Въздържание Пост

Свързва се също с духовна концентрация, определени молитви и други начини за побеждаване на телесното начало. Така например, в Православна християнска религия на Бъдни вечер 24 декември (6 януари) се яде постно ястие от варени пшенични зърна, разбъркан със сок от семена, може и сушени плодове (най-често стафиди).

Постът има две части - пост телесен и пост душевен.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна – месо и млечни продукти; само в някои постни дни се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Най-важната част от поста всъщност е духовното пречистване, смирението и покоя на душата. Без тази част въздържанието от определени категории храни е просто диета, начин на хранене, който би довел до телесни промени, но не и до духовни такива.

Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот.

Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:

• всяка сряда – за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
• всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт;
• срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) – за достойно приготвяне за този велик празник;
• на Кръстовден – 14 септември – за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, и
• в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил).

Многодневните пости в Православната църква са четири:

• Велик пост или Света Четиридесетница
• Петров пост – от Първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни)
• Богородичен пост – от 1 август до 14 август
• Рождественски пост или Филипов пост.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово.

Петров пост – до 29 юни – навечерието на празника на св. св. Павел и Петър. Петровият пост е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва.

На 5 януари – строг пост (растителна храна без олио), а ако е събота или неделя – с олио и вино.

Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и петък. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:

1. През Рождественските празници – от 25 декември до 4 януари (11 дни).
2. Неделя на Митаря и фарисея – две седмици преди Великия пост.
3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.
4. Светлата седмица след Великден.
5. Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).

• Рецепти от готварската Уикикнига

• http://www.pravoslavie.bg/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8/%D0%97%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5/
• Постим от любов към Бога Архив на оригинала от 2013-08-14 в Wayback Machine., свещеник Владо Тасков
• За постите в Православието
• Стефанов, П., архим. Постът – изцеление на душата и тялото.