Норвежко Море: море

На юг границата му с Атлантическия океан се прокарва по линията от крайната западна точка на Скандинавския полуостров през Шетлъндските и Фарьорските острови до крайната източна точка на остров Исландия. На запад и северозапад границата му с Гренландско море преминава от крайната източна точка на остров Исландия, през остров Ян Майен до крайната южна точка на архипелага Шпицберген. На североизток границата му с Баренцово море започва от крайната южна точка на Шпицберген през Мечия остров до нос Нордкап (крайната северна точка на Скандинавския полуостров.

Норвежко море
Страни с излаз	Норвегия  Исландия
Дължина	над 1800 km
Ширина	до 1250 km
Ср. дълбочина	2000 m
Макс. дълбочина	3970 m
Площ	1383 хил.km2
Обем	2 млн.km3
бележки
Норвежко море в Общомедия

Дължина от север на юг над 1800 km, ширина до 1250 km, площ 1383 km². Средна дълбочина 1600 – 1750 m, максимална 3970 m. Между Шетлъндските и Фарьорските острови е разположен подмоден хребет, над който дълбочините не превишават 600 m, а край бреговете на Норвегия има няколко плитчини (Лофотенски и др.). През него преминава топлото Норвежко течение, поради което през зимата не замръзва. Температурата на водата през зимата е от 2 °C до 7 °C, а през август – от 8 °C до 12 °C. Соленост 34 – 35‰. Приливите са полуденонощни с височина до 3,3 m.

Най-големите острови са: Сорьоа, Сейлан, Арньоя, Рингвасьоя, Квальойа, Сеня, Вестерлотен, Лофотенски, Дона, Вега, Фрьоя, Хитра и Смьола покрай бреговете на Норвегия.

Най-важните пристанища са норвежките Тронхайм, Тромсьо и Нарвик. Развит е риболовът (добив на треска, селда и др.), както и добивът на нефт.