Екстравертността и интровертността са понятия от концепцията на Ханс Айзенк за личността на човека.
Те са популяризирани от Карл Густав Юнг. Авторът си служи с три определения, за да опише личността.
Екстравертността е в най-общ смисъл насоченост навън. Това обхваща висока комуникативност, стремеж към поддържане на много и интензивни социални контакти, насочване на локуса към околния свят, висока сензитивност към външните стимули и т.н. Екстравертите предпочитат шумни компании, в които да бъдат център на внимание, разходки, непрестанна динамика на света около себе си.
Интровертността е тенденцията човек да е съсредоточен главно върху вътрешния си свят. Интровертите са тихи, сдържани, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. При възникване на конфликт или критична ситуация те са склонни да търсят причините в себе си и често анализират собствените си действия и постъпки.
Не бива да се поставя знак за равенство между интроверсия и асоциалност.
This article uses material from the Wikipedia Български article Екстравертност и интровертност, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.