Метафора

„каменно сърце“, „златна нива“, „цепя тишината“ и т.н.)

Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[прилагателно]→[съществително]“, например „Каменно сърце“.

В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.

(Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.)

• Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях:
  • каменно сърце
  • бясна стихия
  • метафорични епитети:
  • златни ниви
  • горещо сърце
  • дървена глава
  • метафорични глаголи:
  • чупя рекорди
  • цепя тишината
  • вали кротко

Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията.

Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното:

• живо върху живо: буден поглед, цар на животните;
• живо върху мъртво: песента на колелетата, галещото слънце;
• мъртво върху живо: необуздан гняв, желязно сърце;
• мъртво върху мъртво: стена от куршуми, лунна пътека.

Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.

• Камелия Иванова, Какво е това метафора и само в литературата ли ни е нужна?, bukvite.com
• Метафора и метонимия (по Речник на литературните термини), gramatika-bg.com