че атеистите и агностиците имат много повече познания по отношение на религията, отколкото вярващите. Те имат по-висок резултат от последователите на католическата или протестантска вяра. Само вярващите евреи и мормоните имат почти същите резултати като невярващите.

 

Атеизмът се разграничава от агностицизма главно по това, че определя реалността като съвкупност от съществуващи независимо и вън от съзнанието действителни обекти и я окачествява като достъпна (сега или в бъдеще, тъй като познанието е развитие) за опознаване и разбиране от човешкия разум. Терминът агностицизъм е въведен от Томас Хъксли през 1869 г. Понятието обаче съществува от дълго време: философското и теологическото виждане, че съществуването на Бог, различните богове и божества е или неизвестно, или е поначало непознаваемо. Терминът се използва и за оприличаване на онези, които не са убедени или не вярват в съществуването на божествата, както и на други религиозни материи. Думата агностик идва от гръцките а (не) и гносис (знание).

За атеизма моралът се корени не в предписанията на божества, а в самата съвкупност от междуличностни отношения в обществото, и затова се развива и променя заедно с него. Според атеизма такава етика, основана на свободен и рационален избор, е едновременно по-устойчива и по-гъвкава и адаптивна от религиозния принцип на „моркова и тоягата“ (посмъртно „въздаяние“).

Тъй като атеизмът не признава религиозните норми като източник на морал, често атеистите са обвинявани в аморалност. Според последните един морален и нравствен човек постъпва правилно доброволно, по вътрешна необходимост и убеденост, а не по заповед на Бог, и не с цел да избегне страшното наказание. Според атеистите не атеизмът, а религията подтиква към насилие, особено срещу тези от друга вяра.

Публикуваната статистика през 1998 година в списанието Nature показва, че процентът на вярващите в Бог или задгробен живот в САЩ е минимален сред членовете на Националната академия на науките – само 7% от интервюираните в сравнение с 85% от цялото население. Като цяло тенденцията е към намаляване на броя на вярващите с увеличаване на образованието.

Тази тенденция е забелязана в 39 изследвания, проведени между 1927 и 2002 г. Има корелация и между коефициента на интелигентност и образованието и тя също е обратна – колкото по-голям е интелектът, толкова по-малка е религиозността. Отрицателната корелация между IQ и религиозност е отбелязана и в изследванията на Каназава.

В Русия са получени подобни резултати. Сред тези с висше образование за православни се считат 52%, сред тези със средно образование – 67%, с незавършено средно – 88%.

В същото време някои учени са религиозни и споделят философски и богословски трудове по темата. Йохан Кеплер, Исак Нютон, Робърт Бойл, Николай Коперник, Майкъл Фарадей, Франсис Бейкън, Франсис Колинс, Рене Декарт, Блез Паскал са една част от многото в историята значими за науката люде, които споделят вярата си в Бога и явно са декларирали принадлежността си към християнството.

 

Атеизъм в България

По данни от преброяването през месец февруари 2011 г. 11,85% (682 162) от населението на България нямат (272 264) или не изповядват (409 898) религия, което не означава, че са атеисти. До 2011 г. няма официална статистика за броя атеисти в България, тъй като в националните преброявания не е давана възможност те да бъдат преброени като такива. В преброяването през 1992 дори изрично е било забранено преброяваният да се самоопредели като „атеист“ или „невярващ“.

Според различни социологически проучвания, в България като атеисти се определят между 3 и 12% от населението. Около 85% от пълнолетните жители на страната се самоопределят като християни (83% като православни), 13% като мюсюлмани, но според същите изследвания едва 58% вярват в Бог, а 51% се определят като истински религиозни.

Атеизъм като престъпление

През 2012 г. в седем държави атеизмът е престъпление, наказуемо със смъртно наказание. Това са Пакистан, Саудитска Арабия, Иран, Афганистан, Судан, Мавритания и Малдивите. Във всички тях ислямът е официална религия.

Цитирани източници

• Armstrong, Karen. A History of God. London, Vintage, 1999. ISBN 0-09-927367-5. (на английски)
• Baggini, Julian. Atheism: A Very Short Introduction. Oxford: Oxford University Press, 2003. ISBN 0-19-280424-3. (на английски)
• UK among most secular nations // news.bbc.co.uk. BBC News, 2004. Посетен на 14 януари 2015. (на английски)
• Blackburn, Simon (ed.). atheism // The Oxford Dictionary of Philosophy (2008 ed.). Oxford University Press, 2008. Архивиран от оригинала на 2022-11-01. Посетен на 21 ноември 2013. (на английски)
• Definitions: Atheism // rel.as.ua.edu. Department of Religious Studies, University of Alabama, 2012. Посетен на 01-12-2012. (на английски)
• Social values, Science and Technology. Directorate General Research, European Union, 2010. Посетен на 9 април 2011. (на английски)
• Drachmann, A. B. Atheism in Pagan Antiquity. Chicago, Ares Publishers, 1977, [1922]. ISBN 0-89005-201-8. (на английски)
• Drange, Theodore M. The Arguments From Evil and Nonbelief // Secular Web Library. Internet Infidels, 1996. Посетен на 2 октомври 2012. (на английски)
• Edwards, Paul. Atheism // Borchert, Donald M. (ed.). The Encyclopedia of Philosophy. Vol. 1. MacMillan Reference USA (Gale), 2005, [1967]. ISBN 978-0-02-865780-6. (на английски)
• Atheism // Encyclopædia Britannica, 1911. Архивиран от оригинала на 12 май 2011. Посетен на 9 април 2011. (на английски)
• Worldwide Adherents of All Religions by Six Continental Areas, Mid-2007 // britannica.com. Encyclopædia Britannica, 2007. Архивиран от оригинала на 2015-04-27. Посетен на 21 ноември 2013. (на английски)
• Atheism as rejection of religious beliefs Encyclopædia Britannica, Volume 1. 15th. Encyclopædia Britannica, 2011. 0852294735. Посетен на 9 април 2011. (на английски)
• Flint, Robert. Agnosticism: The Croall Lecture for 1887 – 88. William Blackwood and Sons, 1903. (на английски)
• Hancock, Ralph. The Legacy of the French Revolution. Lanham, United States, Rowman and Littlefield Publishers, 1996. ISBN 978-0-8476-7842-6. Посетен на 30 май 2015. (на английски)
• Harvey, Van A. Agnosticism and Atheism // Flynn, Tom. The New Encyclopedia of Unbelief. Prometheus Books, 2007. ISBN 978-1-59102-391-3. p. 35. (на английски)
• Holbach, P. H. T., d'. Good Sense // gutenberg.org. gutenberg.org, 2011. Посетен на 7 април 2011. (на английски)
• Holland, Aaron. Agnosticism // Flynn, Tom. The New Encyclopedia of Unbelief. Prometheus Books, 2007. ISBN 978-1-59102-391-3. p. 34. (на английски)
• Honderich, Ted (ed.). The Oxford Companion to Philosophy. Oxford University Press, 1995. ISBN 0-19-866132-0. (на английски)
• Logical Arguments for Atheism // The Secular Web Library. Internet Infidels, 2012. Посетен на 2 октомври 2012. (на английски)
• Martin, Michael. Atheism: A Philosophical Justification. Philadelphia, Temple University Press, 1990. ISBN 0-87722-943-0. Посетен на 9 април 2011. (на английски)
• Martin, Michael (ed.). The Cambridge Companion to Atheism. Cambridge, Cambridge University Press, 2006. ISBN 0-521-84270-0. Посетен на 25 ноември 2013. (на английски)
• Atheism // Encyclopædia Britannica Concise. Merriam Webster. Архивиран от оригинала на 2012-01-21. Посетен на 15 декември 2011. (на английски)
• Merriam-Webster Online Dictionary // merriam-webster.com. merriam-webster.com, 2011. Архивиран от оригинала на 14 май 2011. Посетен на 09-04-2011. ...belief in the existence of a god or gods... (на английски)
• Nagel, Ernest. Philosophical Concepts of Atheism // Basic Beliefs: The Religious Philosophies of Mankind. Sheridan House, 1959. (на английски)
• Nielsen, Kai. Atheism // Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica, 2013. Посетен на 25 ноември 2013. (на английски)
• New Survey Shows the World's Most and Least Religious Places // NPR, 13 април 2015. Посетен на 29 април 2015. (на английски)
• Rowe, William L. Atheism // Craig, Edward (ed.). Routledge Encyclopedia of Philosophy. Taylor & Francis, 1998. ISBN 978-0-415-07310-3. (на английски)
• Shook, John R. Skepticism about the Supernatural // 2012. Посетен на 2 октомври 2012.
• Smart, J. J. C. Atheism and Agnosticism // Zalta, Edward N. (ed.). The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2013 Edition). 2013. (на английски)
• Smith, George H. Atheism: The Case Against God. Buffalo, New York, Prometheus Books, 1979. ISBN 0-87975-124-X. (на английски)
• Stenger, Victor J. God: The Failed Hypothesis—How Science Shows That God Does Not Exist. Amherst, New York, Prometheus Books, 2007. ISBN 978-1-59102-652-5. (на английски)
• Religiosity and Atheism Index // WIN/GIA, 27 юли 2012. Архивиран от оригинала на 2013-10-21. Посетен на 1 октомври 2013. (на английски)
• Zuckerman, Phil. The Cambridge Companion to Atheism. Cambridge, England, Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0-521-60367-6. Посетен на 9 април 2011. (на английски)

• Социални ценности, наука и технологии. Изследването Eurobarometer Poll 2005. Архив на оригинала от 2011-04-30 в Wayback Machine.
• „Европейско изследване на ценностите“ на Българска социологическа асоциация, 2009.
• Сайт за атеизъм – България
• Форум за атеизъм – България