Хенри Дейл

Заедно с Ото Льови спечелва Нобеловата награда за физиология или медицина през 1936 г. за своите открития за химическото предаване на нервния импулс.

Хенри Халет Дейл Henry Hallett Dale
Роден	9 юни 1875 г. Ислингтън, Мидълсекс, Англия
Починал	23 юли 1968 г. (93 г.) Кеймбридж, Кеймбриджшър, Англия
Учил в	Тринити Колидж
Научна дейност
Област	физиология, фармакология
Работил в	Университетски колеж Лондон
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1936) Кралски медал (1924) Медал Копли (1937)
Хенри Халет Дейл в Общомедия

След продължителна работа Дейл изолира заедно с колеги ацетилхолин от гъби и открива възможната роля, която той играе като невротрансмитер. Това предположение е потвърдено по-късно от Ото Льови. През 1921 г. Льови открива, че при стимулиране на нервите на сърце от жаба се освобождава химическо вещество, наречено от него вагусстоф. Това вещество е идентифицирано от Дейл като ацетилхолин. Тази субстанция директно стимулира сърцето, с което се доказва и химическото предаване на сигналите в нервите.

През 40-те години на 20. век Дейл и Джон Екълс водят спор за това каква е основата на предаване на сигналите в синапсите: химическа или електрическа.

По-късно се установява, че предаването на сигналите става основно по химически път, но понякога и по електрически.