Калмарите (Teuthida) са разред главоноги мекотели.
Имат 8 къси и 2 по-дълги пипала, всички със смукала по тях. Дълбоководните видове имат по кожата си светещи петна. Най-едрият вид – колосалният калмар, достига до 14 m дължина. Те сграбчват жертвата с дългите си пипала. После я придърпват към късите си пипала, с които я държат здраво, докато я изядат. Имат отлично зрение. То им помага да ловуват успешно. Когато биват нападнати, те изхвърлят облак мастилоподобно вещество, за да объркат нападателя.
Калмари | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Naef, 1916 | ||||||||||||||||||
Калмари в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Калмарите са главоноги от разред Teuthida, който включва около 300 вида. Както всички други главоноги, калмарите имат отделна глава, двустранна симетрия, мантия, и ръце. Калмарите, като сепията имат осем ръце, подредени по двойки и две, обикновено по-дълги, пипала. Калмарите са силни плувци и някои видове могат да „летят“ на кратки отстояния от водата.
Черупката на предците е била загубена, оставяйки калмара само с вътрешна писалка. Тя представлява перо-образна вътрешна структура, която подкрепя мантията на калмари и служи като място за мускулна привързаност. Тя е направена от хитин.
Основното тяло, затворена в мантията, разполага с плувна перка от всяка страна. Тези перки, за разлика от други морски организми, не са основния източник на придвижване в повечето видове.
По тялото има отвори към мантията – кухина, в които се намират хрилете и отворите на отделителната и половата система. В предната част на мантийната кухина се крие сифонът, който се използва за придвижване чрез прецизен реактивен двигател. При тази форма на придвижване водата се всмуква в мантийната кухина и минава през сифона в по-бърза силна струя. Посоката на сифона може да бъде променяна, за да отговаря на посоката на движение.
Вътре в мантийната кухина, извън сифона, се намира висцерална маса, която е покрита с тънък, ципест епидермис. Като главоноги, калмарите показват относително висока интелигентност сред безгръбначните. Например групи от хумболтови калмари ловуват в сътрудничество, като използват активна комуникация.
Както всички главоноги, калмарите имат сложни храносмилателни системи. Мускулът на стомаха се намира приблизително в средата на висцерална маса. Оттам болус движи в сляпото черво за храносмилането. Червото, дълъг бял орган, се намира в непосредствена близост до яйчниците или тестисите. В зрелите калмар, по-голям приоритет се дава на възпроизвеждането, така че стомахът и сляпото черво често се сбръчкват през по-късните етапи от живота. Накрая храната отива в черния дроб (или храносмилателна жлеза), намиращ се в края на сифона, за усвояване на хранителните вещества. Твърдите отпадъци преминават през ректума. Ректумът има торбичка с мастило, което позволява на калмарите бързо да освобождават черно мастило в мантийната кухина.
През февруари 2007 г. риболовен кораб от Нова Зеландия хваща колосален калмар с тегло 495 килограма и дължина около 10 m край бреговете на Антарктида. Този екземпляр представлява най-големият представител на главоногите, документиран някога.
This article uses material from the Wikipedia Български article Калмари, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.