Орален Секс

Обикновено оралният секс се практикува като част от предварителната сексуална игра – преди същинският сексуален акт и има за цел да възбуди партньорите подготвяйки ги за предстоящия секс. Много двойки често го практикуват и по време на секса и/или след това. Оралният секс може да бъде практикуван и самостоятелно, без допълнителен вагинален и/или анален такъв, понеже чрез него в повечето случаи е достатъчно да бъде достигнат оргазъм у партньора, на който бива прилаган.

Както вагиналният секс, така и оралният е вид сексуален акт. Имало е противоречия в миналото за това дали оралният секс трябва да се брои наистина за секс и ако е практикуван орален секс, дали това води до загуба на девствеността. Както при взаимната мастурбация и други сексуални практики без проникване, много хора не смятат оралния секс за редовен сексуален акт. Ето защо, за много хора оралният секс е начин да изпитват сексуално удоволствие без да загубят девствеността си.

Оралният секс въздейства много интензивно и върху двамата партньори, тъй като половите органи могат да бъдат стимулирани с уста и език по разнообразни начини. Всеки от партньорите може във всеки момент да реши докъде иска да стигне в сексуалните отношения.

Някои предразсъдъци на предходните поколения предполагат, че само мъжете имат право да получават орално удоволствие, но днес се смята, че оралният секс изисква взаимност и реципрочност на партньорите.

Оралният секс се използва от хора с всякаква сексуална ориентация. В хетеросексуалните двойки оралният секс често се използва и като предпазване от забременяване, тъй като при него липсва тази възможност, за разлика от гениталния секс. Това става, като при оргазма си мъжът като алтернатива избира да изхвърли спермата си в устата на жената вместо в нейното влагалище. Това е често срещана практика при много двойки. При някои оралният секс може да бъде предпочетен като алтернатива на сексуалното проникване. Отсъствието на вероятност за забременяване е причината много обвързани двойки да предпочитат оралния секс пред вагиналния такъв.

 

 

 

 

  Вижте също: Фелацио и Кунилингус

Оралният секс носи официалното име „фелацио“ за мъжете и „кунилингус“ за жените.

Фелацио (на латински: fellare – смуча) описва случая, в който бива стимулиран пениса на партньора с устата на партньорката му. Пенисът и/или тестисите, биват стимулирани сексуално с език и устни или поемани в устата.

Често главичката на пениса се стимулира с език с кръгообразни или вибриращи движения и/или се поема в устата и се засмуква. Някои жени практикуват техниката „дълбоко гърло“ на партньорите си, като по този начин вкарват дължината на целия пенис в гърлото си. Чрез фелацио мъжът може да бъде доведен до оргазъм, което да доведе до отделяне на спермата му.

Автофелацио (от на старогръцки: αὐτός –— сам и на латински: fello – сосу; синоними автофелацио, самоминет, самоотсос) е разновидност на фелациото, форма на полово самоудовлетворение при което мъжът ласкае половия си член самостоятелно с уста и език.

Кунилингус е вид сексуално действие (доставяне на сексуално удоволствие), при което партньорът на жената използва езика, устата и/или зъбите си за стимулиране на вулвата, клитора, както и вагиналния отвор. Терминът произлиза от две латински думи: „cunnus“, което означава вулва и „lingere“, което означава ближа. По този начин жената може да получи оргазъм. Много от партньорите по време на кунилингус проникват и с език във вагиналния отвор на партньорките си.

Когато партньорите извършват орален секс едновременно един на друг, позата се нарича „Шестдесет и девет“. Позата „69“ е най-разпространената по време на орален секс. Тя представлява едновременна и взаимна стимулация на гениталиите на двамата партньори. Дадено ѝ е това наименование заради приликата с обърнатите обратно една към друга арабски цифри „6“ и „9“. Позицията на партньора отгоре се възприема най-често като позиция на доминиращия. За равностойно положение на партньорите се приема позицията, при която и двамата са легнали настрани.

Анилингус – Въпреки че анусът не се числи към половите органи, стимулацията му с уста или език се възприема като сексуална техника. На английски се обозначава с термините „Rimming“ или „Rimjob“. Практикува се от докосване на аналната област с устни или език до интензивно проникване с езика. Анусът е чувствителна част от човешкото тяло, наситен с нерви и директното им стимулиране се възприема от мнозина като еротично.

Други наименования на оралния секс са: „френска любов“, „свирка“, „духане“, „лапане“, „дудук“, „кавал“, „минет“, „близалка“ и др.

Подробно описание на орален секс се среща още в древноиндийския трактат „Кама Сутра“. Трактатът разглежда фелациото като един от традиционните елементи на съпружеския живот. Фелациото се препоръчва като заместител на вагиналния секс в дните, когато жената е неразположена.

В Древна Гърция фелациото е известна сексуална практика, макар и с известни предубеждения. Има древногръцки изображения на фелацио между мъж и жена, както и между двама мъже.

В Древен Рим фелациото е било считано за допустимо само в извънбрачния секс, особено при хомосексуалния. Фелациото, както и пасивната роля в хомосексуалния акт са се считали за унизителни за правещия го. Римляните са правели разлика между ирумация (irrumatio) – „подаване на члена“ (обикновено предполагащо принуждение на партньора) и фелацио (fellatio) – тоест поемане на члена. Катула споменава ирумацията като заплаха: „Pedicabo ego vos et irrumabo“ (Carm).

При някои от античните култури, дори и такива, които са били изключително толерантни към различни сексуални практики, оралният секс е бил (поне официално) отхвърлян. По всяка вероятност това се е дължало на съществуващия тогава висок риск от инфекция поради ниското ниво на хигиена.

Оралните сексуални практики не са ефективен начин за избягване на полово предавани болести, въпреки че се смята, че някои инфекции се предават по-трудно по този начин. Хламидия, човешки папиломен вирус (HPV), гонорея, херпес, хепатит и други половопреносими болести – включително HIV – могат да бъдат предадени чрез оралния секс. Въпреки че точния риск за предаване на HIV е неизвестен, се смята, че вероятността за инфектиране е сравнително ниска. Смята се, че вероятността за предаване на тези инфекции е по-ниска при орален секс, отколкото при анален или вагинален секс.

Ако приемният партньор има рани или язви по гениталите си, или преносният партньор има ранички или язви по или в устата, или кървящи венци, вероятността за пренасяне на болестите се увеличава многократно.

Предпазване

Най-безопасният начин за пристъпване към орален секс е употребата на презерватив. На пазара се предлагат презервативи с вкус на шоколад, банан, мента, череша и много други. Обратно, най-безопасният начин за кунилингус е употребата на т.нар. дентална преграда. Това е парче латекс, използвано за покритие на вагината, така че нейните течности да не попаднат в устата.

 

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Орален секс

• Допълнителна информация ((de))
• Здраве и кунилингус ((en))
• Орален секс и HIV ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oralverkehr“ и страницата „Оральный_секс“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.