Хайнрих Бьол (на немски: Heinrich Böll) е един от най-изтъкнатите германски писатели след Втората световна война.
Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 г.
Хайнрих Бьол Heinrich Böll | |
германски писател | |
Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г. | |
Роден | 21 декември 1917 г. |
---|---|
Починал | Кройцау-Лангенбройх, Германия |
Погребан | Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква |
Националност | Германия |
Учил в | Кьолнски университет |
Работил | писател, поет, сценарист, преводач |
Литература | |
Жанрове | разказ, роман, есе, радиопиеса |
Течение | Литература на развалините |
Известни творби | „Билярд в девет и половина“ (1959) „Възгледите на един клоун“ (1963) „Групов портрет с дама“ (1971) „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) |
Награди | „Георг Бюхнер“ (1967) Нобелова (1972) |
Семейство | |
Съпруга | Анемари Бьол |
Деца | Рене Бьол Раймунд Бьол |
Подпис | |
Уебсайт | |
Хайнрих Бьол в Общомедия |
Хайнрих Бьол е роден на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.
Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници.
Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Представител е на движението Литература на развалините.
След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.
Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).
Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ – материално и психологическо – върху живота на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Отрицателните му герои са фигури, облечени във власт – правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.
Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силно въздействие. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.
Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.
В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол публикува и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света – да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки – „Идем отдалеч“ (1986) и „Ангелът – когато го търсиш“ (1987).
През 1985 г. родният град на писателя Кьолн учредява в негова чест наградата „Хайнрих Бьол“ за изтъкнати постижения в областта на немската литература.
This article uses material from the Wikipedia Български article Хайнрих Бьол, which is released under the Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 license ("CC BY-SA 3.0"); additional terms may apply (view authors). Съдържанието е достъпно под условията на лиценза CC BY-SA 4.0, освен ако не е посочено друго. Images, videos and audio are available under their respective licenses.
®Wikipedia is a registered trademark of the Wiki Foundation, Inc. Wiki Български (DUHOCTRUNGQUOC.VN) is an independent company and has no affiliation with Wiki Foundation.