Обикновен Морков: вид растение

Обикновен морков

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Сенникоцветни (Apiales) семейство: Сенникови (Apiaceae) триб: Scandiceae род: Морков (Daucus) вид: Обикновен морков (D. carota)

Научно наименование

Daucus carota Linnaeus, 1753

Обикновен морков в Общомедия

[ редактиране ]

Морковът е от род двугодишни, рядко едногодишни или многогодишни тревисти растения от семейство сенникови. Съществуват около 60 вида, главно в Средиземноморието, но също в Америка, Африка, Австралия и др. Културният морков е двугодишно зеленчуково и фуражно растение. Стъблото му е високо до 0,70 m, листата са перести, силно нарязани, цветовете – дребни, събрани в сложен сенник. Плодът е сух с две семена, с плоскояйцевидна форма и с четири реда шипчета. Отглежда се заради кореноплода, който е месест и в зависимост от сорта има закръглена, пресечено-конусовидна, вретеновидна или друга форма с червена, жълто-червена, жълта или бяла окраска. През първата година образува бледожълт до червено-оранжев кореноплод. През втората година образува семена и цветове.

Морковът съдържа средно: 88,8% вода, 1,1% азотисти вещества, 0,2% мазнини, 8,2% захари, скорбяла и други вещества, 1% целулоза, 0,7% пепел и витамини A, C, B₁ и B₂. Използва се за храна, фураж и като лечебно средство. В България се отглежда навсякъде.

По-разпространените сортове са: българският сорт „Победител 4“, френските сортове „Нантски 2“, „Нантски 3“ и „Роаял Шантан“ (Royal Chantene), немският „Марктгертнер“, „Едър каротел“. За ранно производство е подходящ нидерландският сорт „Амстердамски“.