Договор От Тлателолко

е подписан на 14 февруари 1967 г. Всички страни от региона, с изключение на Бразилия и Аржентина подписват договора .

Предложението за договора е на мексиканския Президент, Адолфо Лопес Матеос, и е реализиран с усилията на мексиканския дипломат Алфонсо Гарсия Роблес в отговор на страховете породени от кубинската ракетна криза, за което Кралската шведска академия на науките присъжда на Гарсия Роблес Нобеловата награда за мир през 1982 г.

Като се изключи Протокол №1 от договора, нератифициран от Американския Сенат, всички останали страни подписали договора го ратифицират в пълния му текст.

По силата на договора, държавите участнички се задължават да забраняват и предотвратяват „опитите със, употребата на, производството, екипирането или придобиването на каквито и да е елементи на ядрено оръжие“ както и „получаването, складирането, инсталирането, изстрелването или притежанието на всякакви форми ядрено оръжие.“
Договорът включва два допълнителни протокола:

• Протокол 1., обвързва с договора страните с презокеански териториални владения в региона – а това са Нидерландия, Великобритания, Франция и САЩ.
  

• Протокол 2., задължава останалите световни ядрени или да се стараят да не подкопават без ядрения статут на зоната. Той е подписан и ратифициран от САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия.

Договорът създава провизии за механизми на обстоен контрол и удостоверение, под надзора на специално сформираната Агенция за Забрана на Ядрените Оръжия в Латинска Америка и Карибите (оригинално съкращение: OPANAL), с главна квартира в Мексико сити.

Конференцията състояла се в района на Мексико сити, Тлателокло, през 1967 <--година, започва на--!> приключва на 14 февруари след подписване, от страните на региона присъстващи и представени в региона, на договор с цел съхраняване на безядрения до онзи момент статут на Латинска Америка. За пръв път в световната дипломатическа история, договор за създаване на ЗСЯО се разпростира над такава обширна населена територия. За сравнение, подписаният през 1961 година договор урегулира зоната на Антарктика и съответно на изключително ниска средна гъстота на населението. Още през 1967 година всички Латиноамерикански държави, с изключение на Куба и Аржентина, подписват договора още през 1967 г., като се включват Тринидад и Тобейго и Джамейка. Към 1972 година договорът е ратифициран от сигнаторите. Договорът влиза в сила на 22 април 1968 г., след като към ратифицирането на договора от Мексико се включва и Ел Салвадор, отказвайки се от провизиите по член 28 за влизане в сила.

Аржентина ратифицира договора едва през 1994, повече от 26 години след подписването му, съответно била без защитата на договора по време на войната за Малвинските островите (Фолкландската криза).

И други латиноамерикански англоезични нации се присъединяват скоро, след получаване на независимостта си от Великобритания през 1968, 1975 и 1983 г. Други се включват доста по-късно (през 1989, 1992, 1994, 1995), катовсички го ратифицират в рамките на 4 години от подписването. Независимо от по-късното присъединяване, британските колонии са били защитени от договора от подписването на Протокол I от Великобритания.

Нидерландия ратифицира Протокол I през 1971; Суринам подписва договора през 1976, скоро след обявяване на независимостта си от Холандия, но го ратифицира едва през 1997, 21 години след включването си.

САЩ подписват Протокол I отнасящ се до Пуерто Рико и ам. Вирджински о-ви през 1977 и ратифицират през 1981.

Франция подписва Протокол I за карибските си владения и Френска Гвиана през 1979, но го ратифицира едва през 1992.

Всичките пет ядрени държави ратифицират Протокол II през 1979.

Куба е последната държава от региона, подписала договора през 1995 и ратифицирала го на 23 октомври 2002, по този начин се приключва процеса а включване на всичките 33 страни от Латинска Америка и Карибите. Куба ратифицира „с особено мнение“ поради резервации относно Базата Гуантанамо.

• Tекст на договора на английски Архив на оригинала от 2011-04-30 в Wayback Machine.
• уебстраница на контролиращата агенция OPANAL Архив на оригинала от 2013-08-07 в Wayback Machine.
• Зона на сила, вкл. океаните Архив на оригинала от 2013-05-18 в Wayback Machine.
• Ратификационен статут и подписи Архив на оригинала от 2009-10-02 в Wayback Machine.
• The Official History of the Falklands Campaign: War and diplomacy By Lawrence Freedman