Круша: род растения

Произлизат от Китай. Различни сортове круши се отглеждат от античността. Плодовете на крушата са сочни, месести, ароматни, от групата на ценокарпните (синкарпни) плодове. Камерите в плода са 5, с 5 семена. Завръзът е долен. Фактически, ядливата част на плода е образувана от сраснали цветни части.

Круша

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) триб: Ябълкови (Maleae) род: Круша (Pyrus)

Научно наименование

Pyrus Linnaeus, 1753

Круша в Общомедия

[ редактиране ]

• Pyrus amygdaliformis – Бадемолистна круша
• Pyrus armeniacifolia
• Pyrus boissieriana
• Pyrus × bretschneideri – Китайска бяла круша; подвид на Pyrus pyrifolia
• Pyrus calleryana – Callery Pear
• Pyrus communis subsp. communis – Eвропейска круша (cultivars include Beurre d'Anjou, Bartlett and Beurre Bosc)
• Pyrus communis subsp. caucasica (syn. P. caucasica)
• Pyrus communis subsp. pyraster—Дива Европейска круша (syn. P. pyraster)
• Pyrus cordata – Круша Плимут
• Pyrus cossonii – Aлжирска круша
• Pyrus dimorphophylla
• Pyrus elaeagnifolia – Oleaster-leafed Pear
• Pyrus fauriei
• Pyrus gharbiana
• Pyrus glabra
• Pyrus hondoensis
• Pyrus koehnei – Вечнозелена круша от Южен Китай и Тайван
• Pyrus korshinskyi
• Pyrus mamorensis
• Pyrus nivalis – Снежна круша
• Pyrus pashia – Афганистанска круша
• Pyrus ×phaeocarpa
• Pyrus pseudopashia
• Pyrus pyrifolia—Nashi Pear, Sha Li
• Pyrus regelii
• Pyrus salicifolia – Върболистна круша
• Pyrus × serrulata
• Pyrus × sinkiangensis – смятана за хибрид на P. ×bretschneideri и Pyrus communis
• Pyrus syriaca
• Pyrus ussuriensis – Сибирска круша
• Pyrus xerophila

 

Летни сортове

• Клементинка – местен сорт;
• Жифардова масловка – стар френски сорт;
• Хубава юнска – неустановен произход;
• Старкримсон – американски сорт;
• Клапов любимец;
• Вилямова масловка;
• Хардиева масловка.

Есенни сортове

• Пакъмс триумф – австралийски сорт;
• Конференция – английски сорт;
• Боскова масловка – френски сорт.
• Елдорадо – американски сорт;
• Абат Фетел – стар френски сорт
• Деканка на комисията – френски сорт.

Зимни сортове

• Харденпонтова масловка
• Попска круша
• Пас Красан

Производство на круши – 2014 г.

Държава	Производство (милиона тона)
Китай	18,0
Аржентина	0,77
САЩ	0,75
Италия	0,70
Турция	0,46
Световно	25,8
Източник: ООН, FAOSTAT

Отглеждането на круши в хладен, умерен климат се простира от най-далечна древност и има доказателства за използването им като храна от праисторически времена. Много следи от тях са били открити в Швейцария – Боденското езеро. Думата „круша“ или неин еквивалент възниква във всички келтски езици, докато в други славянски диалекти и различни наименования не е така, но все пак отнасящи се до едно и също нещо. Намерени са разнообразие и множество номенклатура, които довели Алфонс дьо Кандол да заключи, че е имало много древно отглеждане на дървото на бреговете на Каспийско море към тези на Атлантическия океан.

Крушите са били култивирани и от римляните, те не ги яли сурови – правили са си компоти от круши и мед.

Древното кралство Дардания е кръстено на круша, което означава „Земята на крушите“.

Крушите са местни за крайбрежните и леко умерените региони на Стария свят от Западна Европа и Северна Африка на изток точно до Азия. Те са средни дървета, достигащи 10 – 17 м. височина, често с висок тесен венец, няколко вида са обрасли с храсти.

Към 2014 г. световното производство на круши е 25,8 милиона тона, оглавявано от Китай с дял от 70% от общото количество. Други големи производители са Аржентина, САЩ и Италия, чиято обща продукция възлиза на 9% от световната.

•  
•  
  „Френска“ круша от Япония
•  
  Барлет Круша (Европейски тип), готови за бране
•  
  Цветове на круша.
•  
  Цветове на круша
•  
  Клапс Фейвърит (Европейски вид круши), готови за бране
•  
  „Конференция“

• Михайлов, Цоло, Крушови насаждения, ИК „Еньовче“, София, 2017 г. 120 стр. – стр. 33 – 40
• Боев Николай, Петров Славчо, Кръстев Павел, „Албум за растения и животни“, 1980, Земиздат, София, 68 стр.