Тригонометрия

Тригономèтрията (на старогръцки: τρίγωνον и μέτρον, „триъгълник“ и „мярка“) е дял на математиката, изучаващ отношенията на ъглите и страните в триъгълника.

За тази цел тригонометрията използва тригонометричните функции синус, косинус и тангенс и техните производни, които описват тези отношения и намират широко приложение в много други области на математиката, науката и техниката. Тригонометрията възниква през III век пр.н.е. като клон на геометрията, като първоначално намира приложение главно в астрономията.

Тригонометрия
Тригонометрична таблица в енциклопедичен речник от 1728 година

Тригонометрията обикновено се преподава в основните и средните училища. Тя намира приложение както в чистата, така и в приложната математика, като е от съществена важност за много области на науката и техниката. Една от нейните подобласти, сферичната тригонометрия, играе важна роля в астрономията и навигацията. Други области, свързани с тригонометрията са хиперболичната и елиптичната геометрия.

История

Тригонометрия 
Хипарх (II век пр.н.е.), авторът на най-старата известна тригонометрична таблица, наричан „бащата на тригонометрията“

Египетските и вавилонските математици не измерват пряко ъглите, но изследват съотношенията между страните на подобни триъгълници и откриват някои техни свойства.

Едва през Елинистическата епоха (IV – I век пр.н.е.) тригонометрията се превръща в систематична наука. Математици от този период, като Евклид и Архимед, изследват свойствата на ъглова хорда и доказват теореми, еквивалентни на съвременните тригонометрични зависимости, макар че ги разглеждат в геометричен, а не в алгебричен контекст. Хипарх от Никея, работил в средата на II век пр.н.е., е автор на най-старите известни тригонометрични таблици в книгата си „Хорди в окръжност“, разширени от Клавдий Птолемей в неговия „Алмагест“. В Индия тригонометрични зависимости са описани в Суря Сидханта и работите на астронома Арябхата от V век.

Гръцките и индийски изследвания в областта на тригонометрията стават основа за работата на ислямските учени в тази област. През X век ислямските математици използват и всички основни тригонометрични функции, разполагат с таблици с техните стойности и ги прилагат към задачи от сферичната геометрия. Приблизително по това време тригонометрията е разработена по независим път и в Китай, макар че там тя не се превръща в значима област на изследване.

Тригонометричните методи достигат до Западна Европа през XII век чрез латински преводи на трудове на ислямски астрономи, като Мохамед ал-Батани и Насир ад-Дин ат-Туси. Една от най-ранните западни работи в областта на тригонометрията е „Пет книги за триъгълниците от всички видове“ („De triangulis omnimodis libri quinque“) на германеца Йохан Региомонтан, писана през 1462 – 1464 година. Въпреки това през XVI век тригонометрията продължава да бъде слабо позната в Европа и Николай Коперник отделя две глави от своя основен труд „За въртенето на небесните сфери“, за да обясни нейните основни положения. През 1595 година понятието „тригонометрия“ е използвано за пръв път от германеца Вартоломей Питиск в неговия труд „Тригонометрия: кратък и ясен трактат за решаването на триъгълници“ („Trigonometria: sive de solutione triangulorum tractatus brevis et perspicuus“).

През този период тригонометрията се превръща в основен клон на математиката, поради нуждите на корабоплаването и необходимостта от точни карти на обширни области. Фризиецът Гема Фризий за пръв път описва основаващия се на тригонометрията метод на триангулацията, използван до наши дни в геодезията. Трудовете на шотландците Джеймс Грегъри и Колин Маклорин стават основа за по-късното развитие на теорията на тригонометричните редове, а англичанинът Брук Тейлър извежда общите редове на Тейлър.

Съвременния облик на тригонометрията дава германецът Леонард Ойлер през 1748 година, като прилага към нея методите на математическия анализ. Той прави значителни преобразувания в науката, като въвежда познатите днес означения sinx, cosx, tgx, въвежда традицията ъглите да се означават с главни букви, а срещулежащите им страни – със съответните малки букви. Първи прави представянето на тригонометричните криви като функции на ъгъла, като използва единичната окръжност. В книгата си „Увод в анализа на безкрайните“ Ойлер внася яснота по въпроса за знаците на тригонометричните функции в различните квадранти и дава събирателните формули.

Основни тригонометрични зависимости в правоъгълния триъгълник

Тригонометрия 
Основни зависимости в правоъгълния триъгълник:
sin α = a / c ;
tg α = a / b ;
sec α = c / b ;
cos α = b / c ;
cotg α = b / a ;
cosec α = c / a .

Тригонометрията на правоъгълния триъгълник е много проста. Тъй като сумата от ъглите на един триъгълник е 180°, правият ъгъл на един такъв триъгълник е най-големият вътрешен ъгъл. Срещу него лежи най-дългата страна, наречена хипотенуза. Двете по-къси страни на триъгълника се наричат катети. Като се вземе за база един от двата остри ъгли, катетът срещу него се нарича срещулежащ (срещуположен) катет, а съседният катет – прилежащ катет.

От съотношенията на страните в триъгълника се получават следните тригонометрични функции:

  • Синус е отношението на срещулежащия катет към хипотенузата.
  • Косинус е отношението на прилежащия катет към хипотенузата.
  • Тангенс е отношението на срещулежащия катет към прилежащия катет.
  • Котангенс е отношението на прилежащия катет към срещулежащия катет.
  • Секанс е отношението на хипотенузата към прилежащия катет.
  • Косеканс е отношението на хипотенузата към срещулежащия катет.

Тригонометрия  Тригонометрия  Тригонометрия  Тригонометрия  Тригонометрия  Тригонометрия 

Тези дефиниции имат смисъл, тъй като различните правоъгълни триъгълници с еднакви ъгли са подобни и съответно при тях съотношенията между страните са еднакви. Така например, при едни и същи стойности на тригонометричните функции един триъгълник може да има двойно по-дълги страни от друг, т.е. тези стойности зависят само от съответните ъгли. Затова е правилно да се говори за функции на ъглите.

Връзки между тригонометричните функции

Шестте тригонометрични функции (синус, косинус, тангенс, котангенс, секанс, косеканс) са свързани в определени зависимости помежду си. Връзките между тригонометричните функции следват от определенията за тях и се изразяват с формулите:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Тъждество на Питагор

Тъждество е уравнение, което е вярно за всяка стойност на променливата. Преобразуваната с тригонометрични функции Питагорова теорема може да се запише във вида:

    Тригонометрия ,

откъдето

    Тригонометрия  и Тригонометрия .

Двете уравнения по-долу са следствие от горното:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия .
Обобщение на връзките между тригонометричните функции
Функция Описание Връзка
в градуси в радиани
Синус срещулежащхипотенуза Тригонометрия  Тригонометрия 
Косинус прилежащхипотенуза Тригонометрия  Тригонометрия 
Тангенс срещулежащприлежащ Тригонометрия  Тригонометрия 
Котангенс прилежащсрещулежащ Тригонометрия  Тригонометрия 
Секанс хипотенузаприлежащ Тригонометрия  Тригонометрия 
Косеканс хипотенузасрещулежащ Тригонометрия  Тригонометрия 

Зависимости в единична окръжност

Тригонометрия 
Всички тригонометрични функции от ъгъл φ могат да се дефинират чрез радиус-вектора и единичната окръжност или чрез отношения в правоъгълен триъгълник

За много цели са интересни тригонометричните стойности на ъгли по-големи от 90°. Единична окръжност се нарича окръжност с радиус, равен на единица, и център в началото на равнината на комплексните числа. На всеки ъгъл съответства една определена точка от единичната окръжност. Х-координатата на тази точка е стойността на косинуса на дадения ъгъл и Y-координатата е стойността на синуса.

Дадените по-горе дефиниции за стойностите на синуса и косинуса могат да се разширят без проблеми за стойности на ъгли над 90°. Вижда се, че за стойности между 90° и 270°, X-координатата, а също и косинусът, са отрицателни, съответно за ъгъл между 180° и 360°, Y-координатата и с това и синусът са отрицателни. Тези дефиниции могат да се прилагат и за ъгли, които са по-големи от 360°, както и за отрицателни ъгли.

Зависимости в обикновен триъгълник

В обикновения триъгълник има формули, които позволяват да се определят неизвестните страни и ъглите в него. Използват се синусова теорема и косинусова теорема. Използването на синусовата теорема е полезно, когато са известни две страни и един от срещуположните ъгли или една страна и прилежащите ѝ ъгли.

    Тригонометрия 

И косинусовите теореми позволяват от три известни страни да се пресметнат ъглите, или от две страни и един ъгъл между тях да се пресметне срещуположната страна.

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Примери за пресмятане в триъгълника

При известни три страни

Тригонометрия 
Зададени три страни

Дадени са три страни Тригонометрия . Условие за решимост на задачата е изпълнение на неравенството на триъгълника, а именно дължината на всяка страна трябва да бъде по-малка от сбора на дължините на другите две страни на триъгълника:

    Тригонометрия 

За да се намерят ъглите на Тригонометрия , трябва да се използва косинусовата теорема:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Третият ъгъл се намира веднага по правилото за сумата на трите ъгъла да е равна на 180°:

    Тригонометрия .
Тригонометрия 
Дадени са две страни и ъгъл между тях

Две страни и ъгъл между тях

Известни са дължините на страните Тригонометрия  и ъгъла Тригонометрия  между тях. Този вариант на задачата има едно решение. За определяне на дължината на страната Тригонометрия  се използва отново косинусовата теорема:

    Тригонометрия 

След това задачата се свежда до предишния случай. По-нататък се използва косинусовата теорема за изчисляването на втория ъгъл:

    Тригонометрия 

Третият ъгъл се намира от теоремата за сбора на ъглите на триъгълника: Тригонометрия .

Тригонометрия 
Дадени са две страни и един от срещуположните ъгли

Две страни и ъгъл срещу една от тях

В този случай могат да съществуват две решения, едно решение или никакво решение. Известни са две страни Тригонометрия  и ъгъл Тригонометрия . Уравнението за ъгъла Тригонометрия  се намира от синусовата теорема:

    Тригонометрия 

За по-кратко ще означим Тригонометрия  (дясна част на уравнението). При решението на уравнението са възможни 4 случая.

Тригонометрия 
Две възможни решения
  1. Задачата няма решение (страната Тригонометрия  „не достига“ до линията BC) в два случая: ако Тригонометрия  или ако ъгъла Тригонометрия  и при това Тригонометрия 
  2. Ако Тригонометрия , Съществува едно-единствено решение, при това триъгълника е правоъгълен, Тригонометрия 
  3. Ако Тригонометрия , възможни са 2 варианта.
    1. Ако Тригонометрия , то ъгъла Тригонометрия  има две възможни решения: острия ъгъл Тригонометрия  и тъп ъгъл Тригонометрия . На скицата вдясно на първото значение съответства точка Тригонометрия , страна Тригонометрия  и ъгъл Тригонометрия , а на второто значение – точка Тригонометрия , страна Тригонометрия  и ъгъл Тригонометрия .
    2. Ако Тригонометрия , то Тригонометрия  (както е известно, на голямата страна на триъгълника съответства по-големият противоположен ъгъл). Тъй като в триъгълника не може да има два тъпи ъгъла, за Тригонометрия  е изключен тъпия ъгъл, и решението Тригонометрия  е единствено.

Третия ъгъл се определя по формулата Тригонометрия . Третата страна може да се намери по синусовата теорема:

    Тригонометрия 
Тригонометрия 
Дадени са една страна и принадлежащите ѝ ъгли

Страна и два ъгъла

Дадена е страна Тригонометрия  и два ъгъла. Тази задача има едно решение, ако сумата от двата ъгъла е по-малка от Тригонометрия . В противен случай задачата няма решение.

Отначало се определя третия ъгъл. Например, ако са дадени ъглите Тригонометрия , то Тригонометрия . По нататък двете неизвестни страни се намират чрез синусовата теорема:

    Тригонометрия 

Формули за тригонометрични преобразувания

Формулите в тригонометрията са свързани с тригонометрични функции на кратни ъгли и части от ъгъла, суми, разлики, произведения и степени на тригонометричните функции и техните ъгли за всички стойности на ъглите Тригонометрия , Тригонометрия  и Тригонометрия . Използват се за преобразуване и изчисление на тригонометрични изрази.

Кратни ъгли

Формули за двоен ъгъл:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Формули за троен ъгъл:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Други формули за кратни ъгли:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия  следва от формулата за допълнение и формулата на Гаус за гама-функцията.

От формулата на Моавър може да се получи следният общ израз за кратни ъгли:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

където Тригонометрия  е цялата част на числото Тригонометрия , Тригонометрия  — биномен коефициент.

Формули за половин ъгъл:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Произведения

Формули за произведения на функции на два ъгъла:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Подобни формули за произведенията на синусите и косинусите на три ъгъла:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Формули за произведенията на тангенси и котангенси на три ъгъла могат да бъдат получени чрез разделяне на дясната и лявата страна на съответните равенства, представени по-горе.

Степени

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Тригонометрични функции от сума и разлика на ъгли

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Аналогични са формулите за сума от три ъгъла:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Суми и разлики от тригонометрични функции

Тригонометрия 
Илюстрация на равенството Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Съществува представянето:

    Тригонометрия 

където ъгълът Тригонометрия  се намира от съотношенията

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Заместване с тангенс от половин ъгъл

Всички тригонометрични функции може да се изразят чрез тангенс от половината ъгъл:

    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 
    Тригонометрия 

Формула на Ойлер

Формулата на Ойлер Тригонометрия  извежда следните тъждества за sin, cos и tan, изразени с експонентата Тригонометрия  и имагинерната единица Тригонометрия :

    Тригонометрия 

Сферична тригонометрия

Важна отделна част от тригонометрията, използвана в астрономията, навигацията, геодезията и други отрасли е сферичната тригонометрия, която се занимава със свойствата на ъглите между големите кръгове на сферата и дъги на тези големи кръгове. Геометрията на сферата се различава съществено от плоската геометрия (Евклидова геометрия). Тъй като сумата от ъглите в сферичния триъгълник е различен от 180°, триъгълникът може да има и три прави ъгъла. В сферичната тригонометрия дължината на страните на триъгълника (дъги от големи кръгове на сферата) се изразяват посредством централни ъгли, съответстващи на тези дъги. Затова например, теорема за сферичните синуси се изразява във вида

    Тригонометрия 

и съществуват две двойствени теореми за сферичните косинуси.

Области на приложение

Тригонометрия 
Роботизираната ръка Canadarm2 на международната космическа станция се контролира чрез ъглите на нейните свръзки. Пресмятането на крайната позиция на космонавта в края на ръката изисква непрекъснато пресмятане на тригонометричните функции на тези ъгли.
Тригонометрия 
За намиране на разстоянието от брега до кораба се използва методът на триангулацията. Наблюдателите в α и β измерват разстоянието между тях и ъглите между брега и кораба. За изчисляване на разстоянието d се използва дължината l и ъглите α и β.
Тригонометрия 
Секстант – навигационен измерителен инструмент, използван за измерване на височината на небесни тела с цел да се определят географските координати на местността, в която се прави измерването.

Тригонометрията играе важна роля в различни области на живота:

В геодезията се използва триангулацията, когато от две известни точки се прави измерване към други позиции (измерване на ъгли) и от там се определя тригонометрично положението на новите точки. В астрономията по този начин се определят разстоянията до планетите, луната и по-близко разположените звезди. По същият начин се извършва навигацията на самолети и кораби.

Във физиката синусните и косинусните функции служат за това да се описват математически колебанията и вълните (например при звукови вълни или при електромагнитни вълни). По същият начин се описват и електрическият ток и напрежението чрез синусоидални функции.

Освен тези приложения, трябва да се отбележат и множеството области в които се използва тригонометрията, като архитектура, машиностроене, топография, геодезия, картография, много раздели на физиката, теория на музиката, акустика, оптика, финансов анализ, електроника, теория на вероятностите, статистика, биология, медицина, химия, теория на числата (криптография), сеизмология, метеорология, океанография, икономика, фармакология, кристалография, зрително възприятие и т.н.

Това, че тези области използват тригонометрията, не означава, че нейното непознаване ще пречи някои от тях да се изучават. Един музикант може да не познава добре математиката, но сигурно знае, че Питагор е първият учен, разработвал математически теорията на музиката.

Вижте също

Бележки

    Цитирани източници

Tags:

Тригонометрия ИсторияТригонометрия Основни тригонометрични зависимости в правоъгълния триъгълникТригонометрия Връзки между тригонометричните функцииТригонометрия Зависимости в единична окръжностТригонометрия Зависимости в обикновен триъгълникТригонометрия Формули за тригонометрични преобразуванияТригонометрия Сферична тригонометрияТригонометрия Области на приложениеТригонометрия Вижте същоТригонометрия БележкиТригонометрияАстрономияГеометрияИзмерванеКосинусМатематикаСинус (математика)Старогръцки езикТангенсТригонометрична функцияТриъгълникЪгъл

🔥 Trending searches on Wiki Български:

ЦиганиДържавно устройство на БългарияДимчо ДебеляновНачална страницаРилски манастирБългарски езикФентанилЛудвиг ван БетховенОфициални празници в БългарияШколоКръвообращениеКонтинентБанскоКубратРуско-турска война (1877 – 1878)РодопиИмена на числатаИслямПърва българска държаваДеветашка пещераДобричЕгипетБолонкаКостенуркиЦветелина ЯневаШенгенско пространствоГодечУрсула фон дер ЛайенГранични контролно-пропускателни пунктове на БългарияАдолф ХитлерМарицаЗмиеносец (зодия)Телефонен кодАнглийски езикМедСтрума (магистрала)Букви и звукове в българския езикШвецияИзгонване на търговците от храмаМинистър-председател на БългарияВлагалищеЕмпатияОдринМасонствоНомер (знак)Бритни СпиърсЮжна КореяНова телевизияГоце ДелчевЧервена книга на Република БългарияНорвегияПаисий ХилендарскиРила (национален парк)ИстанбулЗодиакСтрастната седмицаАтентат в църквата „Света Неделя“Колин ФарелСделка или неБеларусБукурещНационална агенция за приходитеНиколай ДенковЮгоизточен район за планиранеВеликденско яйцеСтанка ЗлатеваБългарска армияСливенМладен МихалевГугъл преводачКарловоКозунакМатю ПериДон КихотАприлско въстаниеТърговищеЕргенътНилНикола Тесла🡆 More