Сараево: Столица на Босна и Херцеговина

Населението му е около 400 хиляди души, а през 1991 там са живели 429 672 души. Основан е през 1461, когато територията му е подвластна на Османската империя. В Сараево на 28 юни 1914 г. е убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война. Там се провеждат и зимните олимпийски игри през 1984. Градът е обсаден по време на войните през 90-те години на XX век. През града тече река Миляцка.

Сараево Sarajevo
— град —
Сараево Координати: 43°51′23″ с. ш. 18°24′47″ и. д. / 43.856389° с. ш. 18.413056° и. д. 43.856389, 18.413056
Страна	Босна и Херцеговина
Ентитет	Федерация Босна и Херцеговина
Регион	Сараевски
Площ	141,5 km²
Надм. височина	518 m
Население	275 524 души (2013) 1947 души/km²
Кмет	Бенджамина Карич
Основаване	1462 г.
Пощенски код	71000
Телефонен код	033
Официален сайт	www.sarajevo.ba
Сараево в Общомедия

В началото на XV век на кръстопътя на римските пътища, където са живели хора още от каменната ера, възниква град Сараево. Градът е основан по времето на нашествието на османците на Балканите. Смята се, че основателят на Сараево е Ицхак бей Ицхакович. Той построява първата джамия, мост и няколко други обществени османски сгради.

Интензивното развитие на занаятчийството и търговията бързо превръщат Сараево от малко село в богат и добре развит град. Още през XVI век Сараево е един от най-богатите градове в Румелия. Тук османската власт построява много масивни сгради и други съоръжения, които днес представляват отлични образци на османската архитектура от това време. Именно по това време Гази Хюсрев бей отваря и медресе – училище при джамия, което обаче няма нищо общо с университетските университети.

Още от времето на своето създаване Сараево е космополитен град. В града се заселват изгонените шпаньолски евреи, които построяват своя синагога, изграждат се и православни църкви, а също и католически катедрали. Подобно на малко градове в Европа, Сараево побира в себе си всички четири световни религии, култури и цивилизации. Вековното съжителство на тези различни религии и култури довежда до сътворяването на една нова култура и цивилизация, която е издържала на всички исторически превратности.

С установяването на австро-унгарската власт над Босна и Херцеговина дотогавашният предимно ориенталски град Сараево в края на XIX век влиза в Западна Европа.

Това е време на бързи промени, на навлизането на западноевропейските култура, икономика и обичаи. В Сараево се изграждат модерни фабрики, отварят се училища по западноевропейски образец, градът се обогатява със западноевропейска култура и архитектура, открива се Земалския музей, една от най-големите културни институции на Балканите.

След Първата световна война, която започва именно от Сараево след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, градът е обхванат от стагнация и изостава в развитието си.

След Втората световна война в Сараево се развиват промишлеността, икономиката, културата и много други обществени институции, които превръщат града в най-голям град на Босна и Херцеговина. В този период се основават и Сараевският университет, операта, много от музеите и галериите, научните институти и други. Населението на града достига над 400 хил. жители. Сараево става град домакин на XIV зимни олимпийски игри, които се провеждат с голям успех през 1984 година.

Обществените и политическите промени на Балканите след 1991 година довеждат до кръвопролитна гражданска война, която води до създаване на независима и суверенна държава Босна и Херцеговина, чиято столица е съвременният град Сараево.

Сараево е партньор с:

Град	Страна	Знаме
Тирана	Албания
Тлемсен	Алжир
Баку	Азербейджан
Загреб	Хърватия
Тиендзин	Китай
Фридрихсхафен	Германия
Магдебург	Германия
Волфсбург	Германия
Дейтън	САЩ
Сер Шевалие	Франция
Ковънтри	Великобритания
Ферара	Италия
Неапол	Италия
Прато	Италия
Венеция	Италия
Калгари	Канада
Кувейт	Кувейт
Триполи	Либия
Инсбрук	Австрия
Стокхолм	Швеция
Барселона	Испания
Анкара	Турция
Бурса	Турция
Истанбул	Турция
Будапеща	Унгария

Родени в Сараево

• Любиша Беара (1939 – 2017), офицер
• Джемал Берберович (р. 1981), футболист
• Раде Богданович (р. 1970), футболист
• Горан Брегович (р. 1950), музикант
• Далибор Брозович (1927 – 2009), езиковед
• Ненад Величкович (р. 1962), писател
• Анел Джака (р. 1980), футболист
• Един Джеко (р. 1986), футболист
• Ясна Диклич (р. 1946), актриса
• Дара Драгишич (1921 – 1944), партизанка
• Ясмила Жбанич (р. 1974), режисьорка
• Денис Звиздич (р. 1964), политик
• Бакир Изетбегович (р. 1956), политик
• Миленко Йергович (р. 1966), писател
• Момо Капор (1937 – 2010), писател
• Станко Караман (1889 – 1959), биолог
• Адемир Кенович (р. 1950), режисьор
• Емир Кустурица (р. 1954), режисьор
• Йосип Ости (р. 1945), поет
• Елиезер Папо (1785 – 1828), равин
• Владимир Петкович (р. 1963), футболист
• Владимир Прелог (1906 – 1998), химик
• Александар Ристич (р. 1944), футболист
• Семка Соколович-Берток (1935 – 2008), актриса
• Марио Станич (р. 1972), футболист
• Борис Тадич (р. 1958), сръбски политик
• Бранко Цървенковски (р. 1962), северномакедонски политик
• Неделко Чабринович (1895 – 1916), терорист
• Саша Чаджо (р. 1989), баскетболистка
• Войслав Шешел (р. 1954), сръбски политик
• Михайло Шушкалович (1861 – 1931), политик
• Семир Щилич (р. 1987), футболист
• Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов

Починали в Сараево

• Йевто Дедиер (1880 – 1918), географ
• Алия Изетбегович (1925 – 2003), политик
• Заим Имамович (1920 – 1994), певец
• Сафет Исович (1936 – 2007), певец
• Мухамед Мехмедбашич (1886 – 1943), терорист
• Детко Петров (1936 – 1990), писател
• Цветко Попович (1896 – 1980), терорист
• Исак Самоковлия (1889 – 1955), писател
• Франц Фердинанд (1863 – 1914), ерцхерцог на Австрия
• София Хотек (1868 – 1914), чешка графиня
• Мирослав Хубмайер (1851 – 1910), словенски революционер
• Смилян Франьо Чекада (1902 – 1976), духовник

•  
  Латинският мост, една от забележителностите на града
•  
  Султанската джамия
•  
  Сараевската синагога
•  
  Ландшафтът на Сараево
•  
  Националният театър
•  
  Националният музей
•  
  Президентството на Босна и Херцеговина

• Лист от карта K-34-I. Мащаб: 1 : 200 000. Указать дату выпуска/состояния местности.

• Сараевски атентат
• Зимни олимпийски игри 1984
• Сараевски Ромео и Жулиета

• Rijeko Bosno
• Информация за Баш чаршията