Петър Иванов Стоянович е български историк, доктор на историческите науки, професор в Института за исторически изследвания на БАН (бивш преподавател в Софийския и Шуменския университет), журналист, политик, министър на културата в 92-рото правителство.
По време на управлението на ОДС (1997 – 2001) е парламентарен секретар и началник на кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова. Заема и висши партийни постове в СДС (2001 – 2003) и в ПП „Движение „Гергьовден“ (2003 – 2010).
Петър Стоянович | |
български историк и политик | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил във | Виенски университет |
Работил | историк • журналист • политик |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Института за исторически изследвания към БАН Шуменски университет |
Политика | |
Министър на културата | |
(29 май 2013 – 6 август 2014) | |
Семейство | |
Баща | Иван Стоянович |
Майка | Ани Бакалова |
Братя/сестри | Димитър Стоянович |
Деца | 3 |
Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 г. в София, България. Правнук е на Иван Стоянович – Аджелето, националреволюционер, съединист, създател на българските телекомуникации, журналист, народен представител, създател на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Дядо му д-р Петър Стоянович, завършил държавни науки в Германия, е тютюнев експерт, генерален директор на концерна „Реемсма“ - Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Един от основателите, първи капитан и дългогодишен председател на ФК „Левски“. Баща му Иван Стоянович (1930 – 1999) е кинокритик, журналист и писател. Майка му е Ани Бакалова (1940 – 2016), известна театрална и филмова актриса. Брат му Димитър Стоянович (р. 1977) известен и като Дими Стоянович, е български сценарист, журналист, автор на предавания и телевизионен водещ.
Завършва 6-о основно училище „Граф Игнатиев“ в София и Немската езикова гимназия в София (тогава 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“).
Служи в поделение 28140, Стара Загора – наследник на 8-и артилерийски на Н. В. Цар Фердинанд I Тунджански полк (1986 – 1988). Уволнява се със звание редник.
Следва германистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1988 – 1989), завършва обща история и история на Източна и Югоизточна Европа във Виенския университет (1989 – 1995). Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен „магистър по философия“ на Виенския университет (1995). Защитава с отличие докторска степен – „доктор по философия“ на Виенския университет (1998). Защитава с отличие най-висшето научно звание „доктор на историческите науки“ (2015).
Доцент (2016 г.) и професор (2022 г.) в Института за исторически изследвания към БАН . Хоноруван преподавател в Софийския университет (2017 – 2021).
Редовен преподавател във факултета „Хуманитарни науки“, катедра по журналистика, на Шуменския университет, където през 2018 г. получава професорска титла. Защитава професорска титла и в Българската академия на науките (2022 г.).
Парламентарен секретар на Министерството на външните работи (февруари 1998 – март 2000). Ръководи бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия (1999 – 2003).
Началник на Кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (март 2000 – юли 2001). Напуска МВнР с ранг „пълномощен министър“.
Международен секретар и член на Националния съвет на СДС (2001 – 2003), секретар на НИС на СДС (2002 – 2003). Заместник-председател на СДС-София (2002 – 2003). Като ръководител на предизборния щаб на кандидата за кмет на София напуска СДС и всички заемани от него длъжности в партията в знак на протест срещу отношението на партийното ръководство към кандидата Пламен Орешарски и провала на кампанията.
Политически (2003 – 2007) и международен секретар (2005 – 2007) на ПП „Движение „Гергьовден“. Председател на ПП „Движение „Гергьовден“ (април 2007 – септември 2010 г.) Напуска ПП „Движение „Гергьовден“ през април 2011 г.
Член на редакционния екип на списание „Разум“.
След септември 2010 г. е на свободна практика.
Министър на културата, безпартиен, в редовното правителство на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 8 август 2014).
Председател на Българско Царско историческо общество, София (от 2016).
Хердеров стипендиант за история на фондация „Алфред Тьопфер“ – Хамбург, посочен от проф. д-р Милчо Лалков като носител на Хердеровата награда (1995).
Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта, 2001.
Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, 2014.
„Свети Александър“ II степен, Голям офицерски кръст със звезда, 2022.
Почетен доктор на Шуменския университет.
Петър Стоянович има двама сина и дъщеря.
This article uses material from the Wikipedia Български article Петър Стоянович, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.