Тел Авив

Тел Авив на иврит: תֵּל־אָבִיב на арабски: تل أبيب-يافا
— град —
Тел Авив Координати: 32°04′48″ с. ш. 34°46′48″ и. д. / 32.08° с. ш. 34.78° и. д. 32.08, 34.78
Страна	Израел
Окръг	Телавивски
Площ	176 km²
Надм. височина	5 m
Население	405 400 души (2010) 2303 души/km²
Основаване	11 април 1909
Пощенски код	61999
Телефонен код	+972 3
Официален сайт	www.tel-aviv.gov.il
Тел Авив в Общомедия

Сравнително млад град – едва на 100 години, с характерна за Южна Европа архитектура, той е обявен през 2003 година от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Тел Авив включва и Яфо, един от най-старите градове в Близкия изток, намиращ се на възвишение, предлагащо неоценима гледка към брега на Тел Авив с неговите плажове. Градът е седалище на израелската филхармония, на много музеи и разполага с университет (намиращ се в северната част на града).

Почти цялата световна общност разглежда Тел Авив за столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират в този град, вместо в Йерусалим. Изключение правят само САЩ, Коста Рика и Салвадор, чиито посолства са в Ерусалим.

Яфо

Яфо, сега част от Тел Авив, е важен за региона пристанищен град в продължение на хилядолетие. Археологически находки сочат за наличието на човешка дейност в региона, датираща от около 7500 г. пр.н.е. Естественото му пристанище се използва от Бронзовата епоха. По време на обособяването на Тел Авив като отделен град по време на османското управление на региона, Яфо вече е бил управляван от ханаанци, египтяни, филистимци, израелци, асирийци, вавилонци, персийци, финикийци, птоломейци, селевкиди, хасмонеи, римляни, византийци, ранните ислямски халифати, кръстоносци, аюбиди и мамелюци, преди да падне под османска власт през 1515 година Градът се споменава в древен египетски документ, както и в еврейската библия и за властта над него са водени множество битки.

Късен XIX век

По време на първата Алия през 80-те години на XIX век, когато множество еврейски имигранти пристигат в региона, нови поселища са открити извън Яфо на сегашната територия на Тел Авив. Първата е Неве Цедек, основана от евреи мизрахи заради пренаселване в Яфо, и построена на земя, притежавана от Ахарон Челуш. Други местности са Неве Шалом (1890), Яфо Ноф (1896), Охел Моше (1904) и др. Когато Тел Авив получава градски статут през 20-те години на XX век, тези поселища се присъединяват към новосформираната община, отделяйки се от Яфо.

1904 – 1917 г.

Втората Алия довежда до втора експанзия. През 1906 година група евреи, сред тях жители на Яфо, се събират заедно и сформират общество на Ахузат Баит (букв. „чифлик“). Една от целите им е да оформят „Еврейски градски център в здрава обстановка, планирана според модерните естетически стандарти и хигиена“.

На 11 април 1909 година 66 еврейски семейства се събират върху пуста пясъчна дюна, за да парцелират земята чрез лотария, използвайки мидени черупки. Събитието се смята за официалната дата на основаването на Тел Авив.

Израелска държава

По време на обявяването на израелската независимост на 14 май 1948 година населението на Тел Авив е над 200 000 души. Градът служи като правителствен център на израелската държава, докато властите не се преместват в Йерусалим през декември 1949 година. Заради международния спор за статута на Йерусалим, повечето от посолствата остават във или в близост до Тел Авив.

Населението на града е 1 284 400 души (2010), с предградията – 3 850 800 души, от които 96,1% са евреи, а 3,9% – араби.

В Тел Авив се намира международното летище „Бен Гурион“.

Родени в Тел Авив

• Бенямин Нетаняху (р. 1949), политик
• Дан Халуц (р. 1948), офицер

Починали в Тел Авив

• Моше Даян (1915 – 1981), политик
• Рафаел Камхи (1870 – 1970), български революционер
• Ицхак Рабин (1922 – 1995), политик, жертва на политически атентат

Други личности, свързани с Тел Авив

• Шмуел Йосеф Агнон (1888 – 1970), писател, живее в града през 1908 – 1913

•  
  Тел Авив
•  
  Нощен изглед
•  
  Тел Авив
•  
  Пристанището на Тел Авив
•  
  Плаж в Тел Авив

Тел Авив е побратимен с 25 града и има партньорство с Лос Анджелис, Калифорния, САЩ:

• Официален уебсайт Архив на оригинала от 2007-04-22 в Wayback Machine.