Арабско Море: море

Граници, големина

Според Международната хидрографска организация южната граница на морето преминава по линията от нос Кумари (най-южната точка на полуостров Индостан) през най-южния атол на Малдивските острови и от там до нос Гвардафуй (най-източната точка на Африка), като на запад към територията му не се включва големият Аденски залив, на северозапад – заливите Омански и Персийски, а на изток между Лакадивските острови и бреговете на полуостров Индостан е обособено Лакадивско море. В повечето енциклопедии и географски справочници тези обособени части се приобщават към територията на Арабско море и заедно с тях площта му е 3683 хил. km². На запад чрез протока Баб ел Мандеб се свързва с Червено море.

Географски показатели

Дължина от запад на изток 2800 km, ширина до 1600 km, обем 10 070 km³, средна дълбочина 2734 m, максимална 5803 m, разположена на около 255 km източно от остров Сокотра. Най-големите вливащи се в него реки са: Тигър и Ефрат (Шат ел Араб) в Персийския залив, Инд, Нармада и Тапти в североизточната му част.

Брегове, заливи, острови

Бреговете му са предимно високи и скалисти, а на места низинни и делтови, изрязани с малки заливи. На запад се простира големият Аденски залив, на северозапад – заливите Омански и Персийски, съединени чрез Ормузкия проток, а на северизток – заливите Къч и Камбейски. Островите в Арабско море са малко и са предимно малки, като повечето от тях са разположени в близост до бреговете му. Най-големи са Сокотра на запад и Лакадивските острови на изток.

Релеф на дъното

Релефът на дъното му е почти равнинен, с общ наклон от север на юг. Южната му част е заета от подводната Арабска котловина, в западната част на която се намира максималната дълбочина на Арабско море (5803 m). В западната му част, от югозапад на североизток се простира разломът Оуен, където се издигат подводните хребети Оуен (2213 m) и Мъри (231 m). Дъното му е покрито с биогенна тиня, край бреговете на континента – с теригенни наслаги, а край кораловите острови – с коралов пясък.

Климат

Климатът на Арабски море е мусонен. През зимата преобладават североизточните ветрове, които допринасят за ясното и прохладно време, а през лятото – югозападните ветрове, определящи облачното и влажно време. През пролетта, лятото и есента често явление са опустошителните тайфуни. През зимата температурата на въздуха е 20 – 25 °C, а през лятото 25 – 29 °C. Годишната сума на валежите варира от 23 до 125 mm на запад до 3100 mm на изток с максимум през летните месеци.

Хидроложки показатели

Повърхностните морски течения през зимата са със западно направление, а през лятото – с източно. Температурата на водата на повърхността през зимата е 22 – 27 °C, през лятото 23 – 28 °C, с максимум от 29 °C през месец май. Соленост 35,8 – 36,5‰. Под влияние на дълбоководните води, постъпващи в Арабско море от Червено море и Персийския залив, на дълбочина до 1500 m температурата на водата е над 5 °C, а солеността превишава 35‰. Приливите са неправилни, полуденонощни с височина до 5,1 m.

Фауна

Арабско море има богата и разнообразна фауна: дюгони, летящи риби, риба тон, риба меч, южна селда, рифови риби и др.

Арабско море играе важна транспортна роля, като основен товар е нефтът добиван в Персийския залив и транспортиран по целия свят. Основни пристанища са:

• Индия – Тируванантапурам, Кожикоде, Кочин, Мумбай, Сурат;
• Пакистан – Карачи;
• Иран – Бандар Абас, Абадан;
• Кувейт – Ел Кувейт;
• Саудитска Арабия – Дамам;
• Бахрейн – Манама;
• Катар – Доха;
• Обединени Арабски Емирства – Абу Даби, Дубай;
• Оман – Маскат;
• Йемен – Аден;
• Джибути – Джибути;
• Сомалия – Бербера