Рилски Манастир Свети Архангели

Параклисът е част от груповия архитектурен, художествен и исторически комплекс Рилския манастир от национално значение, обявен през 1992 година.

„Свети Архангели“
Христос Вседържител в купола, 1835 г.
Местоположение
Вид на храма	православен параклис
Страна	България
Населено място	Рилски манастир
Религия	Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия	ставропигия
Изграждане	1834 г.
Състояние	действащ
„Свети Архангели“ в Общомедия

Параклисът е разположен на третия етаж на западното жилищно крило на манастира, над Дупнишката порта.

„Свети Архангели“ е създаден за пръв път в 1819 година, когато е построено западното жилищно крило на обителта. Архитект е майстор Алекси Рилец. Параклисът вероятно пострадва от пожара в Рилския манастир в 1833 година. На следната 1834 година е възстановен наново заедно с жилищното крило.

Храмът е еднокорабен с притвор, като наосът му има квадратен план и е покрит със сляп купол. В олтара има протезис, апсида и диаконикон, в които има пробити прозорци. На север по цялата дължина на наоса е притворът. Олтарното пространство и наосът са широки 5,12 m и дълги 7,25 m, а притворът е широк 2,74 m и дълъг 7,63 m.

Иконостасът е сглобяван от части с различна датировка. Паната на цокъла, колонките, разделящи царските икони и надиконните пана датират от 1834 – 1835 година. Дверите, апостолският фриз и венчилката на иконостаса са от по-стар иконостас. Иконите също са от различно времи и са дело на различни майстори. Дверите и иконите на Света Богородица с Младенеца и Христос Вседържител, датират от 1786 година и се приписват на самоковския майстор Христо Димитров. Иконите на Архангелския събор, Свети Йоан Предтеча и Свети Георги се приписват на самоковския зограф Димитър Христов и се датират около 1824 година.

В олтара и наоса

Целият наос и цялото олтарно пространство със слепия купол и патронната ниша откъм притвора са изписани в 1835 година от видния бански зограф Димитър Молеров. Ктитор на стенописите е поклонникът Михаил от Тетевен, който е изрисуван на ктиторски портрет заедно със съпругата си Мария. Ктиторският надпис от 1835 година е разположен над северния вход вътре в наоса и гласи:

 

Никола Мавродинов приписва стенописите в наоса и олтара на Христо Димитров. По-късно Асен Василиев оспорва тази атрибуция и ги приписва на Димитър Молеров, което е прието от всички по-късни изследователи.

• Стенописи от наоса, 1835 г.
•  
  Ангели
•  
  Апостолски събор
•  
  Архангел Михаил побеждава Сатаната
•  
  Стълбата на Яков
•  
  Ангел Господен се явява на Гедеон
•  
  Евангелист Лука в купола на наоса
•  
  Евангелист Марк в купола на наоса
•  
  Серафими в купола

• Стенописи от олтара, 1835 г.
•  
  Изображения в олтарната апсида
•  
  Изображения на южната олтарна стена
•  
  Бог Саваот в свода на олтара
•  
  Свети Николай
•  
  Свети Теофилакт

В притвора

 

Стените на притвора без тавана са изписани в 1845 година от Димитър Христов. Тук ктитор на стенописите пак е Михаил, замонашен под името Матей и е изобразен синът му Йоан Хаджиматейович. Ктиторският надпис от 1845 година е разположен от вътрешната страна на входа в преддверието и гласи:

Според Мавродинов стенописите в притвора са на Димитър Христов и сина му Станислав Доспевски (Зафир Зогаф). Мара Цончева изказва мнение, че са на Захари Зограф, което по-късно е отхвърлено. Според Васил Захариев Станислав е автор на ктиторския портрет. Атанас Божков също смята, че стенописите са на Димитър и Станислав, а ктиторският портрет е от Станислав. Няколко други автори също смятат, че стенописите са дело на Димитър и Станислав. Според Румяна Радкова, Доротея Соколова и Любен Прашков стенописите са само на Димитър Зограф, а според Ана Рошковска – само на Станислав.

Зафир Зограф със сигурност е участвал в изписването на притвора, защото в архиваму е запазена подготвителна рисунка на ктиторския портрет, но водещата работа е принадлежана на баща му Димитър – има запазено сведение в епитропския тефтер на монаха Серафим от 1846 година, че на Димитър Зограф е платено „за златото“ в „Свети Архангели“.

•  
  Архангел Михаил
•  
  Свети Онуфрий Габровски и Свети Димитър Басарбовски
•  
  Свети Георги и Свети Артемий
•  
  Света Анастасия Търновска и Света Параскева Търновска
•  
  Цар Давид Български и Теодосий Търновски
•  
  Георги Софийски и Лазар Дебелдялски
•  
  Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски
•  
  Марко и Игнатий от Ески Заара
•  
  Ктиторът Йоан Хаджиматеович