Минало Свършено Време

аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.

Минало свършено време в българския език притежават както глаголите от свършен вид, така и тези от несвършен вид. Миналото свършено време на несвършените глаголи означава само, че съответното действие е било прекратено в миналото, но не показва дали действието е било доведено докрай.

Примери:

• Свършен вид: Вчера прочетох една интересна книга.
• Несвършен вид: Вчера цял ден четох една интересна книга, но така и не я прочетох.
• Несвършен вид: Вчера цял ден четох една интересна книга и най-накрая я прочетох.

Форми за минало свършено време имат практически всички български глаголи с много малко изключения.

Глаголът съм/бъда поначало има форми за минало свършено време, но те почти не се употребяват:

аз бидох, ти биде, той/тя/то биде, ние бидохме, вие бидохте, те бидоха.

Те служат за разграничаването на минало свършено от минало предварително време в страдателен залог:

• Минало свършено време: Когато отидох у Петър, Мария биде наградена.
• Минало предварително време: Когато отидох у Петър, Мария беше наградена.

Формата биде наградена означава, че награждаването е станало, след като говорещият е отишъл у Петър. Обратно, формата беше наградена показва, че награждаването на Мария е станало предварително, тоест преди говорещият да отиде у Петър, така че при отиването си у Петър говорещият е заварил Мария вече наградена.

В съвременния български книжовен език изрази като бидох поканен звучат архаично и практически не се използват. Вместо това се казва бях поканен, въпреки че при липса на контекст и лексикален маркер за време може да възникне двусмислие (объркване между минало свършено и минало предварително време).

Някои глаголи по семантични причини почти не се използват в минало свършено време. Например глаголът зная има форми за минало свършено време:

аз знаях, ти зная, той/тя/то зная, ние знаяхме, вие знаяхте, те знаяха.

Само че тези форми, както и миналото свършено деятелно причастие знаял почти не се употребяват.

Формите на глагол в минало свършено време се получават, като към глаголната основа в минало свършено време се добавят следните окончания за лице и число:

От тази таблица се вижда, че съвпадат формите за второ и трето лице, единствено число, минало свършено време:

• ти чете – той/тя/то чете;
• ти игра – той/тя/то игра;
• ти мисли – той/тя/то мисли;
• ти вървя – той/тя/то вървя;
• ти гледа – той/тя/то гледа.

Глаголната основа в минало свършено време (т.е. формата за 3 л. ед.ч.) практически съвпада с глаголната основа в сегашно време, като разлика има обикновено само в основната гласна (последния звук). Точните правила зависят от спрежението и разреда на глагола.

Първо спрежение

От първо спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -е:

• аз чета – той чете;
• аз бера – той бере;
• аз играя – той играе.

Първото спрежение се дели на седем разреда.

I спрежение, I разред

От I разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои някоя от следните (твърди) съгласни:

д, т, з, с, к.

В този случай основната гласна в минало свършено време остава е само във второ и трето лице, единствено число; в останалите лица и числа тя се заменя с о.

Примери:

I спрежение, II разред

От II разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои съгласната н, с изключение на случая, когато тя е наследник на носовия призвук на старобългарската малка носовка (тогава глаголът е от VII разред).

От II разред на I спрежение са и някои (не всички) глаголи, в които пред окончанието на основната форма стои твърда съгласна, която е различна от съгласните на I разред и не е шушкава; тоест различна е от всички тези съгласни:

д, т, з, с, к;

ж, ш, ч, дж.

Изискването за твърда съгласна означава, че основната форма на глагола има окончание -а, не -я.

Глаголите, които отговарят на тези изисквания, но не са от II разред, са от V разред.

При глаголите от II разред основната гласна се заменя с а във всички лица и числа на минало свършено време.

Примери:

I спрежение, III разред

От III разред на I спрежение са всички глаголи, чиято основна форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършва на съгласна + я. Въпросната мека съгласна не може да бъде шушкава, тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди в българския книжовен език.

При глаголите от този разред основната гласна се заменя с а във всички лица и числа на минало свършено време, а меката съгласна губи мекостта си, тоест става твърда съгласна.

Пример: Глаголът капя е от този разред:

• капя – 1 л. ед.ч. сег.вр.
• капе – 3 л. ед.ч. сег.вр.
• капа – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.

От този разред са също глаголите къпя, сипя, щипя, дремя и др.

I спрежение, IV разред

От IV разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои шушкава съгласна.

В този случай при образуване на минало свършено време основната гласна се заменя с а, а шушкавата съгласна се заменя с нешушкава:

• ж става з или г;
• ш става с;
• ч става к.

Тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди, то окончанието в 1 л. ед.ч. сег.вр. е -а. Понеже основната гласна в минало свършено време става също а, по-лесно е глаголът да се преобразува направо в 1 л. ед.ч.: променя се шушкавата съгласна и се добавя окончанието -х.

Примери:

• лъжа става лъгах;
• мажа става мазах;
• пиша става писах;
• плача става плаках.

I спрежение, V разред

От V разред на I спрежение са онези глаголи, които не са от II разред и в чиято основна форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) пред окончанието стои твърда съгласна, която е различна от съгласните на I разред, не е шушкава и не е н. Ако обаче въпросната съгласна е м и ако тя е получена от носовия призвук на старобългарската малка носовка, тогава глаголът е не от V разред, а от VII разред.

Изискването за твърда съгласна пред основната гласна означава, че основната форма на глагола има окончание -а, не -я.

При глаголите от този разред споменатата съгласна омеква, а основната гласна се заменя с а (и се бележи с я) във всички лица и числа на минало свършено време.

Примери:

I спрежение, VI разред

От VI или VII разред на I спрежение са онези глаголи, които в основната си форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършват на гласна + я.

При глаголите от VI разред основната форма е същевременно форма за 3 л. ед.ч. мин.св.вр. Следователно основната им гласна се променя от е в йотувано а (тоест я [йа]), а формата им за 1 л. ед.ч. мин.св.вр. (която се получава чрез добавяне на окончанието -х) завършва на -ях, подобно на глаголите от V разред, но за разлика от тях, глаголите от VI разред съдържат гласна пред завършека -ях.

Пример:

I спрежение, VII разред

От VI или VII разред на I спрежение са онези глаголи, които в основната си форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършват на гласна + я.

Глаголите от VII разред губят основната си гласна при преход от сегашно към минало свършено време:

• чуя – 1 л. ед.ч. сег.вр.;
• чуе – 3 л. ед.ч. сег.вр.;
• чу – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.;
• чух – 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

Тъй като основната гласна се губи и в основната форма на глагола, преходът от сегашно към минало свършено време се описва по-лесно направо в 1 л. ед.ч. (без да се преминава през формите за 3 л. ед.ч.): окончанието -я се заменя с -х:

• чуя – чух;
• плюя – плюх;
• играя – играх;
• влияя – влиях;
• шия – ших.

Малко по-особен е случаят със завършека -ея. Окончанието я се заменя с х, обаче и е се заменя с я. В крайна сметка завършекът -ея се заменя с -ях:

• живея – живях;
• владея – владях;
• копнея – копнях.

Ако обаче съгласната пред -ея е шушкава (следователно винаги твърда), то завършекът -ея се заменя с -ах, не с -ях:

• закопчея – закопчах.

Особен случай представляват някои глаголи, в чиято основна форма пред окончанието е стояла някога малка носовка (следователно гласна). Носовият призвук се е изгубил с времето, като на негово място се е появила съгласна н или м. Тъй като тя отделя носовата гласна от окончанието, няма условия за йотация, поради което окончанието на тези глаголи в основната им форма е -а, не -я. Въпреки това те попадат в VII разред, тоест при образуване на минало време основната гласна се губи, но се губи и съгласната, наследила носовия призвук.

Пример с глагола взема:

• взема – 1 л. ед.ч. сег.вр.;
• вземе – 3 л. ед.ч. сег.вр.;
• взе – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.;
• взех – 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

Практически преходът от сегашно към минало свършено време при тези глаголи може да се извърши направо в 1 л. ед.ч., като завършекът -ма се замени с -х (отпред винаги стои е):

• взема – взех;
• наема – наех;
• заема – заех;
• кълна – клех.

Глаголът кълна също спада към тази група, но при него има допълнителна особеност: изчезнал е звукът е пред завършека -на, но тъй като съчетанието от звуци клн не може да се произнесе лесно, между к и л се е вмъкнало непостоянно ъ (срв. клетва). Ако се обърне редицата от звукови промени, глаголът кълна ще приеме формата клена, от която чрез замяната на завършека -на с -х по описаното правило се получава формата клех за 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

Второ спрежение

От второ спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -и:

• аз летя – той лети;
• аз (да) видя – той (да) види;
• аз броя – той брои;
• аз (да) устроя – той (да) устрои;
• аз лежа – той лежи;
• аз мълча – той мълчи.

Основната форма на тези глаголи (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършва на -я, независимо дали преди окончанието стои съгласна, или друга гласна, и независимо дали ударението пада върху окончанието, или върху основата. Единственото изключение е, когато пред окончанието стои шушкава съгласна (ж, ш, ч, дж): в този случай окончанието е -а, тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди.

Второто спрежение се дели на три разреда.

II спрежение, I разред

От I разред на II спрежение са онези глаголи, при които формите за 3 л. ед.ч. в сегашно и минало свършено време съвпадат. Тоест основната гласна и се запазва при прехода от сегашно към минало свършено време.

II спрежение, II разред

От II разред на II спрежение са глаголите, чиято форма за 3 л. ед.ч. в минало свършено време завършва на -я.

Основната форма на глаголите от този разред не може да има окончание -а, предшествано от шушкава съгласна, защото основата в минало време няма да завършва на -я, а на -а.

Въпреки че буквеният облик на формите за 2 и 3 л. ед.ч. в минало свършено време съвпада със записа на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.), има разлика в звуковия състав: основната форма завършва със звука [ъ], а посочените форми за минало време завършват със звука [а] (и той винаги е ударен).

II спрежение, III разред

От III разред на II спрежение са глаголите, чиято форма за 3 л. ед.ч. в минало свършено време завършва на -а. По буквен състав тя съвпада с основната форма, но има разлика в звуковия състав: основната форма завършва със звука [ъ], а формата за минало време завършва със звука [а] (и той винаги е ударен). Това, че основната форма завършва на -а, се дължи на наличието на шушкава съгласна пред окончанието. (Обаче не всички глаголи от II спрежение с шушкава съгласна пред окончанието са от III разред; те могат да бъдат и от I разред.)

Трето спрежение

От трето спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -а или на -я. Основната форма на тези глаголи завършва на -м и това е тяхна отличителна черта.

Примери за глаголи от III спрежение:

• на -а (I разред): купувам, продавам, обичам и т.н.;
• на -я (II разред): отварям, затварям, заговарям и т.н.

При глаголите от III спрежение в 3 л. ед.ч. няма разлика между сегашно и минало свършено време нито в изписването, нито в изговарянето на глаголните форми. Например той продава и той отваря са форми едновременно за сегашно и минало свършено време.

При образуване на формите за минало свършено време от основната форма на глагола често настъпват разнообразни фонетични промени.

Изпадане и/или вмъкване на гласни:

• кълна – клех;
• бера – брах;
• дера – драх;
• коля – клах.

Изпадане на съгласни:

• кълна – клех;
• взема – взех.

Замяна на една съгласна с друга:

• сека – сякох – сече;
• мога – можах – можа.

Понякога в една дума има няколко фонетични промени. Например глаголът режа има минало свършено време рязах, при чието образуване настъпват едновременно две фонетични промени: съгласната ж преминава в з, при което променливото я в корена от е става я.

Когато обаче променливото я е основната гласна на минало свършено време, то не се прегласява в е пред окончанията -хме и -хте за 1 и 2 л. мн.ч. Тоест глаголите в минало свършено време могат да завършват на -яхме и -яхте. За това има исторически причини: след буквата х във всички окончания (вкл. 1 л. ед.ч.) е стоял ер голям, тоест двата завършека са изглеждали така: -яхъме и -яхъте, поради което е нямало условия за преглас на я в е.

В рамките на минало свършено време, тоест в различните лица и числа, ударението не се мести:

видя̀х, видя̀, видя̀;
видя̀хме, видя̀хте, видя̀ха.

На същото място пада ударението и в съответното минало свършено деятелно причастие и също не се мести в различните родове и числа, членувани и нечленувани форми:

видя̀л, видя̀ла, видя̀ло, видѐли;
видѐлия(т), видя̀лата, видя̀лото, видѐлите.

Мястото на ударението на глаголите в минало свършено време (а значи и мястото на ударението на миналото свършено деятелно причастие) според книжовноезиковата норма от 2012 г. насам се определя така:

1) При преминаване от сегашно към минало свършено време ударението на глаголите от I разред на I спрежение (тези, които завършват на -ох в 1 л. ед.ч. на минало свършено време) се премества напред (от основната гласна към предходната сричка):

чета̀ – чѐтох;
пека̀ – пѐкох;
доведа̀ – довѐдох;
донеса̀ – донѐсох.

2) Ако в сегашно време ударението на глагол от I разред на I спрежение не пада върху основната гласна, то не се мести:

вля̀за – вля̀зох;
изля̀за – изля̀зох.

3) Ако в сегашно време ударението на глагол от II разред на II спрежение не пада върху основната гласна, то в минало свършено време ударението се премества назад, върху основната гласна:

вѝдя – видя̀х.

4) Ако в сегашно време ударението на глагол от II разред на II спрежение пада върху основната гласна, то не се мести:

търпя̀ – търпя̀х;
стоя̀ – стоя̀х.

5) При останалите глаголи ударението не се мести:

ка̀пя – ка̀пах;
тра̀я – тра̀ях;
игра̀я – игра̀х;
бера̀ – бра̀х;
кова̀ – кова̀х;
сѐдна – сѐднах;
дрѐмя – дрѐмах;
лъ̀жа – лъ̀гах;
простра̀ – простря̀х;
чу̀я – чу̀х;
плю̀я – плю̀х;
влия̀я – влия̀х;
пѝя – пѝх;
живѐя – живя̀х;
закопчѐя – закопча̀х;
взѐма – взѐх;
кълна̀ – клѐх;
платя̀ – платѝх;
тая̀ – таѝх;
устро̀я – устро̀их;
мъ̀ча – мъ̀чих;
греша̀ – грешѝх;
лежа̀ – лежа̀х;
да̀вам – да̀вах;
повта̀рям – повта̀рях.

В някои говори ударението на повечето глаголи в минало свършено време и съответните им минали свършени деятелни причастия може да се мести назад, върху кореновата гласна (без разлика в смисъла) за всички лица и числа на глагола и за всички числа и родове на свършеното минало деятелно причастие. Явлението се наблюдава последователно в западните говори (седна̀х, седна̀л; и дори разходѝх се, разходѝл се); не се мести назад само ударението на глаголите, завършващи на -ох, и съответните им минали свършени деятелни причастия (чѐтох, чѐл); не се мести назад и ударението на глаголите и миналите свършени деятелни причастия, при които то поначало пада на последната сричка в 1 л. ед.ч. за глаголите и в м.р. ед.ч. нечл. за причастията (лежа̀х, лежа̀л). В източните говори ударението не се мести (сѐднах, сѐднал; разхо̀дих се, разхо̀дил се); тоест книжовната норма понастоящем се води по източните говори.

В говорите от междинните области такова придвижване на ударението се наблюдава само при някои глаголи и този компромисен вариант е бил езикова норма до 2012 г. в продължение на повече от столетие. Според тази (вече отменена) книжовна норма е можело да се мести назад, върху основната гласна, ударението само на онези глаголи в минало свършено време, които попадат в т. 5 по-горе, ударението не пада поначало върху основната гласна (иначе няма къде да се премести) и отговарят още на всички тези изисквания: 

а) Основата им форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) не завършва на -ирам, -изирам, -асам, -ясам, -есам, -осам, -исам, -дисам. Например за правилни са били приемани само следните форми: 

харѐсах, боядѝсах, организѝрах;
харѐсал, боядѝсал, организѝрал.

б) Глаголът не съдържа представки с гласни или е от несвършен вид. Например глаголите разхо̀дя се, изва̀дя са от свършен вид и имат представки с гласни, затова единствено правилни са били формите с непридвижено ударение: 

разхо̀дих се, изва̀дих;
разхо̀дил се, изва̀дил.

Поначало преместването на ударението назад е било допустимо само при глаголи, несъдържащи представки с гласни (независимо от вида на глагола). Допустими са били дублетни форми като следните: 

ка̀зах и каза̀х;
ча̀ках и чака̀х;
пла̀ках и плака̀х;
схва̀нах и схвана̀х;
вло̀жих и вложѝх;
и др.

Дублетни са били и формите на съответните минали свършени деятелни причастия: 

ка̀зал и каза̀л;
ча̀кал и чака̀л;
пла̀кал и плака̀л;
схва̀нал и схвана̀л;
вло̀жил и вложѝл;
и др.

Отначало книжовната норма дори е поощрявала такова придвижване на ударението назад, за да се разграничат в 3 л. ед.ч. сегашно време и минало свършено време, чиито форми иначе съвпадат: 

Той те ча̀ка. (сег.вр.).
Той те чака̀. (мин.св.вр.).

Това е бил и единственият начин да се различат свършеното и несвършеното минало деятелно причастие на някои глаголи, например казвам: 

несвършено: само ка̀звал;
свършено: ка̀звал и казва̀л.

Поради същите причини е било допустимо, макар и непрепоръчително, преместването на ударението при глаголи с представки от несвършен вид, например разглеждам: 

той разглѐжда (двусмислено);
той разглежда̀ (мин.св.вр.).

Също и при миналите свършени деятелни причастия на такива глаголи:

той разглѐждал (двусмислено);
той разглежда̀л (мин.св.деят.прич.).

В българската литература има стихотворения, при които ритъмът и римите зависят от преместването на ударението назад.

Пример:

Закри се орлов поглед, веч хладно е челото,
де чудната идея роди се и блесна̀,
студена е ръката, що сееше доброто,
и падналий подигна, и кривдата блъсна̀!
(И. Вазов)

С течение на времето книжовната норма е започнала да препоръчва запазване на мястото на ударението, а от 2012 г. ударението изобщо не може да се мести.

Преместването на ударението е било възможно само при глаголите в минало свършено време и само при миналите свършени деятелни причастия. Били са допустими например такива форми: 

хо̀дихме и ходѝхме;
хо̀дили и ходѝли.

Не са били допустими премествания на ударението при глаголите в минало несвършено време, нито при миналите несвършени деятелни причастия: 

Правилно: хо̀дехме, хо̀дели.
Неправилно: ходѐхме, ходѐли.

Не са били допустими премествания на ударението при отглаголните съществителни на -не, чието ударение поначало съвпада с ударението в минало свършено време: 

Правилно: хо̀дене.
Неправилно: ходѐне.

Окончанията на глаголите в минало свършено и минало несвършено време съвпадат във всички числа и лица без 2 и 3 л. ед.ч. Това не означава непременно, че съвпадат и съответните глаголни форми, защото може да има разлика в основната гласна, например мѝслих е в минало свършено време, а пък мѝслех е в минало несвършено време. Същото се отнася и за миналите деятелни причастия: мѝслил е свършеното, а мѝслел е несвършеното минало деятелно причастие.

Обаче при глаголите от III спрежение и при някои други глаголи съвпадат всички форми за минало свършено и минало несвършено време с изключение на 2 и 3 л. ед.ч. Например отва̀рях, разбѝрахме, съвѐтвахте и търпя̀ха са форми едновременно за минало свършено и минало несвършено време. Същото важи и за причастията (във всички родове и числа): търпя̀л, разбѝрала, отва̀ряло и съвѐтвали са едновременно свършени и несвършени минали деятелни причастия. В тези случаи разликата може да се разбере само от контекста.

Минало свършено е основното разказвателно време, а минало несвършено е основното описателно време в плана на миналото. Когато се употреби поредица от глаголи в минало свършено време, тя описва низ от последователно приключили действия. За тях може да се направи малък филм, който да отразява динамиката им; те обаче не могат да се поберат в един кадър. Напротив, дори да се употреби поредица от глаголи в минало несвършено време, действието няма да се придвижи напред, а ще остане в един и същи миг от миналото. Поредица от глаголи в минало несвършено време описва едно и също състояние, един кадър от филма, тоест нещо, което може да се нарисува или фотографира.

Пример (текст от Св. Минков):
Непознатият натисна звънеца. Някъде между стените на къщата избръмча сякаш заплетена в паяжина муха, после се чуха леки стъпки, в бравата щракна ключ, вратата се отвори. На прага стоеше стара жена, наметната с шал. Малките ѝ нозе бяха обути в грамадни вълнени пантофи, посивялата ѝ коса излъчваше сребристо сияние в мрака.