Еделвайс: род растения

Изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). То е защитено растение.

Еделвайс

Алпийски еделвайс (L. nivale)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Астроцветни (Asterales) семейство: Сложноцветни (Asteraceae) триб: Gnaphalieae род: Еделвайс (Leontopodium)

Научно наименование

Leontopodium Cass.

Еделвайс в Общомедия

[ редактиране ]

Срещат се в Европа и Югозападна Азия. В България се срещат Leontopodium alpinum subsp.alpinum (в Пирин) и Leontopodium alpinum subsp.nivalis (в Стара планина).

Еделвайсът расте по труднодостъпни места във високопланинските райони.

Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат заради медоносните цветове. Цветовете на еделвайса се използват в медицината за приготвяне на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и др.

Късането му е забранено със закон и растението е включено в „Червената книга на Република България“. B Стара Планина за опазването му е създаден резерват „Козя стена“.

Стъблото на цветето е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.

Еделвайсът цъфти през юни – август. Цветовете му приличат на звездичка с около 10 – 12 листенца, наредени в кръг. Това не са цветни, а стъблести листа. Ако се разгледат под микроскоп или лупа, ще се забележи, че са покрити със сребристи власинки (трихоми), които са така усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на листата. Тези власинки са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, изглеждат сребристобели.

Родът включва над 30 вида защитени високопланински растения, като в Европа се срещат само два. Най-редките видове по света са от Еверест и от Хималаите. Изложен е на силно прегряване от слънчевите лъчи. Власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари и така се намалява изпарението от листата. От другата страна, власинковата покривка действа като „слънчобран“ – намалява поглъщането на слънчевата топлина.

На еделвайса е наречена улица в квартал „Надежда IV“ в София ().