Хематит

Името му произлиза от гръцкото αίμα, айма, в превод кръв. Използван е още от древните египтяни за различни декоративни предмети и украшения, а стрит на прах е използван за червеникав пигмент в бои, откъдето е и името му.

Хематит
Общи
Формула (повтаряща се единица)	Fe₂O₃
Класификация на Щрунц	4.CB.05
Класификация на Дана	4.3.1.2
Характеристики
Твърдост по Моос	6
Плътност	5,1 g/cm³
Хематит в Общомедия

Основни находища на хематит има в Северна Америка, Бразилия, Квебек и Лабрадор.

Хематитът е познат от древни времена. Той е бил известен, като камък на магьосниците, тъй като се смятало, че камъкът защитава от магии и поглъща всички лоши вълни, насочени срещу неговия собственик. Тъй като се е вярвало, че хематитът дава неуязвимост, той се е използвал като защитен амулет срещу нападение и раняване, а индианците дори са разкрасявали телата си с хематитен прах преди битка.

 

• Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 26-27. Посетен на 8 март 2024.
• Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 75- 81. Посетен на 2 април 2024.
• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 186 – 188.
• Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 237 – 240.
• Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 707-710.
• Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 198-199.

• хематит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.

 

Тази статия за минерал все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.