Таксила

Разположен е на около 20 km северозападно от столицата Исламабад.

Таксила
Древната ступа Дхармараджика в Таксила
Местоположение
Таксила Местоположение в Пакистан Координати: 33°44′44.99″ с. ш. 72°47′14.99″ и. д. / 33.745833° с. ш. 72.7875° и. д. 33.745833, 72.7875
Страна	Пакистан
Провинция	Пенджаб
Построен	ок. 1000 г. пр.н.е.
Изоставен	5 век
Световно наследство на ЮНЕСКО
Име	Taxila
Регион	Азиатско-тихоокеански регион
Тип	културно
Критерий	iii, vi
Вписване	1980
ID	139
Таксила в Общомедия

Градът е с голямо значение в Древна Индия, намирайки се на ключов кръстопът между Индийския субконтинент и Централна Азия. Таксила се оформя като град около 1000 г. пр.н.е. Поради стратегическото си местоположение, Таксила е управляван от различни държави през вековете. Когато главните древни търговски пътища в региона загубват значението си, градът изпада в упадък, докато накрая е разрушен от номадски племена през 5 век. Развалините на града са преоткрити от сър Александър Кънингам през 19 век.

През 1980 г. Таксила е обявен за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. През 2006 г. е обявен за най-посещаваната туристическа дестинация в Пакистан от вестник Гардиън. Привлича около 1 милион туристи ежегодно.

Според някои сведения, университетът в Таксила е един от първите в света, докато други не го считат за университет в съвременния смисъл на думата.

Доклад от 2010 г. споменава Таксила като един от 12 археологически обекти в света, които са на ръба на непоправими щети, основните причини за които са лошото управление, иманярството и въоръжените конфликти. Все пак, след това са положени множество усилия за опазването му, което довежда до обявяването му за „добре опазен“ обект.

Ранно поселение

Районът около Таксила е заселен още от неолитни времена, като из него са открити останки, датиращи от 3360 г. пр.н.е. Развалини, датиращи от ранната Харапска цивилизация около 2900 г. пр.н.е., също са открити в района на Таксила, макар областта да е изоставена след рухването на тази цивилизация.

Първото голямо поселение на територията на днешен Таксила е основано около 1000 г. пр.н.е. Към 900 г. пр.н.е. градът вече участва активно в местната търговия, което е засвидетелствано от керамичните парчета, разкриващи търговски връзки с Пушкалавати.

Ахеменидски период

Археологическите разкопки разкриват, че градът се е разраснал значително при управлението на персийското Ахеменидско царство през 6 век пр.н.е. През 516 г. пр.н.е. Дарий I предприема кампания, целяща покоряването на Централна Азия, преди да поеме към днешен Афганистан и северните части на Пакистан. Той прекарва зимата на 516/515 г. пр.н.е. в региона Гандхара близо до Таксила и се подготвя да завладее долината на Инд, което осъществява през 515 г. пр.н.е. След това се оттегля и оставя областта под ахеменидски сюзерен с Ксеркс I за владетел. Тя се задържа под ахаменидско господство в продължение на повече от век.

Таксила се управлява и като част от Гандхарското царство след ахеменидския период, но градът понякога сформира свой собствен независим окръг или град държава.

Елински период

Когато нахлува в долината на Инд, Александър Македонски завладява и Таксила през 326 г. пр.н.е. без битка, тъй като градът е предаден от владетеля му, Омфис. Гръцките историци, придружаващи Александър, опиства Таксила като заможен, проспериращ и добре управляван град. Ариан пише, че Александър е бил приветстван от гражданите и провежда състезание по гимнастика и конна езда в него.

Маурийски период

Към 317 г. пр.н.е. гръцките сатрапи, останали след Александър, са изтласкани и Таксила попада под контрола на Чандрагупта, който превръща Таксила в регионална столица. Има сведения, че съветникът му, Чанакя, е преподавал във висшето училище в града. По време на управлението на Ашока, градът е превърнат във важен център на будисткото учение, макар в него да се организира и малък бунт по това време.

Таксила се намира на стратегическо място на пътя между маурийската столица Паталипутра и Пешавар и нататък към Централна Азия през Кашмир и Бактрия.

Индо-гръцки период

 

През 2 век пр.н.е. Таксила е анексиран от Индо-гръцкото царство. През този период градът вероятно е управляван от няколко династии. При затишията на гръцката власт градът се справя сам, независимо контролирайки няколко местни търговски гилдии, които също секат по-голямата част от автономната му валута. Към 1 век пр.н.е. индо-скитският владетел Азилис разполага с три монетни двора, единият от които се намира в Таксила.

Последният гръцки владетел на Таксила е свален чрез преврат от индо-скитския цар Мауес около 90 г. пр.н.е. Гондофар, основател на Индо-партското царство, завладява Таксила около 20 г. пр.н.е. и го обявява за своя столица.

Кушански период

Около 50 г. гръцкият неопитагорийски философ Аполоний Тиански посещава Таксила, описвайки го като укрепен град, построен по симетричен план и сходен по размер на Ниневия. Съвременните археологически находки подкрепят твърденията му. Надписите от 76 г. сочат, че градът вече е попаднал под кушанска власт по това време, след като Куджула Кадфиз го превзема от партите.

Гуптски период

Към средата на 4 век империята Гупта подчинява териториите в източната част на Гандхара, установявайки база в Таксила. Градът става известен с търговските си пътища за коприна, сандалово дърво, коне, памук, сребърни изделия, перли и подправки. Именно по това време той започва да бъде широко отразяван в класическата индийска литература – както като културен център, така и като милитаризиран пограничен град.

Университетът на града все още съществува, когато е посетен от китайския поклонник Фасян около 400 г.

Упадък

Кидаритите, които са васали на ефталитите, нападат Таксила около 450 г. Макар да са отблъснати от гуптския император Скандагупта, градът така и не се възстановява напълно, вероятно поради наличието на силни номадски племена в района, намалялата търговия и тройната война между перси, кидарити и хуни в западната част на Гандахара.

Белите хуни помитат Гандхара и Пенджаб около 470 г., причинявайки мащабно опустошение и унищожение на известните будистки манастири и ступи на Таксила. Градът не успява да се възстанови след този тежък удар. От 500 до 540 г. градът се намира под контрола на Хунската държава и постепенно вехне.

Сюен Дзан посещава Индия в периода 629 – 645 г. Той описва Таксила като безлюден и полу-разрушен през 630 г. Повечето му храмове все още тънат в руини и са останали само няколко монаси. Той също споменава, че държавата е станала зависима от Кашмир, а местните военачалници воюват един срещу друг в борба за власт. Към 9 век градът става владение на кабулските шахове, а след това попада под контрола на Махмуд Газневи.

Литература

• Mookerji, Radha Kumud. Ancient Indian education: Brahmanical and Buddhist. 2nd. Delhi, Motilal Banarsidass, 1989. ISBN 978-81-208-0423-4.
• Mookerji, Radha Kumud. Chandragupta Maurya and his times. 4th. Delhi, Motilal Banarsidass, 1988. ISBN 978-81-208-0405-0.
• Kulke, Hermann, Rothermund, Dietmar. A History of India. 4th. New York, Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32919-4.
• Allchin, Bridget, Allchin, Raymond. The rise of civilization in India and Pakistan. Cambridge [u.a.], Cambridge University Press, 1988. ISBN 978-0521285506.
• Lahiri, Nayanjot. Ashoka in Ancient India. Harvard University Press, 2015. ISBN 9780674915251. Посетен на 16 May 2017.
• Scharfe, Hartmut. Education in ancient India. Leiden [u.a.], Brill, 2002. ISBN 9789004125568.
• Thapar, Romila. Aśoka and the decline of the Mauryas. Rev. Delhi, Oxford University Press, 1997. ISBN 978-0-19-563932-2.
• Medlycott, A.E. India and the Apostle Thomas. London, David Nutt, 1905.
• Altekar, Anant Sadashiv. Education in Ancient India. 6th. Nand Kishore, 1965.
• Needham, Joseph. Within the four seas : the dialogue of East and West. London and New York, Routledge, 2005. ISBN 978-0-415-36166-8.
• Apte, DG. Universities in ancient India. Baroda, Faculty of Education and Psychology, Maharaja Sayajirao University, c. 1950.
• Prakash, Buddha. Political And Social Movements in Ancient Punjab. Motilal Banarsidass, 1964. ISBN 9788120824584.
• Kosambi, Damodar Dharmanand. An Introduction to the Study of Indian History. Revised Second. Bombay, Popular Prakashan, 1975. с. 126.
• Marshall, John. A guide to Taxila. Fourth. 2013. ISBN 9781107615441.
• Marshall, John. Taxila: Structural remains – Volume 1. University Press, 1951.
• Trautmann, Thomas R. Kauṭilya and the Arthaśāstra: a statistical investigation of the authorship and evolution of the text. Brill, 1971.
• Singh, Upinder. A history of ancient and early medieval India : from the Stone Age to the 12th century. New Delhi, Pearson Education, 2008. ISBN 9788131711200.
• Cunningham, Alexander. The Ancient Geography of India: The Buddhist Period, Including the Campaigns of Alexander, and the Travels of Hwen-Thsang. Cambridge, NY, Cambridge University Pres, 1871. ISBN 9781108056458.
• Davis, Richard H. The „Bhagavad Gita“: A Biography. Princeton University Press, 2014. ISBN 9781400851973.
• Malalasekera, G. P. Dictionary of Pali Proper Names. Asian Educational Services, 1937. ISBN 9788120618237.
• Appleton, Naomi. Jataka Stories in Theravada Buddhism: Narrating the Bodhisatta Path. Routledge, 2016. ISBN 9781317111252.
• Allchin, F. Raymond. The Urban Position of Taxila and Its Place in Northwest India-Pakistan // Studies in the History of Art 31. 1993. с. 69 – 81.