Стендал (на френски: Stendhal), псевдоним на Анри Мари Бел (на френски: Marie-Henri Beyle), е френски писател.
Той е известен с прецизния психологически анализ на своите герои.
Анри Мари Бел Stendhal | |
френски писател | |
Портрет на Стендал от 1840 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | Париж, Франция |
Погребан | Париж, Франция |
Религия | атеизъм |
Националност | Франция |
Работил | писател |
Литература | |
Псевдоним | Стендал |
Жанрове | драма, любовен роман |
Направление | реализъм, романтизъм |
Течение | литературен реализъм, Романтизъм |
Известни творби | „Червено и черно“, „Пармският манастир“ |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Уебсайт | |
Анри Мари Бел в Общомедия |
Роден е на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция. Прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.
Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман „Пармският манастир“ е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и „страстна“ държава, отколкото възраждащата се Франция.
Когато се завръща във Франция, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист, заради романтиката, която влага в тях.
Освен това Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография (1824), която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика (книгата е преведена и на български).
Бел използва псевдонима Стендал и така пише няколко от най-добрите си произведения като „Арманс“, „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“. Този псевдоним е вдъхновен от немския град Stendal, родно място на известния по това време историк на изкуството и археолог Йохан Винкелман. Градът също е особено близо до мястото, където Стендал е живял през 1807 -1808 г. и където преживява страстен роман с Вилхелмина де Грисхайм.
Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата „На малцината щастливци“, обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.
В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло.
Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия – монографията „История на живописта в Италия“, пътеписите „Рим, Неапол, Флоренция“ и „Разходки из Рим“, както и на памфлета „Расин и Шекспир“.
Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години.
Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната му книга „Животът на Анри Брюлар“.
This article uses material from the Wikipedia Български article Стендал, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.