Константа На Планк

Серия статии на тема Квантова механика

${\displaystyle {\hat {H}}|\psi \rangle =i\hbar {\frac {d}{dt}}|\psi \rangle }$  ${\displaystyle \Delta x\Delta p\geq {\frac {\hbar }{2}}}$ Основни понятия Вълнова функция ⋅ Квантово състояние ⋅ Квантово заплитане ⋅ Съотношение на неопределеност на Хайзенберг ⋅ Корпускулярно-вълнов дуализъм ⋅ Принцип на Паули ⋅ Принцип на съответствието ⋅ Константа на Планк ⋅ Квант ⋅ Тунелен преход ⋅ Квантова суперпозиция Теории Уравнение на Шрьодингер ⋅ Квантова електродинамика ⋅ Квантова теория на полето ⋅ Диаграми на Файнман Експерименти Котка на Шрьодингер ⋅ Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен ⋅ Квантова телепортация ⋅ Фотоелектричен ефект Статистики Статистика на Максуел-Болцман ⋅ Статистика на Ферми-Дирак ⋅ Статистика на Бозе-Айнщайн Физици Макс Планк · Луи дьо Бройл · Ервин Шрьодингер · Вернер Хайзенберг · Нилс Бор · Волфганг Паули · Макс Борн · Пол Дирак · Джон фон Нойман · Алберт Айнщайн · Дейвид Бом · Ричард Файнман · Хю Еверет · Юджин Уигнър

Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

${\displaystyle h=6.626\ 070\ 15\times 10^{-34}}$ J${\displaystyle \cdot }$s

често се използва и редуцираната константа на Планк, наричана още константа на Дирак:

${\displaystyle \hbar \equiv {\frac {h}{2\pi }}=1.054\ 571\ 628(53)\times 10^{-34}}$ J${\displaystyle \cdot }$s,

Константата на Планк свързва честотата ${\displaystyle \nu }$ и енергията на фотон:

${\displaystyle E=h\nu =\hbar \omega }$

както и свързва импулса ${\displaystyle p}$ на частица с дължината на вълната ${\displaystyle \lambda }$ на нейната материална вълна (вълна на дьо Бройл):

${\displaystyle \lambda ={\frac {h}{p}}}$

Редуцираната константа на Планк е квант на момента на импулса и също така участва в неравенството, известно като Принцип на неопределеността (или съотношение на Хайзенберг):

${\displaystyle \Delta x\Delta p\geq {\begin{matrix}{\frac {1}{2}}\end{matrix}}\hbar }$

В квантовата теория константата на Планк има по-дълбок смисъл: в сравнение с величината на действието или момента на импулса, тя показва доколко класическата механика е приложима към дадената физическа система. А именно, ако ${\displaystyle S}$  е действието на системата, а ${\displaystyle M}$  – нейният момент на импулса, то при ${\displaystyle {\frac {S}{h}}\gg 1}$  или ${\displaystyle {\frac {M}{\hbar }}\gg 1}$  поведението на системата с висока точност се описва от класическата механика.

Оригиналната публикация на Планк в Annalen der Physik от 1901 г. ((de))