Ани Ерно: френска писателка

Родена е на 1 септември 1940 г. в Лилбон, Нормандия с моминско име Ани Дюшен (на френски: Annie Duchesne). Прекарва детството и младостта си в Ивто в Нормандия. Произходът ѝ е скромен, родителите ѝ са работници, а след това дребни търговци, собственици на кафене-бакалия. Ани Ерно следва в университета в Руан, а след това в университета в Бордо. Тя става сертифициран учител, а след това завършва висше образование по съвременна литература през 1971 г. Работи известно време върху проект за дипломна работа върху Пиер Мариво, който остава недовършен.

В началото на 70-те години Ерно преподава в лицея Бонвил, в колежа Евир в Анеси ле Вьо, след това в Понтоаз, преди да започне работа в Националния център за дистанционно обучение (на френски: Centre national d'enseignement à distance).

Омъжена е за Филип Ерно, с когото има двама сина, Ерик и Давид. Филип я напуска в началото на 80-те години след 17 години съвместен живот.

През 2022 г. получава Нобелова награда за литература за „смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените и колективните ограничения на личната памет“.

• Les Armoires vides, Paris, Gallimard, 1974
• Ce qu'ils disent ou rien, Paris, Gallimard, 1977
• La Femme gelée, Paris, Gallimard, 1981
• La Place, Paris, Gallimard, 1983
  „Мястото“ (в общ том със „С най-хубавия спомен“ на Франсоаз Саган и „Добри момчета“ на Патрик Модиано). София: Народна култура, 1986, 270 с.
• Une Femme, Paris, Gallimard, 1989
• Passion simple, Paris, Gallimard, 1991
  „Обикновена страст“. Превод от френски Нона Стефанова. София: Прозорец, 1994, 56 с.
• Journal du dehors, Paris, Gallimard, 1993
• La Honte, Paris, Gallimard, 1997
• Je ne suis pas sortie de ma nuit, Paris, Gallimard, 1997
• La Vie extérieure: 1993-1999, Paris, Gallimard, 2000
• L'Événement, Paris, Gallimard, 2000
• Se perdre, Paris, Gallimard, 2001
• L'Occupation, Paris, Gallimard, 2002
• L'Usage de la photo, with Marc Marie, Paris, Gallimard, 2005
• Les Années, Paris, Gallimard, 2008
• L'Autre fille, Paris, Nil, 2011
• L'Atelier noir, Paris, éd. des Busclats, 2011
• Écrire la vie, Paris, Gallimard, 2011.
• Retour à Yvetot, éditions du Mauconduit, 2013.
• Regarde les lumières mon amour, Raconter la vie, 2014.
• Mémoire de fille, Gallimard, 2016.
• Hôtel Casanova, Paris: Gallimard, 2020, 96 p.
• Le Jeune Homme, Paris: Gallimard, 2022, 48 p.

 

• 1977: Prix d'Honneur за романа Ce qu'ils disent ou rien
• 1984: Награда „Ренодо“ за La Place
• 2008: Награда „Маргьорит Дюрас“ за Les Années
• 2008: Награда „Франсоа Мориак“ за Les Années
• 2008: Prix de la langue française за цялостно творчество
• 2014: Doctor honoris causa на Университета на Сержи-Понтоаз
• 2016: Награда „Стрега“ за европейска литература за Les Années
• 2017: Награда „Маргьорит Юрсенар“ за цялостно творчество
• 2018: Награда „Хемингуей“ за цялостно творчество
• 2019: Premio Formentor
• 2019: Награда „Грегор фон Рецори“ за Una Donna

• Denis Fernandez-Recatala, Annie Ernaux, éditions du Rocher, 1994
• Claire-Lise Tondeur, Annie Ernaux ou l'exil intérieur, Rodopi, 1996
• Siobhán McIlvanney, Annie Ernaux: The Return to Origins, Liverpool University Press, 2001
• Heike Ina Kuhl, «Du mauvais goût»: Annie Emaux's Bildungsaufstieg als literatur-und gesellschaftskritische Selbstzerstörung, Max Niemeyer, 2001, 301 p.
• Fabrice Thumerel (ред.), Annie Ernaux: une œuvre de l’entre-deux, Paris, Artois Presses Université, 2004
• Lyn Thomas, Annie Ernaux à la première personne, Stock, 2005
• Amaury Nauroy (ред.), Annie Ernaux/ Albert Memmi, revue Tra-jectoires, 2006
• Loraine Day, Writing shame and desire: the work of Annie Ernaux, Peter Lang, 2007
• Francine Dugast-Porte, Annie Ernaux: étude de l'œuvre, Bordas, 2008
• Adrien Scharff, Le Temps et le moi dans l'œuvre d'Annie Ernaux, Le Manuscrit, 2008
• Élise Hugueny-Léger, Annie Ernaux, une poétique de la transgression, Peter Lang, 2009
• Michèle Bacholle-Boskovic, Annie Ernaux. De la perte au corps glorieux, Presses universitaires de Rennes, 2011
• Danielle Bajomée et Juliette Dor (ред.), Annie Ernaux. Se perdre dans l'écriture de soi, Klincksieck, 2011
• Thomas Hunkeler et Marc-Henry Soulet (ред.), Annie Ernaux. Se mettre en gage pour dire le monde, MétisPresses, 2012
• Pierre-Louis Fort et Violaine Houdart-Merot (ред.), Annie Ernaux.un engagement d'écriture, Presses de la Sorbonne Nouvelle, 2015.

• ((en)) Биография на Ани Ерно в официалния ѝ сайт